Решение № 4348 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 304/2009 г.

Решение № 4348 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 304/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Панайот Генков Производството по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Самия Осама Ал Зогби лично и като законен представител на Азис Осама Ал Зогби - палестинци без гражданство срещу Решение № 13122 от 2.12.2008 г. по адм. дело № 2949/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 11/29.01.2008 г. на Председателя на ДАБ при МС. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е разгледал и не се е произнесъл по всички изложени в жалбата твърдения, нито е взел предвид факта, че жалбоподателката е палестинка без гражданство, а съобразно константната съдебна практика палестинците са бежанци де факто, тъй като нямат своя независима, международно призната държава, която да осигурява защита. В тази връзка касаторите считат, че в решението на ВАС, III отделение липсва надлежно и мотивирано становище относно сигурността на страната, в която следва да бъдат върнати. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че Сирия е сигурна страна по произход. В касационната жалба се посочва, че решението е постановено в противоречие на материалноправните норми на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Иска се отмяна на решението, както и на решението на Председателя на ДАБ и връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган. Ответникът - Председателят на ДАБ при МС не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Петчленен състав, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Самия Осама Ал Зогби - палестинка без гражданство, лично и като законен представител на Азис Осама Ал Зогби, срещу решение на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на същите. За да отхвърли жалбата, тричленният състав на ВАС е приел, че в случая не са налице никоя от предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ и правилно е постановен отказ по чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Съдът е посочил, че Самия Осама Ал Зогби може да се завърне в държавата си по произход, тъй като информационните източници не сочат рискови групи във връзка с нарушаване на човешките права, а и самата тя не е посочила да е била обект на заплаха от страна на официалната власт, нито от страна на групировка. Въз основа на изявленията на жалбоподателката съдът е установил, че същата не е била преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност към определена социална група или партия, както и не е възбуден у същата основателен страх от преследване. В решението е посочено също така, че за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни според съда липсват. Съдът е приел, че жалбоподателката не е ангажирала доказателства, от които да се направи извода, че за нея Сирия не е сигурна страна по произход. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съответен на доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не е направила релевантни твърдения за осъществено спрямо нея преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, поради което не са налице субективният и обективният елементи на предвиденото в цитираната разпоредба понятие "основателен страх от преследване". Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В хода на административното производство молителката е направила редица противоречиви изявления за причините да напусне страната си на произход и да търси закрила в България, които основателно са преценени като противоречиви. В тежест на кандидата за получаване на хуманитарен статут е да обоснове наличието на основанията по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на такъв статут, което същата не е сторила пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата касационна инстанция. Изхождайки от съдържанието на правната норма, правилно административният орган и първоинстанционният съд са достигнали до заключение за липсата на основателни причини - заплаха за живота, сигурността или свободата, за предоставяне на хуманитарен статут. Въз основа на представените писмени доказателства правилно е прието, че не са налице условията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и предоставяне на хуманитарен статут. При положение, че липсва реална заплаха за живота, сигурността и свободата им, както и опасност от преследване, изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание, за Самия Осама Ал Зогби и Азис Осама Ал Зогби Сирия е сигурна страна по произход и те могат да бъдат върнати в нея. Съобразно горните съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,