Решение № 6154 от 22.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Елиди" ЕООД със седалище гр. София, представлявано от управителя Л. Донкова,подадена чрез процесуалния представител адв. Р. Рачева, срещу решение 5866 от 18.10.2021 г., постановено по адм. д. 6336/2021 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед ДС-20-00003 от 11.05.2021 г., издадена от Областния управител на Област София, за изземване на недвижим имот частна държавна собственост, управляван от Министерството на външните работи, представляващ ПИ с идентификатор 68134.4082.434 и построената върху него сграда с идентификатор с 68134.4082.434.1- терен и сгради, предоставени за ползване на Кралство Камбоджа, в гр.София, ж.к. Младост, кв.21, ул. А.Сахаров. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че не му е било указано да установи дали Република България чрез МВнР е била уведомена за сключването на договора за наем на процесния имот ,и че не е съгласен с извода на съда за нищожност на тази правна сделка. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение, като не е допуснал до разпит един свидетел,с който би установил неосъществено уведомяване. Иска отмяна на обжалваното решение на посочените основания. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател ,чрез процесуалния си представител адв. Рачева, и в писмени бележки поддържа касационната си жалба . Ответникът - Областният управител на област София не изпраща процесуален представител.В писмена молба оспорва касационната жалба. Ответникът - Министърът на външните работи, чрез юрк. Канакиев,оспорва касационната жалба със съображения за липса на твърдените с жалбата нарушения и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Временно управляващият посолството на Кралство Камбоджа не заявява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага подробни съображения ,обосноваващи извод ,че правилно първоинстанционният съд е тълкувал материалния закон и е приел, че касаторът държи държавния имот без правно основание.Счита,че предвид специалния ред, предвиден в ЗДС, нормите на чл. 236 и сл. ЗЗД са неприложими, тъй като се явяват общи по отношение на тези в специалния закон ЗДС, в който е предвиден максимален срок за предоставяне под наем от 10 години, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗДС.Счита, че не са налице касационните отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. При издаването на съдебното решение първоинстанционния съд не е допуснал нарушение на съдопроизводсвтените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което решението е законосъобразно и правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 2 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповед ДС-20-00003 от 11.05.2021 г., издадена от Областния управител на Област София на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС, с която е наредено изземването от "Елиди" ЕООД на недвижим имот -частна държавна собственост, управляван от Министерството на външните работи, представляващ ПИ с идентификатор 68134.4082.434 и построената върху него сграда с идентификатор с 68134.4082.434.1, а именно терена и сградите, предоставени за ползване на Кралство Камбоджа, намиращ се в гр. София, район Младост, ж.к. Младост, кв.21, бул. Андрей Сахаров 3(бивша ул. Салвадаре Алиенде), поради това, че го държи без правно основание. Твърденията в жалбата били, че заповедта е издадена при липса на компетентност, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, тъй като не били налице основанията на чл. 80, ал. 1 от ЗДС -защото е налице валидно правно основание за ползването на процесния имот. Съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила . На следващо място обосновал извод, че процесната заповед е издадена и при наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80, ал.1 ЗДС. До този извод стигнал като установил, че предмет на изземване е имот - частна държавна собственост, за който е налице Акт за частна държавна собственост 10667/12.10.2020 г., в който изрично е отразено, че имотът е предоставен за управление на областен управител на област София. Счел за безспорно установена и втората предпоставка за приложение на чл. 80, ал. 1 ЗДС, а именно имотът да се държи без правно основание от адресата на заповедта. В тази връзка съдът приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя за наличие на основание -сключен договор за наем от 10.11.2010г. и анекс 1 от 23.05.2012г., тъй като липсват данни за съгласие на българската държава. Съдът се позовал на чл. 6 от Спогодбата от 04.02.1983г. между Правителството на Народна република България и Правителството на Народна Република Кампучия /от 1989 г. пак-Кралство Камбоджа/, че парцелите, сградите, както и подобренията върху тях ще бъдат използвани за цели и нужди на дипломатическото представителство на съответната държава и те не могат да бъдат преотстъпвани, предавани или отдавани под наем на други страни и лица, без съгласието на другата договоряща страна. Съдът установил липсата на каквито и да било доказателства, удостоверяващи предоставянето на недвижимия имот във владение и държане на жалбоподателя. Извел решаващ извод за липса на пороци при издаването на обжалваната заповед, налагащи отмяна на постановения административен акт, поради което отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Съдебният акт е мотивиран и е издаден при спазване на процесуалните правила. Изложени са подробни мотиви по спорния въпрос, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърдяното нарушение на касатора недопускане на свидетел,и то за установяване на отрицателен факт, не е нарушение по смисъла на чл.168, т. 4 АПК. Видно в мотивите на съдебния акт, съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, както и доводите на страните. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които,както бе посочено по-горе, се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Доказателствата по административната преписка установяват по несъмнен начин, че заповедта е издадена и при наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 80, ал. 1 ЗДС, съгласно който имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител.С разпоредбата на чл.80, ал.1 ЗДС законодателят е предвидил ред за защита на държавната недвижима собственост, чрез нейното изземване от лица, които я владеят или държат без правно основание. В настоящия случай е законосъобразен и правилен извода на АССГ за наличието на кумулативно дадените предпоставки на чл.80, ал.1 ЗДС. Съдът правилно е счел, че в тежест на жалбоподателя е да докаже съществуването на годно правно основание, което да му дава право да владее или държи имота, както и че това не е направено. С оглед на изложеното и установеното от първата инстанция, че са налице предпоставките на чл.80, ал.1 ЗДС, а именно държане на държавен имот без основание, то изводът на съда, че оспорената пред него заповед на областния управител е законосъобразна, е изведен в пълно съответствие със закона. Неотносимо,респ.неоснователно е възражението на касатора, че не му било указано да установи дали Република България чрез МВнР е била уведомена за сключването на процесния договор за наем. Предмет на изземване е имот - частна държавна собственост, за който е представен Акт за държавна собственост, в който изрично е отразено, че правата на управление на имота са предоставени на Областния управител на област София. Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 ЗДС държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, представляващ официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Според нормата на чл. 114, ал. 1 ППЗДС обстоятелствата, констатирани в акта, имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, при което правилно първоинстанционния съд е зачел материалната му доказателствена сила, тъй като такова оборване по делото не е проведено успешно. Така и в решение 436 от 13.01.2020 г. по адм. д. 6577/2015 г. ІІІ отд. на ВАС и решение 6522 от 02.06.2020 г. по адм. д. 12274/2019 г., ІІ отд. на ВАС Неоснователно е възражението на касатора, че договорът не е нищожен. Правилно съдът е установил, че липсва правно основание за държането на имота. Съдът е направил обоснован извод, че със създаденото специално ограничително условие чл.6 от Спогодбата от 04.02.1983г. между Правителството на Народна република България и Правителството на Народна Република Кампучия /от 1989 г. пак-Кралство Камбоджа/ за ползването на имотите, предмет на спогодбата, е допустимо и отдаването им под наем на други страни и лица, но само със съгласието на другата договаряща страна по спогодбата и това е елемент от фактическия състав по сключването на договор за наем. Видно от доказателствата по делото, касаторът нито твърди,нито доказва такива пред първостепенния съд, а и пред настоящата инстанция. Правилно АССГ е приел, че съгласието на българската държава може да бъде дадено само чрез акт на надлежен държавен орган, какъвто по делото не е представен. По следващите доводи в настоящата касационна жалба ВАС намира за необходимо да посочи,че правилно първоинстанционният съд е тълкувал материалния закон и е приел, че касаторът държи държавния имот без правно основание-предвид специалния ред по ЗДС, нормите на чл. 236 и сл. ЗЗД са неприложими, тъй като са общи по отношение на тези в специалния закон . Противно на твърдяното в настоящата жалба,при постановяване на заповедта е спазена и целта на закона. Разпоредбата на чл. 80 ЗДС предвижда специален, бърз и ефикасен способ за защита на държавната недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая оспореният акт е издаден в изпълнение на тази цел и след установяване на предвидените в нормата материалноправни основания за това. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на административния съд е съобразено с материалния закон и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията за разноски на касационния жалбоподател е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и предвид чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение