Решение № 3566 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13030/2010 г.

Решение № 3566 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13030/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Любка Василева Георгиева от гр. София, срещу решение № 571/21.07.2010 г., постановено по адм. д. № 171/2010 г. на Административен съд - София-област, като се развиват оплаквания за допуснати нарушения на процесуални правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответниците, не са изразили становища по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-област, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Любка Василева Георгиева срещу Заповед № ДК-02-Сф-215/19.12.2009 г. на н-ка на Софийска РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на установен незаконен строеж "жилищна сграда" находяща се в поземлен имот 891, включен в УПИ ХV-890,891,892, кв. 28 по плана на с. Костенец, община Костенец. За да постанови решението си съдът приел, че строежът представлява нов строеж и че е изпълнен без да са издавани строителни книжа, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, при постановяване на решението не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Безспорно по делото е установено, че през 2009 г. жалбоподателката е извършила реконструкция и пристрояване на стара жилищна сграда, като частично са запазени основи, мазе, входно антре и част от тухлена стена. Изградени са нови колони в зоната на старата сграда и извън нея, изпълнен е нов стоманобетонен цокъл с височина 0.95 м и нова стоманобетонова плоча на височина 3.65 м от терена върху цялата площ, които образуват нова конструкция на сградата. С това е обособен нов строеж на жилищна сграда от един основен етаж, стоманобетонова плоча за втори етаж и стоманобетонова козирка, като е изпълнен до степен груб строеж, без да е покрит. В този смисъл е и заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда. За строежа не са искани и не са издавани строителни книжа - виза за проектиране, одобряване на проект, не е издадено разрешение за строеж и пр. С оглед на установеното при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че се касае за нов строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и за него са относими разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, а не разпоредбите на чл. 151, ал. 1, т. 2, чл. 147, ал. 1, т. 5 и 7 ЗУТ. Като се има предвид изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК