Решение № 8633 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2012 г.

Решение № 8633 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Параходство български морски флот" АД, гр. Варна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Петър Костадинов, против решение № 2603 от 7.11.2011 г., постановено по адм. дело № 654 от 2011 г. на Административния съд - Варна. С посоченото решение съдът е: 1) отменил решение № 2 от 4.01.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, отменящо разпореждане № 387 от 1.12.2010 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО на РУСО - Варна, с което е била приета за трудова злополуката, станалата на 16.04.2007 г. с починалото осигурено лице Христо Григоров Христов, и преписката е върната на същото длъжностно лице за ново произнасяне; 2) потвърдил е процесното разпореждане № 387 от 1.12.2010 г., с което декларираната с вх. № 5052/14.04.08 г., настъпила на 16.04.2007 г. злополука с Христо Григоров Христов, работещ по трудово правоотношение с осигурителя "Български морски флот" АД гр. Варна, е приета за трудова, и 3) осъдил е ТП на НОИ - Варна, да заплати на Николета Томова Христова, Рени Христова Христова и Росица Христова Христова, сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лв., разноски по делото. Наведени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ - Варна, не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците по касация Николета Томова Христова, Рени Христова Христова и Росица Христова Христова, чрез упълномощения адв. Грънчева, в писмена защита оспорват касационната жалба като неоснователна и молят да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че съдебното решение кореспондира с доказателствата и установените от тях правно релевантни факти, постановено е при правилно прилагане на материалния и на процесуалния закон. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - гр. Варна по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 118 КСО, е оспореното от Николета Томова Христова, Рени Христова Христова и Росица Христова Христова, чрез законния им представител Николета Томова Христова, решение № 2/4.01.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е отменено разпореждане № 387/1.12.2010 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО на РУСО - Варна. С последното декларираната с вх. № 5052/14.04.2008 г., злополука с наследодателя на Николета Томова Христова, Рени Христова Христова и Росица Христова Христова - Христо Григоров Христов, настъпила на 16.04.07 г., е приета за трудова на основание събраните доказателства и обосновани предположения, съдържащи се в протокол № 36 от 22.11.2010 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката. При последвалото административно оспорване директорът на ТП на НОИ - гр. Варна е отменил посоченото разпореждане с мотивите, че не била изследвана функционалната връзка между изпълняваната работа и настъпилия неблагоприятен резултат, както и при наличието на кои материално правни предпоставки на чл. 55, ал. 2, т. 1 - 3 КСО била настъпила злополуката. Указал е след връщане на преписката да се съберат допълнително доказателства за работния режим на пострадалия, необходимостта от извършване на неотложен ремонт при аварийна ситуация, разпит на други свидетели, ако същите са били от състава на корабната команда в деня на злополуката. Административният съд - гр. Варна е отменил решението на директора на ТП на НОИ гр. Варна и е потвърдил разпореждане № 387/1.12.2010 г., с което декларираната с вх. № 5052/14.04.08 г., настъпила на 16.04.07 г. злополука с наследодателя на настоящите ответници по касация - Христо Григоров Христов, работещ по трудово правоотношение с осигурителя "Български морски флот" АД, гр. Варна, е приета за трудова. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че към момента на изчезването му, предвид обстоятелството, че ремонтът още не е бил приключил /което станало едва след проведените издирвателни мероприятия/, осигуреното лице все още е изпълнявало дейност по отстраняване повреда в ГД (Главния двигател на кораба), т. е. такава "в интерес на предприятието". Приел е за безспорно установено, че същият е бил много изморен и е бил подканван от различни членове на екипажа да отиде да почива. Посочил е, че комисията, извършила разследването, е направила обосновано предположение, че Христов е предприел излизане извън надстройката, най-вероятно с цел да се освежи след дългия престой в МО (Машинно отделение). Позовал се е на Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя и е отбелязал, че работно място на всеки моряк е плавателният съд, на който той изпълнява трудовите си задължения по договора, а не конкретно обособено място в него. В конкретния случай, в подписания между пострадалия Христов и "Параходство БМФ" АД договор като място на работа било вписано: кораби за насипни товари, т. е. всеки такъв кораб се е явявал работно място на лицето. Посочил е, че за съдебния спор било ирелевантно дали падането е предизвикано от прилошаване, залитане, препъване, нестабилна подова конструкция или др. случайна причина. Достатъчно е, че е станало по време на работа и при изпълнение на служебните задължения. Приел е също, че злополуката не е станала при условията на чл. 55, ал. 3 КСО - не били налице преки доказателства за умишлено или виновно поведение от страна на пострадалия, което да е допринесло за вредоносния резултат и което да дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Извел е извод, че в случая настъпването на злополуката е станало през време и във връзка с извършваната работа в интерес на предприятието, от което следва, че са били налице всички предвидени от закона материалноправни предпоставки за квалифициране на злополуката като трудова. Решението на Варненския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От фактическа страна е безспорно установено, че Христов е бил в трудови правоотношения с касатора, имащ качеството на осигурител. Длъжността, която е изпълнявал към момента на злополуката е "Втори механик" на моторен кораб "Витоша". Инцидентът, причинил смъртта му, е настъпил докато корабът е застанал на рейд (котвена стоянка) край бреговете на гр. Рига, Латвия, поради необходимостта от извършване на ремонт на главния двигател. Не се спори, че пострадалият е осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. От свидетелските показания и от данните по делото е видно, че в деня на злополуката 16.04.07 г., е изпълнявал възложена от прекия му ръководител дейност по отстраняване на повреда на главния двигател, която е във връзка и съответства на длъжностната му характеристика. Продължителността на извършвания ремонт е била от 14.04.2007 г. до 16.04.2007 г. и е предполагала приемственост в извършваната работа между членовете на машинната команда. В хода на ремонта се е наложило подмяна на цилиндрова втулка на първо движение на главния двигател. Последния път, когато Христов е бил видян - около 06.00 - 06.30 ч., е бил в машинното отделение, занимаващ се с подмяна на втулката заедно с останалите в смяната. Към 11:45 ч. е установено, че от дълго време никой не го е виждал и в 13:50 е обявена тревога "Човек зад борда". Предприетите издирвателни действия са преустановени в 21:15 ч. и е изготвен рапорт за инцидента. С решение № 248 от 9.03.2010 г. по гр. дело № 8436/2009 г. на Бургаския районен съд е обявена смъртта му. С декларация вх. № 5052/1 от 14.04.2008 г. Николета Томова Христова, в качеството си на наследник на Христо Христов, е инициирала производство пред ТП на НОИ - Варна, приключило с акт за приемане на злополуката за трудова, впоследствие отменен от директора на ТП на НОИ - Варна и предмет на настоящото производство. При тези обстоятелства Административният съд - гр. Варна правилно е приел, че е изпълнен фактическият състав на чл. 55, ал. 1 КСО. Разпоредбата на цитираната норма дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на цитираната материалноправна норма налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните законови предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Доказателствата от разследването, представени по първоинстанционното производство, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки. Съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички конститутивни основания на чл. 55, ал. 1 от КСО. Обосновано е съобразил специфичния характер на трудовото правоотношение на пострадалото лице и спецификата на полагания от него труд. Разпореждането, с което длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е признало злополуката с работника Христо Христов за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, е изцяло основано на данните в досието за нея, а касационният жалбоподател не е опровергал тези данни. По времето, когато е станал инцидентът, Христов е следвало да се намира на кораба и да участва в отстраняването на повредата на главния двигател на кораба. Злополуката е настъпила при наличието на двете обективни предпоставки от хипотезиса на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО: станала е на работното място през време и по повод на извършваната от пострадалия работа в рамките на установеното работно време. Тези данни са достатъчни да обусловят извода, направен от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и от административния съд, че злополуката е станала по време на работа, извършвана от пострадалия работник за касационния жалбоподател. Неоснователни са доводите на касатора, че е било налице отклонение от обичайния път за прибиране от работното място до мястото за почивка, което изключвало приложението на чл. 55, ал. 1 от КСО. Дори да се приеме от фактическа страна, че изчезването му от кораба е станало след тръгването му от работното място към каютата за почивка, то е налице хипотезата на чл. 55, ал. 2 КСО за квалифициране на настъпилата смърт при условията на трудова злополука - по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до мястото на живеене. Освен това не са налице никакви данни пострадалият умишлено да е увредил здравето си (причинил смъртта си), както и това да е сторено от действия или бездействия на друго лице, за да може злополуката да не се квалифицира като трудова. Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя като обоснован и направен в съответствие с приложимия материален закон крайния правен извод на първата инстанция, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО за признаване на станалата с Христо Христов злополука за трудова. Оспореният административен акт, с който е отменено разпореждането за признаване на злополуката за трудова, е издаден в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като го е отменил, Административният съд - гр. Варна е постановил правилно решение. По изложените съображения Върховният административен съд приема, че не са налице твърдяните от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените разноски от ответниците по касационната жалба, Николета Томова Христова, Рени Христова Христова и Росица Христова Христова, които съобразно доказателствата в тази насока - договор за правна защита и съдействие (л. 20) възлизат на сумата от 800.00 (осемстотин) лева. Освен това дружеството следва да заплати по сметката на Върховния административен съд сумата от 25 лева държавна такса за образуване на съдебното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,