Решение № 2955 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12258/2012 г.

Решение № 2955 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12258/2012 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерството на правосъдието, чрез процесуалния представител Домузчиева срещу решение № 4766 от 20.08.2012 г. по адм. дело № 2426/2012 г. на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК. Твърди, че решаващият състав неправилно е приел за съответен на материалния закон извода на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), че спрямо Диана Димитрова - служител в министерството, е извършена дискриминация при упражняване правото на труд по признак "лично положение". Иска отмяна на решението, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразно решение № 16/24.01.2012 г. по преписка № 70/2011 г. на Комисията за защита от дискриминация. Ответникът Комисията за защита от дискриминация не изразява становище по спора. Ответникът Диана Минчева Димитрова оспорва касационната жалба като неоснователна и иска първоинстанционното решение като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба от Диана Димитрова срещу работодателя й Министерство на правосъдието, който е отказал след завръщането й от отпуск по майчинство да актуализира размера на трудовото й възнаграждение. Молителката е поискала от КЗД да установи дали спрямо нея е осъществена дискриминация и при положителен отговор да постанови преустановяване на нарушението. В производството пред КЗД като ответна страна е конституирано Министерство на правосъдието. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 16 от 24.01.2012 г. по преписка № 70/2011 г. Комисията е приела за установено, че за периода 22.12.2010 - 24.01.2012 г. Министерство на правосъдието не е изпълнило задължението си, произтичащо от нормата на чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., спрямо Диана Димитрова, изразяващо се в това, че не й е осигурило равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд, като по този начин е осъществило "неблагоприятно третиране" по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признак "лично положение", което неблагоприятно третиране представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Наложила е на основание чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. на Министерство на правосъдието имуществена санкция в размер на 2000 лв. за установената по т. 1 дискриминация и е препоръчала е на министъра на правосъдието да изготви ясни и конкретни указания за спазване и прилагане разпоредбите на ЗЗДискр. Издала е предписание на Министерство на правосъдието да се въздържа в бъдеще от подобни дискриминационни действия. С оспореното пред настоящата инстанция решение административният съд е отхвърлил жалбата срещу посочения административен акт. Изложил е съображения, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, установени в чл. 50-70 от ЗЗДискр. Приел е също така, че актът, предмет на съдебен контрол, е съответен на материалноправните норми и целта на закона, формулирана в чл. 2 от ЗЗДискр. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр. съдържа забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци, изчерпателно изброени, като нормите на ал. 2 и ал. 3 съдържат определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Следователно целта на специалния закон е установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е следствие от признак по чл. 4 от ЗЗДискр., т. е. не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. В конкретния случай, за да приеме дискриминационен характер на разследвано поведение на работодателя, изразяващо се в неувеличаване на трудовото възнаграждение на Диана Димитрова, Комисията се основава на обстоятелството, че служителката в продължителния период от време е била в отпуск за раждане и отглеждане на дете. Не се спори, че след завръщането на ответницата по касационната жалба от отпуск, трудовото й възнаграждение не е било приведено в съответствие с достигнатото средно ниво за длъжността "главен специалист" в отдел "Централно бюро съдимост, апостил и приемна на МП", дирекция "Регистри", като същата в продължение на повече от една година е получавала с 20% по-ниско възнаграждение от колегите си за същия труд и при по-висока лична квалификация. От друга страна, не се оспорва и от касационния жалбоподател, че единствената причина, за да бъде оставено без уважение искането на Димитрова за актуализиране на трудовото й възнаграждение е, че не е била атестирана в периода месец април 2008 - месец декември 2010 г., което е следствие от реалното неполагане на труд поради отпуск по майчинство. Касае се за неравно третиране и то е обусловено от твърдения признак "лично положение". КЗД е посочила този признак, като е изложила подробни доводи в какво се състои различното лично положение на Димитрова в сравнение с останалите служители, работещи в същия отдел на Министерство на правосъдието. Обоснован е и изводът на първоинстанционния съд, че конкретното неувеличаване на възнаграждението на служителката е нарушение на антидискриминационния принцип на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., в съответствие с който работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Обратно на твърденията в касационната жалба, от събраните по административната преписка доказателства е видно, че в периода януари 2008 - декември 2010 г. е имало увеличение на заплатите на всички работници и служители в Министерство на правосъдието. Така например основната месечна заплата на Недялка Терзийска (главен специалист в същия отдел ) за 2010 г. е 597 лв., а тази на Диана Димитрова е 500 лв. Ответницата по касационната жалба притежава по-висока професионална квалификация в сравнение с колегите си, заемащи длъжността "главен специалист". Действително, по обективни пречки ежегодна атестация на Димитрова не е правена. Но, с разпоредбата на чл. 5, ал. 5 от утвърдените през 2009 г. Вътрешни правила за заплатите и възнагражденията на служителите в министерството на правосъдието, е предвидено индексиране на възнагражденията на тази група служители, в съответствие с това на останалите служители. А видно от приложените към преписката писмени доказателства, промяна в трудовите възнаграждения в Министерството на правосъдието е предвидена съгласно ПМС № 67/2010 г. Следователно, налице са били законоустановените предпоставки за актуализиране на трудовото възнаграждение на служителката до достигнатото средно ниво за длъжността "главен специалист" в отдел "Централно бюро съдимост, апостил и приемна на МП", дирекция "Регистри", и като не е уважил искането й в този смисъл, работодателят е допуснал неравно третиране, което правилно е било установено от КЗД. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 107а, ал. 9 от КТ (в редакция от ДВ, бр. 94 от 2008 г.) и на чл. 8 във вр. с чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (отм.), за да се обоснове съответствието на отказа на Министерство на правосъдието за актуализиране на трудовото възнаграждение с разпоредбите на материалния закон. В тази връзка следва да се отбележи, че административният съд е направил подробен и задълбочен анализ на приложимите към спорния момент разпоредби на КТ, което е довело до законосъобразния извод, че нормите, които разписват формирането на индивидуалния размер на трудовото възнаграждение, не противоречат на императивната норма на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. Настоящият състав изцяло споделя становището на първоинстанционния съд по тълкуването на разпоредбата на чл. 107а от КТ. Това тълкуване на нормата на чл. 107а от КТ е и в духа на последващите изменения на същата с приемането на нови ал. 11 и ал. 12, които предвиждат че индивидуалната работна заплата на служителя може да се увеличава и при завръщане от отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете. Правилен е изводът, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв труд, тъй като след връщане на работа след отпуск при бременност и раждане и отглеждане на малко дете, на жалбоподателя пред комисията е определен по-нисък размер на основното трудово възнаграждение, отколкото на останалите служители, назначени на същата длъжност. Неизпълнението на това задължение е административно нарушение по смисъла на чл. 80 от ЗЗДискр., допуснато при осъществяване дейността на министерството. Неизпълнението на задължението по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. е самостоятелно нарушение по ЗЗДискр. Установено е, че и определянето, и заплащането на различно по размер индивидуално основно трудово възнаграждение се основава на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. - "лично положение", поради което е направен изводът за едновременно извършване от работодателя на дискриминация по смисъла на чл. 4, наред с нарушението на чл. 14, ал. 1 от специалния закон. Предвид изложеното, правилен е първоинстанционният извод, че е законосъобразна и наложената имуществена санкция. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд