Решение № 6499 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13051/2009 г.

Решение № 6499 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13051/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Флорис - Борислав Бочев" - гр. Шумен, чрез пълномощника адв. Светлин Стрелков, против решение № 460/29.06.2009 г., постановено по адм. дело № 386/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 3-1313/14.01.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Шумен. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът не е изпълнил указанията на ВАС в отменителното решение, с което делото е върнато за ново разглеждане, да бъде събран като доказателство ДРА на предходния доставчик, заедно с констатациите към него; съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 65, ал. 6 и ал. 7 ЗДДС (отм.), както и значението на ДРА на предходния доставчик. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменения ДРА. Претендира присъждане на направените разноски за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрисконсулт Валентин Минков оспорва жалбата. Поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението следва да бъде оставено в сила, като с ДРА правилно не е признато право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), поради това че предходният доставчик не е представил поисканите му документи и писмени обяснения и не е установено реалното извършване на доставката. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е отхвърлена жалбата на ЕТ "Флорис - Борислав Бочев" - гр. Шумен, против ДРА № 3-1313/14.01.2004 г., издаден от данъчен орган при ТДД гр. Шумен, потвърден с решение № 121А/27.04.2004 г. на директора на Регионална данъчна дирекция гр. Варна, в частта, с която за данъчен период м. 10/2002 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3201,18 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 469,58 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 360,25 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че с ДРА законосъобразно, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4, вр. ал. 5 ЗДДС (отм.), е отказано право на данъчен кредит в размер на 3201,18 лв. по фактура № 398/1.10.2002 г., издадена от "Кетиан мотор" ЕООД за доставка на слънчоглед. В съответствие с резултатите от насрещната проверка на доставчика съдът е приел, че фактурата е издадена и отразена в дневника за продажби и справката - декларация за данъчния период, ДДС е начислен по предвидения ред, предходен доставчик е "Мин инвест инженеринг" ЕООД по фактура № 177/1.10.2002 г. На последния редовно е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от данъчния субект /ИПДПОДС/, но в указания срок не са представени поисканите документи и обяснения, в резултат на което не е установено дали доставката е реално извършена, дали ДДС е начислен, както и произхода на стоката. Съдът е приел, че не е доказано реалното извършване на доставката на 45200 кг слънчоглед, а наличието на основание за приложение на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) не е отпаднало. Въпреки че в срока по чл. 65, ал. 7 ЗДДС (отм.) са представени част от поисканите документи, не са представени доказателства за материална и трудова обезпеченост на предходния доставчик да извърши реално доставката към прекия доставчик. Съдът е посочил също, че издадения ДРА № 239/17.04.03 г. на предходния доставчик "Мин инвест инженеринг" ЕООД е без значение за делото. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 2931/20.03.2007 г. по адм. дело № 8790/2006 г. на Върховния административен съд, първо - А отделение, е отменено решение № 976/25.07.2006 г., постановено по адм. дело № 733/2004 г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. От събраните при ревизията доказателства е установено и не се спори по делото, че предмет на доставката по процесната фактура № 398/1.10.02 г., издадена от "Кетиан моторс" ЕООД, са 45087 кг слънчоглед, на стойност 17042,89 лв. и ДДС - 3408,58 лв., както и че ДДС по фактурата е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Не се спори също, че предходната доставка на стоката е по фактура № 177/1.10.02 г., издадена от "Мин инвест инженеринг" ЕООД, която има за предмет доставка на 45200 кг слънчоглед, на стойност 16046 лв. и ДДС - 3209,20 лв. При извършената насрещна проверка на предходния доставчик редовно е връчено на упълномощено от дружеството лице ИПДПОДС изх. № 0100/3718/11.11.2003 г., като в указания срок не са представени поисканите документи и писмени обяснения. Част от описаните в искането документи са представени с жалбата на дружеството против ДРА по административен ред и спорът по делото по същество се свежда до това дали с представянето на тези документи е отпаднало основанието за приложение на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), както и дали е налице хипотезата на чл. 65, ал. 7 ЗДДС (отм.) за да бъде възстановено правото на данъчен кредит. Настоящият състав намира, че с така представените документи, както и с оглед всички останали доказателства по делото, включително събраните при обжалването на ДРА такива, не са отпаднали основанията за приложението на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Документите, които са представени с жалбата на ЕТ"Флорис - Борислав Бочев" против ДРА се съдържат в няколко идентични екземпляра по делото, като същите са изпратени до съда още с преписката към ДРА и се намират в самата данъчната преписка /л. 5 - л. 31 от същата/. От съдържанието на тези документи се установява, че са изпълнени само част от исканията по цитираното по-горе ИПДПОДС, обособени в 8 точки /6 за документи и 2 - за обяснения/. С констатациите в ДРА е прието, че фактура № 177/1.10.02 г., удостоверяваща предходната доставката, е отразена в дневника за продажби и справката - декларация на доставчика, поради което следва да се приеме, че са установени обстоятелствата, за които са поискани документите по т. 2 от искането. От поисканите документи и обяснения са представени, както следва: по т. 1 - фактурата № 177/1.10.02 г.; по т. 4 и т. 5 - покупно - изплащателни сметки за изкупуване на слънчоглед от различни физически лица, както и разходни касови ордери с имената на същите лица. Във връзка с преценката на доказателствената сила на тези документи, с определение от съдебно заседание на 6.12.2005 г. при първото разглеждане на делото съдът е дал указания на жалбоподателя да представи доказателства относно това от кое лице е направена заверката за вярност на представените копия от документите, но до приключване на съдебното производство, такива доказателства не са представени. Независимо от това, дори и да се приеме, че представените документи са действително заверени за вярност от представител на предходния доставчик, то с тяхното представяне не се отстраняват основанията за приложение на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Този извод се налага поради това, че не са представени следните доказателства: по т. 3 от ИПДПОДС за представяне на документи - относно плащането по фактурата, което според съдържанието на същата е осъществено в брой; по т. 6 - доказателства за наличие на материални и трудови ресурси на фирмата да извършване на доставките, включително заверени ведомости за заплати, хронология на сметки от гр. 20, оборотна ведомост за м. 10/2002 г., както и по т. 2 от раздела за исканите писмени обяснения - декларация от представляващия фирмата относно това къде се извършва предаването на стоките, както и кои лица непосредствено са извършили доставката. Наред с това, въпреки че е представено извлечение от сметка 4532 относно начисляването на ДДС по фактурата, то не са представени доказателства за записванията по кореспондиращите счетоводни сметки, за да се установи редовността на тези записвания и съответно - да се направи извод дали действително ДДС е надлежно начислен. Предвид това, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че въпреки представянето на част от поисканите документи по връченото на предходния доставчик ИПДПОДС, не са отпаднали основанията за приложение на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). От съдържанието на ДРА № 239/17.04.2003 г. на предходния доставчик "Мин инвест инженеринг" ЕООД не се установяват факти и обстоятелства, които да обусловят признаване право на данъчен кредит на ЕТ "Флорис - Борислав Бочев", съответно - да опровергаят констатациите по процесния ДРА. Неправилно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е изпълнил указанията на ВАС да събере като доказателство пълния текст на този ДРА. От съдържанието на съдебното досие се установява, че ДРА, заедно с констатациите към него, е представен по делото, приет е като доказателство с определение на съда от съдебно заседание на 20.03.2009 г. и се намира на л. л. 227 - 325 от делото. От констатациите на същия и резултатите за отделните данъчни периоди е видно, че за м. 10/2002 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 632074,50 лв., наред с това за същия както и за предходния данъчен период няма констатации за извършените от ревизираното лице облагаеми доставки, както и за получени доставки от физически лица през м. 09/2002 г. Само фактът, че няма промяна на размера на декларирания ДДС за внасяне за данъчен период м. 10/2002 г., не може да обуслови извод за отпадане на основанието за приложение на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) при данъчното облагане на ЕТ "Флорис - Борислав Бочев", което е предмет на разглеждане в настоящото производство. Предвид изложеното, не е налице хипотезата на чл. 65, ал. 7 ЗДДС (отм.). Доводът в касационната жалба за това че не е изпълнено изискването по чл. 65, ал. 6 ЗДДС (отм.), не може да обуслови признаване право на данъчен кредит на касатора. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответната страна няма право на второ юрисконсултско възнаграждение, тъй като такава възможност не е предвидена в разпоредбата на чл. 130, ал. 4 ДПК (отм.), приложим на основание § 5, ал. 4 ПЗР ДОПК, а с решението на окръжния съд на приходната администрация вече е присъдено възнаграждение, съобразено с материалния интерес по правни спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,