Решение № 5588 от 30.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията (АВ) срещу Решение 3234/ 25.06.2020 г., постановено по адм. дело 1716/ 2020 г. на Административен съд- София- град (АССГ), с коeто същата е осъдена да заплати на "Алтернативни иновации" ЕООД сума в размер на 1007, 50 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Касационният жалбоподател излага доводи за недопустимост на съдебния акт. В условията на евентуалност твърди неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател- Агенция по вписванията, в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Иванов моли за уважаване на касационната жалба и отмяна на решението на АССГ. Претендира сторените по делото разноски, съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът- "Алтернативни иновации" ЕООД, със седалище- град София, в писмен отговор, подаден чрез адв. В. Харбазов от САК, моли да се остави без уважение касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. С обжалваното съдебно решение на АССГ, Агенцията по вписванията е ОСЪДЕНА да заплати на "Алтернативни иновации" ЕООД със седалище- град Плевен, сума в размер на 1007, 50 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, във връзка с обжалване на отказ 20200107161622-2/ 13.01.2020 г. на длъжностното лице по регистрацията. Наред с това Агенцията по вписванията е ОСЪДЕНА да заплати на "Алтернативни иновации" ЕООД, съдебни разноски в размерна сумата от 225,45 лв. разноски по делото. За да достигне този резултат решаващият съд е установил, че с Решение 150 от 22.01.2020 г. постановено по търговско дело 120 по описа на СГС за 2020 г., е отменен Отказ 20200107161622-2/ 13.01.2020 г. на длъжностното лице по регистрацията да извърши вписване на обстоятелства по партида на търговеца по Заявление 20200107161622 от 7.01.2020г. Посочил, че при организиране на защитата си по обжалване на отказа на длъжностно лице при АВ, ищецът е упълномощил адвокат В. Харбазов, като е сключил с него договор за правна защита и съдействие от 14.01.2020 г. (л. 7 и 8 от т. д. 120/ 2020 на СГС), видно от който ищецът е заплатил за изготвянето на жалбата срещу отказа и за процесуално представителство сумата от 1000 лв. Представено било и платежно нареждане /л.9 от т.д. 120/ 2020г. на СГС/, което удостоверявало плащане на държавна такса в размер на 7,50 лв. по сметка на СГС по делото, образувано срещу процесния отказ. Адм. съд приел, че държавната такса и адвокатското възнаграждение са заплатени единствено, поради необходимостта от оспорване на отказа на ДЛР и нуждата от адекватна защита срещу същия, до който не би се стигнало ако при осъществяване на регистърната дейност, длъжностното лице бе съблюдавало изискванията на материалния и процесуален закон. На база извършеният правен анализ били достигнати изводи, че е налице пряка причинно- следствена връзка между заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение и отменения отказ на ДЛР към АВ, респ. между издадения и отменен акт и претърпяната имуществена вреда. Заключението на решаващия състав били, че са доказани всички елементи на фактическия състав на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди. Въз основа на изложеното съдът приел, че предявеният иск е основателен за претендираната сума от 1007, 50 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение и държавна такса по търговски дело 120/ 2020г. на СГС. При извършената от съда служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК- за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение с материалния закон, настоящият състав на ВАС намира обжалваното решение за НЕДОПУСТИМО по следните съображения: Присъждането на разноски за адвокатски възнаграждения, сторени в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване не съставляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и не могат да се претендират по реда на чл. 1 ЗОДОВ, към който текст последната разпоредба на специалния ЗТРРЮЛНЦ препраща. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в съдебното производство по отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в специалния закон- ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. С оглед предмета на обжалване производството пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон, са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Производството по обжалване има за предмет на разглеждане- правилен и законосъобразен ли е отказа, т.е. правен спор по реда на чл. 276, ал.1, чл. 278, ал.1, ал.2, изр. второ от ГПК, във вр. с чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. В него ответна страна е АВ, която е издател на акта и притежава процесуална легитимация- чл. 25, ал.2 и ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Доколкото чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (в т. ч. не препраща и към охранителните производства по чл. 530 и сл., както и към чл. 541 от ГПК), а само към разпоредбите на глава двадесет и първа от ГПК "Обжалване на определенията". Сторените в това съдебно производство разноски могат и следва да се претендират по реда на чл. 273, във вр. с чл. 78 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК. В случая отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан гражданско- правен спор и несъмнено следва да се осъществи в самия граждански процес- чл.78, ал.1, ал.2 и чл. 81 ГПК. При наличието на ефективен ред за претендиране на сумите за разноски в съдебното производство по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, недопустимо е същите да бъдат предявени в исково производство, като вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК (в този смисъл са решения по АД 7094/2020 г.; 5972/2020 г.; 5425/2020 г. 4397/2020 г. на ВАС). При изменението и допълнението на специалния закон- ЗТРРЮЛНЦ (обн. ДВ, бр. 105/11.12.2020 г.) въпросът е разрешен занапред, като в чл. 25 е добавена нова ал. 6, съгласно текста на която: "В производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс." Нормата е ясна, конкретна и съобразена с производството. В мотивите на съдебното решене по търговското дело (лист 21) е налице произнасяне на СГС по отношение на разноските, което е влязло в сила. Съответно неговото преразглеждане е недопустимо, поради противоречието с влезлия в сила съдебен акт. Първоинстанционният съд, като е приел, че предявеният пред него иск е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение