Решение № 13943 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5634/2009 г.

Решение № 13943 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5634/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангелина Милчова Йорданова и Йордан Здравков Стоименов от гр. София, чрез пълномощника адв. Петя Петрова срещу решение № 1210 от 12.01.2009 г. по адм. дело № 3133/2008 г. на Административен съд - София град, II-ро отделение, 22 състав, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 1494 от 27.12.2007 г. на кмета на район "Искър", Столична община, с която е одобрено решение по преписка № 94-Й-31 от 04.12.2007 г. на комисията по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, за определяне застроената площ за имот № 98055, м. "Под воденицата", кв. 8, жк. "Дружба" 1 ч., гр. София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите твърдят, че е налице незастроена площ представляваща асфалтова настилка и не са осъществени мероприятията по комплексното застрояване, както и в съседни имоти е извършена приватизация и възстановяване на собствеността върху земеделски земи. Молят, да се отмени обжалваното решение и по същество се уважи жалбата срещу оспорения административен акт, като се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - кметът на район "Искър", Столична община, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна, като съдът е съобразил заключението на съдебно - техническата експертиза и липсата на свободни от застрояване части. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 1210 от 12.01.2009 г. по адм. дело № 3133/2008 г. на Административен съд - София град, II-ро отделение, 22 състав, е отхвърлена жалбата на Ангелина Милчова Йорданова и Йордан Здравков Стоименов от гр. София срещу заповед № 1494 от 27.12.2007 г. на кмета на район "Искър", Столична община, с която е одобрено решение по преписка № 94-Й-31 от 4.12.2007 г. на комисията по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, за определяне застроената площ за имот № 98055, м. "Под воденицата", сега попадащ в кв. 8, жк. "Дружба" 1ч., гр. София. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ съдът е приел, че процесният имот представляващ бивш имот № 98055, нанесен в кадастрален лист № 653 в помощен план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ с площ от 1146 кв. м., който попада в границите на урбанизирана територия по ЗРП на гр. София, УПИ I от кв. 8 отреден за "Обществено жилищно строителство и озеленяване" и улица. Административният акт е обжалван само в частта, в която е определена площ от 660 кв. м. от имота като застроена, а по отношение на останалата част от имота с площ от общо 487 кв. м. административният ограт е приел, че е незастроена. В производството съдът е назначил съдебно - техническа експертиза (основна и допълнителна) въз основа на която е приел, че частта от процесния имот в размер на 660 кв. м. е застроена, поради това, че представлява терен, разположен между два четириетажни жилищни блока, асфалтова настилка на околоблоковото пространство и сервитутна площ към блоковете. Съдът е приел, че мероприятието, за което е отреден УПИ I, кв. 8 и в който попада процесния имот, е комплексно, като включва сградите, пространството между тях, благоустрояване, озеленяване и съпътстваща инфраструктура, и което пространство е функционално свързано със строителството и го обслужва. При тези данни съдът е приел, че реализираното строителство е от вида на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ, тъй като частта от 660 кв. м. е част от мероприятието по "ОЖС и озеленяване", като е извел правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него в обжалваната част, като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, при постановяването не е допуснато нарушение, което да обосновава отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е определил компетентността на административния орган в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, както и реда за възстановяване на земеделски земи включени в урбанизирани територии, като правилно е приложил §1в от ДР на ППЗСПЗЗ, в който при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии и които следва да бъдат съобразени при определяне на застроената и свободна от застрояване част. Определянето на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се извършва от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3/13.01.2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми. При изпълнение на посочените разпоредби съдът е осъществил контрол за законосъобразност на актовете по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Относими към определяне на застроените части са и разпоредбите на Закона за устройство на територията, по отношение дефинирането на "строежи" и "прилежащ" терен". В конкретния случай се установява, че реализираните строителни дейности са от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, за които правилно първоинстанционния съд е приел, че са реализирани строителни мероприятия, тъй като изграждането е комплексно и включва, както сгради и сервитутни отстояния, така и съоръжения, които функционално обслужват мероприятията по предвиждането за конкретния квартал. По смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ строежи са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. Частта от 660 кв. м. от процесния имот попада в квартал с ОЖС - УПИ I, с изградени жилищни блокове с сервитутно отстояние от тях и околоблоково пространство с асфалтова настилка, които представляват застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и обслужващи терени, необходими за нормалното функциониране на изградените сгради, както и благоустройствени съоръжения в мероприятието ОЖС. Неоснователни са доводите поддържани в касационната жалба, че съдът се е позовал на СТЕ и не е установил, че не е осъществено предвиждането по озеленяване, както и че асфалтовата настилка не представлява съоръжение и строителна дейност, която да определя тази част като застроена. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността. Посочената по СТЕ част с площ от 660 кв. м. представлява сервитутно отстояние и асфалтирано околоблоково пространство, свързани с изградените две четириетажни сгради. Застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на сгради, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. Като е стигнал до тези правни изводи, решаващият съд правилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателите да бъдат определени като свободни отделни части от имота, в които безспорно е установено, че са извършени строителни дейности, а прилежащият асфалтиран терен е функционално свързан с тях. В тази връзка са неотносими към конкретния случай цитираните от касаторите решения на ВАС. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение