Решение № 7264 от 30.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2952/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Х. Х. гр. Бургас, [жк] [адрес] чрез пълномощника му адвокат М. Пушева, срещу решение 156/07.01.2025г по адм. дело 1022/ 2024г по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против задължително предписание П/Д-А-006/15.03.2024г., издадено от директора на Дирекция Социално подпомагане - Бургас. В жалбата са изложени оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на съда, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че освен немотивиран, той не съответства на материалния закон и неговата цел. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло издаденият административен акт. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директор на Дирекция Социално подпомагане -Бургас, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е задължително предписание П/Д-А-006/15.03.2024г., издадено от директора на Дирекция Социално подпомагане - Бургас, на основание чл.21 ал.1 т.3 от ЗЗДет., във вр. с чл.18 ал.1 т.4 от ППЗЗДет. и предвид социален доклад от 09.01.2024г. е предписано на касатора И. Х. Х., като родител на малолетното дете А. Х. следното: 1. Да изпълнява предприетите по ЗЗДет. мерки за закрила на детето и да съдейства при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и при изпълнение на плана за действие. Срок до отпадане на риска за детето и прекратяване на работа по случая; 2. Да оказва съдействие на социалните работници от Център за обществена подкрепа Бургас, предоставящи социална услуга и работещи по случая с малолетното дете и родителите. Срок до отпадане на риска за детето и прекратяване на работа по случая.; 3. Да спазва действащите привременни мерки, постановени по гр.д. 285/2023г. по описа на БРС. Срок на изпълнение до изменение на настоящите привременни мерки или влизане в сила на съдебно решение; 4. В методите си на възпитание на детето да не употребява отчуждаващи техники, с които да уронва авторитета на другия родител майката. Срок до отпадане на риска за детето и прекратяване на работа по случая. От фактическа страна е установено, че И. Х. и Г. Г. са родители на малолетния А. Х., роден през [година] по време на брака им. В началото на 2023г. се разделят, като предприемат действия по развод. Със съдебно решение 2282/08.11.2023г., постановено по гр.д. 285/2023г. по описа на Бургаски районен съд, родителските права по отношение на А. са предоставени на неговата майка, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето и изплащане на месечна издръжка. От началото на раздялата на Х. и Г. в Агенция социално подпомагане, Дирекция Социално подпомагане Бургас е разкрито досие отворена работа по случай, на малолетното дете А. Х.. От откриване на случая са постъпили множество сигнали, в по-голямата си част от бащата Х.. По всеки един от постъпилите сигнали от двамата родители за нарушени права на детето А. в ДСП Бургас са изготвяни Доклади за оценка на постъпил сигнал. Основно сигналите на Х. са във връзка с твърдения от негова страна за физическо и емоционално насилие от страна на Г. към малолетното им дете, в това число предприемани от нея действия за отчуждаване на детето от бащата. След извършени проверки по подадените сигнали социалните работници са достигали до извод, че двамата родители на А. са в крайно лоши взаимоотношения, като поставят детето в центъра на родителския конфликт. Сигналите са прикачвани към вече отворена работа по случая без да са предприемани допълнителни мерки. За провежданите срещи и разговори са изготвяни протоколи. На 29.01.2024г. Г. Г. е подала жалба пред директора на ДСП Бургас, с която сезира дирекцията за нарушение на определените от съда привременни мерки за родителски права и режим на контакти от И. Х. с детето А.. По жалбата е изготвен Доклад за оценка по постъпил сигнал от 08.02.2024г, който е посочено, че конфликтът между двамата родители е трайно задълбочен във времето, като детето е поставено в центъра му. По отношение на детето не са установени нови или различни рискове. На 08.02.2024г. е изготвен и протокол от преглед на оценката на случая и плана за действие по направление от 09.01.2024г. На 28.02.2024г., във връзка със заявка от МВР Бургас е изготвен социален доклад от същата дата и е издадено направление за ползване на социална услуга Подготовка и изслушване на дете в специализирано помещение Синя стая , по заявка от МВР Бургас. За проведената социална услуга е изготвен социален доклад от 14.03.2024г. Услугата е прекратена след нейното изпълнение. На 28.02.2024г. в ДСП Бургас са постъпили две заявления от И. Х. С тях заявява, че въз основа на сключен договор с фондация Защита правата на децата София е получил съгласие от страна на Фондацията за осигуряване на защитена среда по време на режима му на лични контакти с малолетното дете и под техен надзор (осъществяването на контакти в защитена среда е уредено с определение 722/30.01.2024г., постановено по гр.д. 536/2024г. по описа на БРС по искане за защита от домашно насилие от Г., осъществено от Х.). С писмо от 07.03.2024г. директорът на ДСП Бургас уведомява Х., че доколкото местоживеенето на малолетното дете е в гр.Бургас, то е необходимо да се заяви ползване на услуга за осъществяване на контакт в защитена среда на територията на гр.Бургас. Посочено е още, че договорът между Х. и фондация Защита правата на децата София към момента е изтекъл (същият е сключен на 23.08.2023г. и е със срок от три месеца до 23.02.2024г.). На 15.03.2024г. е изготвен Социален доклад във връзка с издаване на задължително предписание по повод работата с малолетния А. И. Х.. В него е описано, че от ОЗД Бургас е оценен риск от въвличане на детето А. в родителския конфликт и спрямо него има предприета мярка за закрила в семейна среда по реда на чл.4 ал.1 т.1 от ЗЗДет. Отбелязано е, че от издадените направления за ползване на социална услуга е осъществена работа с родителите и детето единствено по първото направление. За останалите направления услугата не е осъществена поради несъдействие от страна на бащата, който отказва да ползва социални услуги с цел подобряване взаимоотношенията с майката и преустановяване въвличането на детето в конфликта между родителите в гр.Бургас. Посочено е още, че при предаване на детето в ЦОП Бургас Х., пред детето, обвинява майката, че не полага грижи за А., че има интимни връзки. Х. използва неуважителни думи и обръщения към майката. Прието е наличие на данни за физическо насилие от страна на Х. над майката в присъствието на детето. Отбелязано е, че на 29.01.2024г. Г. е подала жалба в ОЗД Бургас, в която е сигнализирала, че Х. не изпълнява режима на лични контакти. Отразено е, че двамата родители са консултирани, че при разделно живеене на родителите и непреодолим конфликт между тях, отговорност на възрастните е да осигуряват безрискова и сигурна среда за децата си, както и да насочат вниманието си към разумно родителско сътрудничество и конструктивен диалог, като осигурят спокойна и сигурна среда за детето. Посочено е, че предприетата мярка за А. е активна и са определени привременни мерки за режима на личните контакти, които Х. следва да спазва. Дадено е предложение за издаване на задължително предписание по отношение на Х., послужило за постановяване на процесното задължително предписание П/Д-А-006/15.03.2024г на директора на Дирекция Социално подпомагане - Бургас. Предписанието е оспорено от Х. пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Бургас, който с решение 02-РД06-0008/23.04.2024г. е отхвърлил жалбата му като неоснователна. Съдът е приел, че издаденият административен акт е законосъобразен тъй като е постановен от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. След обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства е направен извод, че изложените в социалните доклади факти, сочещи отказ за сътрудничество от бащата по дадените мерки за закрила на детето не са оборени от останалите събрани по делото доказателства. В съдебния акт са изложени мотиви, че процесните предписания съответстват на оценения риск за детето, а именно родителско отчуждение вследствие на непреодолим конфликт между родителите. Неизпълнението на установения режим за личен контакт, както и отказите за включване към социални услуги за изпълнение на мярката за закрила на детето от бащата, са преценени като своеобразен израз на негативното отношение на единия родител към другия и съответно нежелание за преодоляване на възникналия конфликт. Посочено е, че поведението на Х. по време на работата по случая на А. не може да обоснове извод за желание да се преустанови конфликтът с майката или да се изведе детето от центъра на този конфликт. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното задължително предписание, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Изложените от страна на касатора възражения против съдебния акт повтарят доводите му относно законосъобразността на оспорения административен акт пред първоинстанционния съд. Правните изводи на съда в насока законосъобразно процедиране от органите за социално подпомагане напълно се споделят от настоящия касационен съдебен състав, поради което на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към тях. В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че мерките за закрила са разписани в чл. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт). Те се основават на изрично изброените в чл. 3 от ЗЗДт принципи. Целта им е да защитят и гарантират основните права на детето във всички сфери на обществения живот. По смисъла на чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет. необходимата предпоставка за издаване на задължително предписание е отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето. Предписанията са обосновани с приложението на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЗДет., поради идентифицирани риск за нормалното физическо, психическо, интелектуално, нравствено и социално развитие на детето, както и риск от синдром на родителско отчуждаване и въвличане в родителския конфликт. При постановяването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдържащи се в ЗЗДет и ППЗЗДет, както и на нормите на чл.36 и чл.36 от АПК, които да водят до незаконосъобразността им, както правилно е прието в обжалваното съдебно решение. Обосновано административният съд, след преценка на фактите поотделно и в тяхната съвкупност е приел, че дадените задължителни предписания ще гарантират и запазят най-висшия интерес на детето при отчитане и съобразяване на влошените взаимоотношения между двамата родители. При обстоен анализ на доказателствения материал е формулиран обоснован извод за законосъобразност на предписанието по т.1 и т.2, предвид установения отказ за сътрудничество на социалните работници и неизпълнение на предприети мерки по ЗЗДет от страна на родителя адресат на задължителното предписание. В рамките на събраните в административното производство писмени доказателства са налице обективирани от касационния жалбоподател откази за съдействие и за сътрудничество за прилагане на мерките за закрила в семейна среда, които не се опровергават в хода на съдебното производство. Показанията на свидетелите правилно са ценени само по отношение на личните им възприятия, че в тяхно присъствие И. Х. не е имал поведение, което може да се квалифицира като отказ за сътрудничество във връзка с предприетите мерки за закрила на детето му. Дори в касационната жалба не се оспорва нереализирането на социалната услуга по направлението от 09.01.2024г от страна на бащата, а акцентира върху неправилното му издаване. Целта на наложената социална услуга е подпомагане на естествените и благоприятни за детето взаимоотношения с другия родител, за да се избегне рискът от отчуждение. Обстоятелството, че всеки от родителите се е възползвал от правото си да прекрати предоставената по искане на другия родител социална услуга, не означава, че е такава услуга не е била необходима или несъобразена с висшите интереси на детето, респективно, че не подлежи на изпълнение. Относно мерките по т.3 т.4 е отчетен не само техният преустановителен, но и превантивен характер. Психологически и двамата родители играят специфична и значима роля за благоприятното здравословно развитие на детето. Когато взаимоотношенията в семейството са нарушени, както е в разглеждания случай, конфликтите между родителите безспорно засягат детето и през повлияване на качеството на взаимоотношенията, които то продължава да има с всеки един от тях. Следва да се има предвид обстоятелството, че взаимоотношенията с родителите моделират развитието на личността на детето, като от качеството на взаимоотношението родител-дете зависят преживяванията му на сигурност и емоционален комфорт. В практиката си ЕСПЧ относно правото на лични отношения между дете и родител, защитено в чл. 8 от ЕКПЧ, отчитайки наличните трудности в отношенията между родителите, от една страна, и родителите и детето, от друга страна, подчертава, че задължението на държавата за предприемане на мерки за подпомагане на контакта е задължение за създаване на средства, а не за достигане на конкретен резултат (Cristescu v. Romania, #13589/07, apr. 69). В този смисъл, мярката по т.4 се явява необходима, адекватна на ситуацията и съразмерна. Макар по делото да са налице данни, че касационният жалбоподател е всеотдаен родител и е положил много усилия за запазване на близостта със сина си, то за правилното и пълноценно възпитание на детето е необходимо авторитетът на майката като отглеждащ родител да не бъде накърняван по никакъв начин, независимо от отношенията между двамата родители. Такъв подход на сътрудничество и взаимно уважение безспорно е валиден и дължим от двамата родители, но в случая се преценява поведението на бащата и констатациите на социалните работници в обратна насока правилно са отчетени от първоинстанционния съд като основание за издаването на оспорената част от процесните предписания. Неоснователен се явява и доводът на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалвания съдебен акт. В качеството му на касационно основание, необосноваността е порок, който опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в преценката на фактите. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. Доколкото за него не се установяват сочените касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а предвид липсата на направена такава от ответника разноски не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,