Решение № 81 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5337/2016 г.

Решение № 81 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5337/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ф." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Н. Г." №..., подадена чрез процесуалния представител на дружество - адв. Х. Х. - САК, срещу решение № 1295 от 29.02.2016 г., постановено по адм. дело № 11641/2015 г. по описа на Административен съд - С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу заповед № 744/12.10.2015 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, противоречие с приложимия материален закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на ново такова, с което спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция. Представя списък на разноските, направени пред ВАС. Ответникът - председателят на КЗП, чрез процесуалния си представител юрк. Ахмед, оспорва същата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становище, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "Ф." ЕООД срещу заповед № 744/12.10.2015 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и на нейната администрация и решение на КЗП по протокол № 36/01.09.2015 г. е забранено използването на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, изразяваща се в начисляване от страна на търговеца на обезщетения над допустимите от закона при забава на плащанията. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган, спазена е предвидената в закона форма, при издаването на акта е приложен правилно материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същият е съобразен с целта на закона. Според съда налице са били материалните предпоставки за издаване на акта, тъй като потребителите не са информирани коректно при сключване на договор за кредит с " Ф." ЕООД как следва да бъде възстановена сумата по него, при какви условия е сключен той, дължи ли се лихва и в какъв процент, както и при сключването на втори договор за кредит за 1 месец, приложими ли са условията на първия договор, в какво се изразява забавата, каква е нейната стойност Съдът е приел също така, че предвид разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит обезщетението за забава при договор за кредит не може да надвишава законната лихва. В случая дружеството предоставя възможност на потребителите да бъде удължен срока на договора след заплащане на такса в размер, значително по-висок от законната лихва. За потребителят е значително по-изгодно да заплати лихвата за забава вместо да плаща такса за удължаване на кредита. С това поведение дружеството -жалбоподател, според съда, е проявило недобросъвестност и професионална некомпетентност, прилагайки цитираната по-горе търговска практика. Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав, като разгледа и обсъди доказателствата по делото и твърденията на страните, намира, че атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Г. четвърта, раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 с. з. търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите /§ 13, т. 23 ДР на ЗЗП/. "Добросъвестност и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца /§ 13, т. 28 ДР на ЗЗП/. "Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика /§ 13, т. 25 ДР на ЗЗП/. За да е налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. използването на търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ДР на ЗЗП, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2. тази практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и 3. да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засята или към когото е насочена. В настоящия случай, административният орган е описал по следния начин поведението на търговеца, което представлява нелоялна търговска практика: начисляване от страна на търговеца на обезщетения над допустимите от закона при забава на плащанията. Актът е мотивиран като органът е посочил, че тази практика противоречи на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Така описаната в заповедта търговска практика не се установява от доказателствата по делото. На първо място липсват доказателства, от които да следва извод, че търговецът начислява обезщетения над допустимите от закона при забава на плащанията. От доказателствата по делото се установява, че за потребителя при изтичането на срока на договора има две възможности - или да удължи срока на договора с още 1 месец като за тази услуга заплати такса в размер на 66,5 лева или да изпадне в забава и да заплати законната лихва за 30 дни, която е в размер на 14,67 лв. Възможността за удължаване на срока на кредита с още един месец и заплащането на такса не може да се приеме като търговска практика, изразяваща се в начисляване на обезщетение над допустимите от закона за забава на плащанията, тъй като в този случай длъжникът няма да е в забава, доколкото срокът на договора му ще е продължен с още един месец. Действително таксата, която следва да заплати е чувствително по-висока от лихвата за забава, но изборът в случая е на длъжника. Той трябва да реши коя от двете възможности ще избере. Да плати по-високата такса и да не изпадне в забава или да изпадне в забава и да плати само законната лихва, която е чувствително по-малка. Доколкото при удължаването на срока на договора длъжникът не изпада в забава, то в случая не е налице описаната в заповедта търговска практика, изразяваща се в начисляване от страна на търговеца на обезщетения над допустимите от закона при забава на плащанията, извършено в нарушение на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. При положение, че посочената в обжалваната заповед търговска практика не е установена по делото не е необходимо да се изследва наличието на останалите предпоставки на разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Отделен е въпросът дали дружеството, предоставящо кредити е следвало да уведомява и да разяснява на потребителите преди или по време на сключване на договорите с тях, че те разполагат с две възможности при изтичането на срока на договора/ да удължат договора или да изпаднат в забава/, както и за последиците, които биха настъпили за тях при упражняването на всяка една от тези възможности/ да платят сравнително по-висока такса, но да не изпаднат в забава или да платят само законната лихва и да изпаднат в забава/. Доколкото обаче това поведение на касатора не се сочи от органа като нелоялна търговска практика, същото не следва да се коментира от съда. В противен случай би се стигнало до изменение или допълване на мотивите на акта от съда, което е недопустимо. С оглед изложените по-горе съображения настоящата инстанция намира, че липсват доказателства, от които да се приеме, че касаторът е осъществявал търговската практика, описана в обжалваната заповед. Ето защо като е счел, че е реализиран фактическия състав, възприет като основание за издаване на акта, съдът е постановил материално незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него - постановено друго, с което обжалваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски е основателна. На касатора следва да се присъдят направените разноски за платената държавна такса и за адвокатско възнаграждение и за двете инстанции. По делото са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева за настоящата инстанция и 2400 лева за първоинстанционното производство или общо за 3600 лв. - адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и в двете инстанции. Настоящият съдебен състав намира, че предвид фактическата и правна сложност на делото платеното възнаграждение в общ размер на 3600 лева е прекомерно и същото следва да бъде намалено на 1200 лева - за двете инстанции. Предвид изложеното ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 1275 лева - съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,