Решение № 9383 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12089/2011 г.

Решение № 9383 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12089/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ДД "ОУИ") - П. при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ против съдебно решение № 1194/29.06.11 г., постановено по адм. дело № 908/2010 г. по описа на Административен съд /АС/ П.. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалноправни норми и на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение и да бъде отхвърлена изцяло жалбата на "Н и Н Интернешънъл транспорт и спедиция" ЕООД против ревизионен акт /РА/ 160901752/08.02.2010 г. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Н и Н Интернешънъл транспорт и спедиция" ЕООД гр. П., чрез процесуалния представител адв. Митева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1194/29.06.11 г., постановено по адм. дело № 908/2010 г. по описа на АС П. е отменен РА № 160901752/08.02.2010 г. на ст. инспектор по приходите в ТД на НАП П., потвърден с решение № 213/30.03.2010 г. на ДД "ОУИ" П., в частта, в която е отказано признаване на претендиран данъчен кредит в общ размер на 109 085,37 лв., от които 9 085,37 лв. по фактури № 29/11.05.2009 г., 58/23.05.2009 г. и 71/27.0.2009 г. с издател "Ен Ел Ер 2008" ЕООД и 100 000 лв. по фактури № 281/12.05.2009 г., 290/15.05.2009 г., 307/19.05.2009 г., 330/22.05.2009 г. и 360/28.05.2009 г. с издател "Жорж Консулт БГ" ЕООД. Жалбата на дружеството е отхвърлена в частта срещу РА, с който е отказан данъчен кредит за 1 546,23 лева по фактури с издател "Хипо Алннпе Адриа Аутолизинг" ЕООД и "Ва Бул Транс" ЕООД. В отхвърлителната част решението на АС П. е влязло в сила като необжалвано. За да отмени частично РА, съдът е приел, че по основният спорен въпрос в производството - относно реалността на доставките на дизелово гориво, изводите на приходните органи за липса на такава реалност, са необосновани и незаконосъобразни. Касаторът оспорва тези изводи на съда. АС П. е приел, че за да бъде признато и законосъобразно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит следва да са налице предпоставките по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС /в сила от 01.01.2007 г./ и отсъствие на пречки по чл. 70 ЗДДС, препятстващи упражняването на правото. Доказателствената тежест за това е върху лицето, претендиращо възникването на субективно материално право в негова полза, при условията на пълно и главно доказване. С оглед спецификата и вида на фактурираната стока - дизелово гориво - като родово определена вещ, съдът е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи прехвърляне на правото на собственост върху стоката при отделянето или предаването й, както и възможността на доставчика да извърши доставката, за което определящо е наличие на такава стока при него, база за съхранение, персонал и транспортни ресурси за превоза й и др. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка - ползвал е събраните в хода на ревизионното производство доказателства, приел е заключение на съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на установените факти и обстоятелства съдът е направил изводи за наличие на реални доставки на дизелово гориво в процесните данъчни периоди, при което е счел, че данъкът /ДДС/ е правомерно начислен, а оттам не е налице пречка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките. Въз основа на писмените доказателства и заключението на експертизата съдът е приел, че основната дейност на ревизираното лице е извършване на превози в страната и чужбина, за което притежава собствени и лизингови товарни автомобили. Зареждането на автомобилите се извършва на наета бензиноколонка в "МАН Сервиз", като получените горива се заприходяват аналитично по балансова сметка 302 "Материали" на ревизираното лице. За получателя, както и за двамата доставчика е установено, че счетоводно са отразили надлежно издадените фактури, по които е начислен ДДС, цената е изплатена от получателя. По отношение на доставчика "Ен Ел Ер 2008" ЕООД съдът правилно е приел за доказано, че същият е доставил дизелово гориво на ревизираното лице. За да достигне до този извод, административният съд е обсъдил доказателствата, които установяват притежаването на тези стоки от доставчика, прехвърлянето на правото на собственост върху тях между страните, обезпечеността на получателя за съхранение на полученото гориво и използването му за извършване на последващи облагаеми доставки. При тези данни съдът обосновано е приел реалност на доставките, въпреки липсата на данни за транспортиране на горивото от доставчика и липсата на данни за кадрова обезпеченост при доставчика. В този смисъл неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е следвало да цени като достоверни доказателства стоковите разписки за предаване на горивото. Първоинстанционният съд е направил правилна оценка на доказателствената им сила, съпоставяйки ги с другите събрани доказателства относно установения между търговците начин на приемане на стоката и съответно на индивидуализирането й. Не е спорно, че получателят е разполагал с транспортни ресурси, какъвто е и основният предмет на упражняваната от него дейност. В касационната жалба е възпроизведено становището на органите по приходите относно обстоятелствата, свързани с произхода и превоза на доставяните стоки, което не кореспондира с основния фактически състав, подлежащ на установяване по делото, а именно осъществяването на доставка на стоки, по която да е налице право на приспадане на данъчен кредит, а не тяхното придобиване по предходни доставки или превоз като доставка на услуга. Придобиването на стоките от доставчика им и тяхното превозване са обстоятелства, които могат да бъдат използвани при преценката доколко доставчикът е имал възможност да изпълни задължението си да продаде договорените стоки. При събрани достатъчно писмени доказателства и категорично неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, установяващи, че доставчикът "Ен Ел Ер 2008" ЕООД е разполагал със съответното количество дизелово гориво, съответстващо на доставеното количество гориво, предмет на доставки по спорните фактури, счетоводството му е водено редовно, и от него могат да се проследят предходните му доставчици, осчетоводяването им при получателя, заплащането на всички доставки от страна на получателя, използването на получените стоки за основната дейност на получателя, са неоснователни възраженията на касатора, че неправилно съдът е приел спорните доставки за реални. По отношение на доставките от "Жорж Консулт БГ" ЕООД - правилно съдът е приел за доказано, че същият е доставил дизелово гориво на ревизираното лице. Установено е прехвърляне правото на собственост върху стоките, транспортиране на стоките предвид надлежно съставени пътни листове, придружени с товарителници, които напълно кореспондират с издадените фактури, които от своя страна са съпроводени с декларации за съответствието на качеството на течните горива. Законосъобразен е изводът, че с натоварване и предаване на стоките на превозвача, за което са съставени и пътните листове и товарителници, е постигнато съгласие за индивидуализация на стоката, поради което и съобразно правилото на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, е прехвърлена и собствеността. Съдът обосновано е приел, че издадените фактури, отговарят на всички изисквания на ЗСч, поради което следва да се ползват с предвидената в същия закон доказателствена сила, която преценена в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал /вкл. пътни листове, товарителници, декларации за съответствие, данни за заприхождаването на горивото и за влагането му в дейността му/ обосновава извод, че е осъществено прехвърляне на собствеността върху стоките по пряката доставка. Ето защо, при установяване на валидно сключена и изпълнена сделка, данните за произхода на стоките, или липсата на такива, не са от значение за изхода на спора. Както правилно е посочил съдът, сам по себе си неустановеният произход на стоката при проверката на предходните доставчици няма правни и логически основания да бъде приравнен на непрестирана стока в отношенията между прекия доставчик и ревизирания субект. Установяването на произход на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обуславя извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. Правилни са и изводите на съда относно последиците и доказателствената сила на издадения на прекия доставчик "Жорж Консулт БГ" ЕООД ревизионен акт № 2000906225/30.12.2009 г., включващ и д. п. м. май 2009 г., относно облагане по ЗДДС на дружеството. Предвид отразяването на процесните фактури в дневника за продажби на доставчика, същите са били предмет на извършена проверка по начисляването на ДДС. В РА е отразено изрично, че за този период не се прави корекция за начисления ДДС, в която част РА не е обжалван и е влязъл в сила. С официален документ, стабилен административен акт, изходящ от данъчната администрация е установена реалността на доставките. Този документ има характера и на извънсъдебно признание на приходните органи за реалността на доставките. Липсата на корекция на данъчната основа означава, че приходните органи приемат извършването на доставката, а оттам и правомерността на начисления данък. Нарушен е принципът на данъчен неутралитет като недопустимо е проявен двоен стандарт от страна на данъчните органи, които за една и съща доставка приемат, че ДДС е правомерно начислен от доставчика, и обратното - е неправомерно начислен от получателя. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право само поради съмнения за неизрядност или недобросъвестно поведение на трети лица, предходни доставчици на неговия доставчик или на неизрядност в документацията на доставчика относно транспорта или съхранението на стоките. Особено ако недобросъвестното поведение не е установено по категоричен начин при насрещните проверки на предходните доставчици, а само е предположено поради начина на представяне на изисканите документи. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на искане за присъждане на разноски от ответната страна, разноски за настоящата инстанция не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение