Решение № 3630 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1290/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Монтана, представляван от адв. Димитров и по касационни жалби на Н. Н. В. и М. Д. М. против решение 1418 от 14.11.2024 г. по адм. дело 247/2024 г. на Административен съд- Монтана, с което по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Монтана е обявено за нищожно решение 144 по протокол 7 от 25.04.2024г. на Общински съвет- Монтана. Касационният жалбоподател Общински съвет Монтана поддържа, че решението е недопустимо, а по същество - неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съдебният акт да бъде отменен с присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Касационните жалбоподатели Н. Н. В. и М. Д. М. твърдят, че съдебният акт е недопустим, тъй като не са конституирани като страни по делото, въпреки правния им интерес. По същество излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Молят да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, като им се присъдят направените в производството разноски. Ответникът прокурор при Окръжна прокуратура Монтана оспорва касационните жалби. Поддържа, че касационните жалби на Н. Н. В. и М. Д. М. са недопустими като подадени от лица, които не са страни в първоинстанционното производство. По същество излага съображения, че решението е правилно и не са налице основания за неговата отмяна и моли да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби на Н. Н. В. и М. Д. М. са подадени от лица с правен интерес от оспорването в хипотезата на чл. 210, ал. 2 АПК, тъй като, независимо че не са участвали като страни по делото, за тях решението на административния съд има сила и е неблагоприятно. Въпреки това касационните жалби са недопустими, тъй като са подадени след като сроковете за оспорване на съдебния акт от страните по делото са изтекли, т.е. след 29.11.2024г. (арг. чл. 211, ал. 3 АПК). По тези съображения касационни жалби на В. и М. следва да бъдат оставени без разглеждане, а касационното производство в тази част да бъде прекратено. Касационната жалба на Общински съвет Монтана е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд Монтана е допустимо. Обратно на поддържаната от касатора теза, решението е постановено при участието на надлежни страни, тъй като първоинстанционният съд няма задължение служебно да конституира заинтересувани страни в процеса. Предмет на подадения протест е решение на Общински съвет- Монтана за одобряване на изменение на ОУП, чието съобщаване е извършено чрез обнародване в Държавен вестник. В тази хипотеза съгласно чл. 218, ал. 1 ЗУТ заинтересуваните лица могат да се конституират като ответници в производството в едномесечен срок от деня на обнародване в Държавен вестник" на съобщение за оспорване, като подадат заявление по реда на чл. 218, ал. 5 ЗУТ. В случая такива заявления от заинтересуваните лица Н. Н. В. и М. Д. М. не са подадени, поради което същите не са конституирани като заинтересувани страни в процеса. Решението на Административен съд Монтана обаче е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че протестираното решение на Общински съвет Монтана е издадено от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В този смисъл решаващият съд излага подробни съображения, които настоящата инстанция споделя и не намира за необходимо да повтаря. Изводът на административния съд, че решението на общинския съвет е нищожно като издадено при особено съществено нарушения на материалния закон, е неправилен и не може да бъде споделен. Производството пред административния съд е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Монтана с доводи за нищожност на решение 144 по протокол 7 от 25.04.2024 г. на Общински съвет- Монтана, с което, на основание чл. 21, ал.1, т. 11 ЗМСМА и чл. 127, ал. 6 и чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, е одобрен проект за частично изменение на ОУП на община Монтана. Одобреният проект предвижда промяна на устройствената зона за част от УПИ VII, кв. 95 по действащия ПУП на гр. Монтана, от зона Озеленяване паркове и градини на Жилищна зона с малка височина в градска среда и селата(Жм) съгласно графичната част. Проектът засяга ПИ с идентификатори 48489.6.817; 48489.6.805; 48489.6.806 и 48489.6.700 по КК на гр. Монтана, които нямат самостоятелно отреждане и са включени в УПИ VII, кв. 95 по действащия ПУП на града, собственост съответно първият на община Монтана, вторите два - на Н. Н. В. и последният на М. Д. М.. От представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза се установява, че действащият общ устройствен план на община Монтана е одобрен с решение 659 по протокол 26/23.11.2017г. на общинския съвет. Според този план УПИ VII, кв. 95 попада в устройствена зона Озеленяване- паркове и градини, а конкретното му предназначение по действащия ПУП на гр. Монтана е За озеленяване и спортно строителство. Установено е също, че ПИ с идентификатори 48489.6.817; 48489.6.805; 48489.6.806 и 48489.6.700 по КК на гр. Монтана, попадат в урбанизирана територия, като първият е с начин на трайно ползване: незастроен имот за спортен обект, а останалите за ниско застояване. Имотите нямат самостоятелно отреждане и по действащия ПУП на гр. Монтана попадат в УПИ VII, кв. 95 за озеленяване и спортно строителство. Предвижданията за УПИ VII, кв. 95 не са реализирани и територията, в която се намират поземлените имоти представлява равен терен без храстова и дървесна растителност и с минимално тревно покритие на места. Констатирано е също, че площите за озеленяване по действащия ОУП на община Монтана отнесени към населението, надвишават нормативите за зелени площи по Наредба 7/ 2003г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони, а реализирането на одобреното с решението на общинския съвет частично изменение на ОУП няма да засегне баланса на територията и няма да доведе до нарушаване на нормативите по наредбата. В този смисъл е заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза. При тези факти изводът на административния съд за нищожност на решението на общинския съвет е направен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в противоречие с доказателствата. Принципно следва да се посочи, че нарушението на материалния закон може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая административният съд неправилно приема, че посочените условия са изпълнени и протестираното решение на общински съвет- Монтана като постановено в противоречие с материалния закон е опорочено до степен на нищожност. Актът на общинския съвет е издаден на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, според който влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът. Следователно решението е издадено на основание, предвидено в закона и не се установява пълно отсъствие на предпоставките на приложимата правна норма и забрана за издаване на акт с такова съдържание. Съображенията на административния съд, че противоречието на решението на общински съвет с разпоредбата на чл. 62а, ал. 2 ЗУТ обоснова нищожност на административния акт не могат да бъдат споделени. Обратно на развитата от съдебния състав теза, забраната да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, не е абсолютна. Всъщност разпоредбата на чл. 62а, ал.2 ЗУТ допуска предназначението на части от тези територии и имоти да бъде променено за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, при спазване на процедурата по чл. 62а, ал. 3 ЗУТ, а съгласно чл. 62а, ал. 5 ЗУТ извън случаите по ал. 2 предназначението на територии или имоти, предвидени по действащите планове за озеленяване, което не е реализирано, може да бъде променено с нов общ устройствен план или с подробен устройствен план за територията на цялото населено място. Анализът на текстовете налага заключението, че предназначението на територии или имоти, отредени за озеленени площи, които не са реализирани, може да бъде променяно за изграждане на определен вид обекти или чрез одобряване на изцяло нов устройствен план. Преценката за спазването на тези изисквания е такава за законосъобразност, поради което констатацията, че тези условия са нарушени би могла да доведе до отмяна на административния акт, но не може да обоснове извод за неговата нищожност. Следователно одобреното с решението на общинския съвет частично изменение на ОУП на община Монтана не е недопустимо и невъзможно на посоченото в акта основание и не е със съдържание, каквото не би могло да съществува въз основа на приложимия материален закон. Поради това не може да се приеме, че решението на общинския съвет представлява акт изцяло лишен от законова основа и разкрива особено тежък порок, правещ невъзможно неговото съществуване и определящ го за нищожен. Цитираното от първоинстанционния съд решение 4496/10.04.2024г. по адм. дело 11812/ 2022г. по описа на Върховния административен съд е постановено при различна фактическа обстановка и попада в приложението на чл. 62а, ал. 1 ЗУТ, поради което не е относимо съм настоящия казус. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Монтана е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва бъде отменено, като на основание чл. 222, ал 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който протестът на прокурор при Окръжна прокуратура Монтана против акта на общинския съвет да бъде отхвърлен. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително извършени разходи по водене на делото пред двете инстанции Прокуратурата на Република България следва да заплати на община Монтана, сумата 2470.00 лв., разноски по делото пред двете инстанции, включващи 70. 00 лв. държавна такса за касационното производство, 400.00 лв. депозит за вещо лице пред първата инстанция и по 1000.00 лв. възнаграждение за адвокат във всяка инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,