Решение № 14336 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11269/2017 г.

Решение № 14336 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11269/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Варна против решение № 1395/21.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1304/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена Писмена покана № 29-02-1129/12.04.2017 г., издадена от Директора на РЗОК – гр. Варна, отправена към МБАЛ "Света Анна - Варна" АД, с адрес на управление гр. Варна, бул. "Цар Освободител" № 100, представлявана от изпълнителния директор, да заплати доброволно сумата 920. 00 лв., представляваща неоснователно получена сума по клинична пътека № 74 за м. януари 2017 година. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК – неправилно приложение на чл. 76а от ЗЗО във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК, чл. 215, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу индивидуалния административен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Многопрофилна болница за активно лечение "Света Анна – Варна" АД, представлявана от изпълнителния директор, чрез процесуален представител адв. О. Куцарова, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски – възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е писмена покана № 29-02-1129/12.04.2017 г., издадена от директора на РЗОК - Варна, с която дружеството МБАЛ "Света Анна – Варна" АД е поканено да заплати доброволно сумата от 920. 00 лв., представляваща неоснователно получена сума, отчетена като НХ за ИЗ № 1182/01/2017 за пациент приет на 22.01.2017 г. и изписан на 30.01.2017 г. по КП № 74 "Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума" от приложение № 11 към Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 година на НС на НЗОК. В срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се е наложила нова хоспитализация на 2.02.2017 г. в МБАЛ "Света Марина" АД по същата КП. Пациентът е дехоспитализиран на 17.02.107 г. При постановяване на първоинстанционния съдебен акт, решаващият съд намира, че в административната преписка липсват както констатации, така и доказателства относно правилността на проведените лечения в двете болнични заведения. Изведено е, че по делото не се съдържат доказателства, както и твърдения за допуснати нарушения от МБАЛ "Света Анна-Варна" АД при извършените по проверените клинични пътеки медицински дейности. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд обосновава извод досежно издаване на оспорения административен акт при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на нормата на чл. 35 от АПК, представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила, основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Обосновано първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, констатирано е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 35 от АПК, по отношение на заключението за нарушение на критериите за дехоспитализация по цитираната по-горе клинична пътека, като в тази връзка не са изяснени от органа факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на случая. Решаващият съд правилно извежда, че съпоставена спрямо посочените законови изисквания проверката по 215, ал. 1 на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 година по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО по на НС на НЗОК следва да има за предмет преценка в кое от болничните заведенията не са спазени изискванията на съответната клинична пътека при осъществяване на предвидените дейности от болничната медицинска помощ, за да се извърши плащане само в случая, при който тези изисквания са съобразени. В административната преписка липсват както констатации, така и доказателства относно правилността на проведените лечения в двете болнични заведения. В делото не се съдържат доказателства, както и твърдения за допуснати нарушения от МБАЛ "Света Анна-Варна" АД при извършените по проверената клинична пътека медицински дейности. В конкретния случай липсват критерии за преценка коя от двете хоспитализации трябва да бъде заплатена. В обжалваната покана липсват мотиви защо административният орган е избрал да бъдат възстановени именно сумите по първата хоспитализация. Административният орган не излага основания защо счита, че не са спазени медицинските критерии за дехоспитализация от лечебното заведение. Не е посочено още кои точно критерии за дехоспитализация са нарушени. Съгласно Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2002 г., актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки включва в себе си и отговор на въпроса дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Поддържаното от административния орган становище, че заплащането е предоставено на неговата свободна преценка и е според поредността на хоспитализацията, влиза в пряко противоречие с останалите разпоредби, регулиращи заплащането на оказана болнична медицинска помощ и възстановяване на получени суми. Избраният подход от административния орган, че след като се е наложило повторна хоспитализация, то при първата лечението е било в нарушение на медицинските и законови изисквания и следва възстановяване на сумите от първото лечебно заведение е необоснован и се основава на предположение, което не е законова фактическа и правна основа за издаване на писмената покана. Неоснователно получаване на суми е извод, след проверка за спазване на правилата, предвидени за всяка КП, които са в основата и на правния извод за законосъобразност. В случая проверката се изразява в констатация за повторна хоспитализация, при която съдът правилно е приел, че е налице основание по чл. 146 АПК за отмяна на акта. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация и представените доказателства за тяхното реално извършване, РЗОК – Варна следва да бъде осъдена да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение "Св. Анна – Варна" АД съдебни разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 4/9.10.2018 г. в размер на 300 лева (триста лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,