Решение № 13685 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 547/2010 г.

Решение № 13685 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 547/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Социално подпомагане" - община Ловеч, против решение № 121/19.11.2009 г. по адм. дело № 267/2008 г. на Административен съд Ловеч, с което е отменена заповед № 4238/28.10.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ловеч, потвърдена с решение № ПН 04/66 от 25.11.2008 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане, гр. Ловеч и преписката е изпратена обратно на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ловеч за решаване по същество при спазване на дадените задължителни указания. В жалбата се поддържа незаконосъобразност на обжалваното решение на Административния съд Ловеч като се твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Веса Георгиева Кинчева - не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното по допустимостта и основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от страна с право на жалба по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срока по чл. 211, ал. 1 от същия, поради което е процесуално допустима. Преценявайки по същество касационните доводи, Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд Ловеч по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) е оспорената от Веса Георгиева Кинчева заповед № 4238/28.10.2008 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ловеч, потвърдена с решение № ПН 04/66 от 25.11.2008 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Ловеч. С оспорената заповед на Веса Кинчева от с. Лисец, Ловешка област, й е отказано отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2008/2009 г., считано от 01.09.2008 г., поради неизпълнение на условието за получаван по-нисък доход от диференцирания минимален доход за отопление, определен съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. Административният съд е отменил оспорената заповед и е постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на взетото решение. За да постанови този резултат е приел, че оспорения административен акт е незаконосъобразен. Същият бил издаден от компетентен орган в съответната форма, но не са спазени материалноправните и процесуалноправни предпоставки. Установил е, че молителката Кинчева живее сама в пристройка, състояща се от едно помещение, в което има само най-необходимото и не е изяснено и доказано, че същата е съжителстващо лице със сина си Гошо Кинчев. Върховният административен съд, преценявайки изводите на съда и наведените касационни доводи, намира обжалваното решение правилно, като споделя напълно подробно изложените в него мотиви. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07/5 от 16.05.2008 г., право на целеви помощи за отопление имат лицата и семействата, чийто доход е по-нисък от диференцирания минимален доход и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. Основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на МС и се коригира с индивидуални коефициенти. Коефициентите са посочени в самата наредба и на базата на тяхното приложение се формира диференцирания. В случая, диференцираният минимален доход за Веса Георгиева Кинчева не следва да се определя чрез коригиране на гарантирания минимален доход с коефициент, който е за лице, съжителстващо с друго лице. "Съжителстващи лица" по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на ЗСП са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес. В настоящия случай не е доказано изпълнението на нито едно от посочените от законодателя, кумулативно свързани предпоставки, поради което правилно е прието, че Веса Георгиева Кинчева живее сама и не съжителства с друго лице. В този смисъл са и показанията на разпитаните от административния съд свидетели, които са заявили, че синът Кинчев живее в гр. Ловеч, където има семейство, съпруга, деца и внуци, а в с. Лисец ходи от време на време. Това не е опровергано от касационния жалбоподател и е потвърдено от изисканата служебна справка от община Ловеч, от която е видно, че постоянният и настоящият му адрес са в гр. Ловеч, поради което основателно решаващият съд е приел, че твърдението на административния орган за съжителство на Веса Георгиева Кинчева със сина й Гошо Кинчев е недоказано. Молбата-декларация, която тя е подала за отпускането на целева помощ за отопление, съставлява доказателство за декларираните данни и обстоятелства до доказване на противното. Същото не е опровергано, нито е установено, че съдържа неверни факти и обстоятелства. Както правилно е приел първоинстанционният съд, по делото няма данни, че Веса Георгиева Кинчева и синът й Гошо Кинчев са регистрирани на един адрес и живеят съвместно в едно жилище, за да се приеме, че са налице "съжителстващи лица" по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на ЗСП. След като е установил, че молителката Кинчева е самостоятелно домакинство, първоинстанционният съд е обосновал законосъобразен извод, че тя не е съжителстващо лице с Гошо Кинчев. Без значение е констатираното от социалните работници, извършили социалната анкета, че Веса Кинчева живее със сина си, в негова собственост, като той обитава основното жилище, а тя - една стая, в пристройка. Друг би бил въпросът, ако в молба-декларацията на Веса Кинчева е посочено, че Гошо Кинчев е лице, с което съжителства. Само една такава декларация би съдържала признание на Веса Кинчева, че съжителства с друго лице. Основният довод в касационната жалба е свързан с невъзможността да бъде извършена социална анкета, тъй като изясняването на въпроса дали синът на жалбоподателката съжителства с нея се отнасяло за минал момент. Социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, която не се изразява само в проверки на място по постоянния адрес, а и в проучване на документация и събиране на информация. Върховният административен съд намира възраженията неоснователни и напълно споделя изводите на първоинстанционния съдебен състав, че следва да се проведе нова социална анкета и изготвен социален доклад, констатиращ всички относими данни и обстоятелства. При тези данни правилен и обоснован е изводът в обжалваното решение, че административният орган незаконосъобразно е отказал целева помощ за отопление на Веса Кинчева за отоплителния сезон 2008/2009 г., считано от 01.09.2008 г., с мотиви, че на осн. чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07/5 СМД от 145, 27 лв. надвишава диференцирания минимален доход за отопление (ДМДО) от 110, 88 лв. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление, който е приложим по отношение на съжителстващите лица. Основателно е прието, че след изясняване и потвърждаване на всички факти и обстоятелства, декларирани в молбата-декларация на Веса Кинчева, размерът на диференцирания минимален доход е следвало да бъде изчислен съгласно чл. 2, ал. 4, т. 13 от същата Наредба, по ред, който е приложим по отношение на живеещите сами лица, на възраст над 75 години. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,