Решение № 42 от 1.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 652/2009 г.

Решение № 42 от 1.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 652/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията съдията Ивета Анадолска Производство е образувано по искане на осъдения Д. К. Ц. за възобновяване на н. о. х. д. № 53/09 г. на Софийски градски съд. В искането, поддържано в съдебно заседание лично и чрез защитник, са изтъкнати доводи за процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Заявено е искане за възобновяване на наказателното дело и връщането му за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, намира следното: С присъда № 185/11.05.2009 г., постановена по н. о. х. д. № 53/09 г. на СГС, е ангажирана наказателната отговорност на Ц. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК и при условията на чл. 55 НК, му е наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода. Искането е процесуално допустимо. Атакуваният съдебен акт е влязъл в законна сила на 27.05.2009 год., а искането - постъпило във ВКС на РБ - на 8.10.2009 г., т. е. в законоустановения по смисъла на чл. 421, ал. 3 НПК срок. Разгледано по същество е неоснователно. Липсва твърдяната в искането процесуална незаконосъобразност на присъдата. При изрично заявеното несъгласие на представителя на обвинителната власт за сключване на споразумение, съдебното производство не би могло да се проведе по реда на глава 29 НПК. Тази диференцирана процедура представлява само една възможност за подсъдимия, при наличието на определени предпоставки, а не е негово безусловно процесуално право. Заявените от молителя "измамлими действия" на неговия защитник, мотивирал го да поиска провеждане на съдебното производство по реда на глава 27 НПК, не намират опора в материалите по делото. Подсъдимият е участвал активно в съдебно заседание, изрично е заявил познаването на процедурата и признал фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдебното производство е проведено по реда на чл. 372, т. 2 НПК. Приложимостта на чл. 55 НК следва ex lege, поради което не може да бъде възприето виждането на молителя, че е лишен от възможност наказанието да бъде индивидуализирано под предвидения законов минимум, което е сторено от съда, т. е. правата му са защитени в максимален размер. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение