Решение № 1394 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5013/2007 г.

Решение № 1394 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5013/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Н. Р. като пълномощник на С. Н. П. срещу въззивно решение № 1328/10.07.2007 г. по гр. д. № 339/07 г. на П. окръжен съд. В жалбата са изложени подробно доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна, а по същество уважаване на предявения иск. Ответникът по касация С. Д. П. чрез своя процесуален представител в писмено възражение оспорва касационната жалба. Останалите ответници не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като обсъди доводите в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение, намира: С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 187/17.11.2006 г. по гр. д. № 575/05 г. на А. районен съд в обжалваната му част, с която по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР е признато за установено по отношение на С. Д. П. и К. Й. П., че при одобряване на плана на с. Ч. от 1990 г. е допусната грешка в кадастралната основа при заснемането на имот пл. № 349 в кв. 60 по плана на селото, изразяваща се в това, че площта по б. АБРВФГДЕКЛИ от 145 кв. м по скица № 2 на вещото лице П. Т., неправилно е заснета към имот пл. № 3* вместо към имот пл. № 349 и че собственик на тази площ е С. Н. П., и в отменената част е постановено друго, с което искът е отхвърлен. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че спорното място се владее от ответниците по иска С. и К. П. от 1959 г., съобразно уговореното с декларация (договор за делба) от 1958 г. и договор 1959 г., поради което е придобито от тях по давност. От фактическа страна по делото е установено, че С. П. и К. П. се легитимират като собственици на парцел **** 349 в кв. 60 по плана на с. Ч., ведно с построените в него жилищна сграда, гараж и санитарни постройки, по силата на нот. акт № 78/1993 г., издаден чрез обстоятелствена проверка. С. П. е съпруга на К. П., а ответниците С са негови братя. Техният наследодател Д, е бил собственик на имот пл. № 529 по плана на с. Ч. от 1941 г., за който е бил отреден парцел ****. След изменение на регулацията от този парцел ****а били образувани три нови парцела - VIII - 529, ХVII - 529 иХVI - 529. През 1958 г. Костадин П., С. П. и Р. П., заедно с другите наследници на Д. П., са извършили доброволна делба на останалите в наследство парцели, като се съгласили С. П. да получи парцел ****, Р. П. - парцел **** и К. П. - парцел ****. Тъй като парцел **** е бил без лице, Р. и К. се съгласили да отстъпят на С. по 1.5 м. от своите имоти за достъп до парцела му. С договор от 26.10.1959 г. Костадин П. отстъпил на С. П. една ивица от5 л.м. от дворното си място на границата с неговия имот, срещу което С. му отстъпил полагащата му се част от наследствените постройки. Въз основа на тези споразумения не е било направено искане за изменение на плана от 1941 г. Следващият ЗРП на селото е одобрен през 1983 г. по него от бивш имот пл. № 529 са образувани три имота- пл. № 3* и 351, за които са отредени съответно парцел **** 349, записан на името на К. П., парцел **** 350 на името на Р. П., а за имот пл. № 351 са отредени два парцела - ХVII- 351 и ХVIII- 351, записани на името на С. П. Този план е актуализиран през 1990 г. По него за имот пл. № 349 е отреден парцел **** по имотните граници по б. ИЛКЕЖМН, а за имот пл. № 351 са отредени парцели ХVII по б. РВСТФГДЕКР и парцел **** по б. ФТУОГФ, както са означени по скица № 2 към заключението на в.л. П. Т. От заключението на съдебно- техническата експертиза е установено, че имотните граници по плана от 1983 г. за заснети по съществуващите на място огради между имотите. При така установените факти по делото неправилно въззивният съд е приел, че към момента на изменение на регулацията през 1983 г. спорното място, заключено между б. АБРВФГДЕКЛИ, е било придобито по давност от ответниците С. Действително от събраните по делото гласни доказателства се установява, че същите са упражнявали фактическа власт върху него в продължение на повече от 10 години, но въззивният съд не е съобразил, че се касае за реални части от парцел, които при действието на ЗПИНМ и ЗТСУ (до изменението му ДВ, бр. 34 от 2000 г.) не могат да бъдат предмет на придобивна давност (чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ, чл. 59 ЗТСУ). При това положение се налага извод, че в плана от 1983 г. имотната граница между имоти пл. № 349 и 351 е заснета неправилно по съществуващата на място ограда между бивши парцели ХVII - 529 и VIII- 529, която не съвпада с регулацията по плана от 1941 г. след изменението му през 1958 г., като по този начин част от имота на ищцата по б. АБРВФГДЕКЛИ е заснет към имота на ответниците С. Същата грешка е възпроизведена и при одобряване на действуващия план на с. Ч. от 1990 г. Споразуменията от 1958 и 1959 г., с които Р. и К. П. са отстъпили на С. П. части от техните имоти, нямат вещнопрехвърлително действие, тъй като не са сключени в предвидената нотариална форма. По тези съображения въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон ще следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като предявеният от С. Н. П. против С. Д. П. и К. Й. П. иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР бъде уважен. Водим от гореизложеното съдът