Решение № 420 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7787/2020 г.

Решение № 420 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7787/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Костадинова и Д. К., чрез неговата майка и законен представител Л. Костадинова против решение № 2282 от 27.04.2020 г., постановено по адм. д. № 12459/2019 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата им против отказ на кмета на район "Сердика" - Столична община да извърши регистрация по постоянен и настоящ адрес и издаде удостоверение за постоянен адрес/адресна карта за настоящ адрес на жалбоподателите, обективиран в Писмо рег. № РСР19-УФ01-605-1/3.10.2019 г. и на Столична община са присъдени разноски. Касаторите, чрез процесуалните си представители твърдят неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Считат, че съдът е събирал и обсъждал доказателства без участието на страните в процеса и без да ги уведоми кои факти счита за съдебно известни или общоизвестни и ненуждаещи се от доказване. Освен това съдът не обсъдил съществени доводи на оспорващите. Неправилно бил приложен чл. 92, ал. 7 от Закона за гражданската регистрация, като не било съобразено, че разпоредбата се отнася само до извършване адресна регистрация на лица, настанени в държавни или общински жилища, докато за извършване на адресна регистрацията на родственици на настанените, се прилагат чл. 92, ал. 5 и 6 ЗГР. Касаторите молят за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения административен акт. Не претендират разноски. Ответникът – кметът на СО-район "Сердика" чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Л. Костадинова против писмо рег. № РСР19-УФ01-605-1/3.10.2019 г., с което е отказано извършване на адресна регистрация по молба с вх. № РСР19-УФ01-605 от 25.09.2019 г. С посочената молба до кмета на район "Сердика", Л. Костадинова е поискала да бъде регистрирана с детето й – Д. К. на постоянен и настоящ адрес по местоживеене, като са изложени съображения, че тя е във фактическо съжителство с бащата на детето, който е бил настанен в общинското жилище по силата на настанителна заповед № РД-0904-37/11.07.2006 г. Съдът е приел за установено, а и в молбата на Л. Костадинова е било посочено, че със Заповед № РД-4805-3 от 19.06.2015 г. на кмета на района, на основание чл. 33 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е отменена настанителна заповед № РД-0904-37/11.07.2006 г. Съдът е приел, въз основа на справка с общодостъпните сайтове на АССГ и ВАС, но без конкретните документи да са били представени като доказателства пред съда, че с Решение № 7714/9.12.2015 г. на АССГ и Решение № 1168/30.01.2017 г. на ВАС жалбата на С. Младенова срещу Заповед № РД-4805-3 от 19.06.2015 г. е отхвърлена и заповедта е влязла в сила на 30.01.2017 г. Съдът е извършил фактически установявания и на база мотивите на посочените съдебни решения, като е приел, че със Заповед № РД-4805-3 от 19.06.2015 г. на основание чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е отменена настанителна заповед № РД-0904-37/11.07.2006 г. на кмета на район "Сердика" и е прекратено наемното правоотношение със С. Младенова и членовете на домакинството й, възникнало съгласно цитираната настанителна заповед и договор за наем № РД-566-05-72 от 14.07.2006 г. Отново въз основа на служебна справка и без да е прието като доказателство по делото, е установено, че с решение № 696 от 7.02.2019 г., постановено по адм. дело № 5968/2018 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на С. Младенова срещу Заповед № РСР18 – РД48 -5 от 22.05.2018 г. на Кмета на Столична община – район "Сердика", с която на основание чл. 65 от ЗОС е наредено изземване на общинското жилище, тъй като се държи без правно основание, а с решение № 16768/10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 4447/2019 г. по описа на ВАС е оставено в сила решение № 696 от 7.02.2019 г., постановено по адм. д. № 5968/2018 г. на АССГ. При тези фактически установявания, АССГ е приел за установено от правна страна, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са приложимите материалноправни разпоредби и актът е в съответствие с целта на закона, поради което е законосъобразен. Съдът се е позовал на нормата на чл. 92, ал. 7 ЗГР, приемайки, че след като липсва настанителна заповед, не е налице основание за адресна регистрация на Л. Костадинова и малолетното и дете на адреса. Решението е неправилно. Постановено е при неизяснена фактическа обстановка, а приетите за установени по делото факти са формирани при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При липса на надлежно установяване на фактите по спора, не е възможно да се извърши проверка за правилното приложение на материалния закон. По делото, в единственото проведено съдебно заседание, е докладвана административната преписка, но всъщност такава по делото не е представяна, нито на ответника са дадени указания да я представи. Видно от придружителното писмо, с което жалбата е постъпила в съда, заедно с нея са били представени само обжалвания административен акт, молбата, въз основа на която е започнало административното производство и пълномощно. Съдът не е обърнал внимание, че в оспорения акт са цитирани доказателства – настанителна заповед, заповед за отмяна на настанителна заповед, съдебни решения, които не са представени като част от административната преписка. Също така не е отразено, че към молбата за започване на административното производство са били представени документи, описани в точка от 1 до 5, които също не са представени с придружителното писмо, макар че без съмнение са част от административната преписка, включително удостоверението за раждане на малолетния жалбоподател. В обжалваното съдебно решение са цитирани административни и съдебни актове, като освен тези, посочени в административния акт, са изброени и обсъждани и други, за чието съществуване в документите по делото няма индиция, а няма и данни касаторите да са били страни по тези дела. По този начин обжалваното съдебно решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, в резултат на съществени процесуални нарушения. При нарушение на принципа на служебното начало, административната преписка не е изискана и на страните не са дадени подробни и конкретни указания за нуждаещите се от доказване факти, поради което не са установени факти от съществено значение за спора, включително кои са родителите на оспорващия Д. К., което, впрочем, има отношение и към проверката за надлежна представителна власт на лицата, които са го представлявали по делото. Не е установено и кои са лицата, настанени и обитаващи жилището, по отношение на което се иска да бъде извършена адресната регистрация. При съществени процесуални нарушения, без съдът да спази задължението си по чл. 155 ГПК вр. чл. 144 АПК, са приети за служебно известни на съда факти, базиращи се на доказателства – административни актове, чийто адресат касаторите не са и съдебни актове, в производствата по които касаторите не са били страни и които доказателства не са били събрани в процеса. Не е установено дори дали жилището, по отношение на което е отправено искане за адресна регистрация е общинско, нито това обстоятелство е обявено за ненуждаещо се от доказване. При това положение, липсва установяване на необходимите факти, съществуването на които би обусловило хипотезата на чл. 92, ал. 7 от Закона за гражданската регистрация, която норма съдът е приложил. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, при което посочените процесуални пропуски следва да бъдат отстранени - да се изиска пълната административна преписка, като се дадат указания за представяне на приложените към заявлението за започване на административното производство доказателства, както и на тези документи, които са упоменати в оспорения административен акт, да се дадат надлежни и конкретни указания по тежестта на доказване, да се изпълнят задълженията по чл. 155 ГПК вр. чл. 144 АПК и при възникнала доказателствена нужда в резултат на изпълнение на това задължение да се дадат, съобразно доказателствената тежест, указания за представяне на съответните доказателства. След изпълнение на задълженията за изясняване на спора при спазване принципа на служебното начало, съдът следва да се произнесе по същество при надлежно изяснена фактическа обстановка. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,