Решение № 161 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12391/2016 г.

Решение № 161 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12391/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от И. Б. Л. от гр. В. за отмяна на влязло в сила решение № 3353 от 24.03.2016 г. по адм. д. № 451/2015 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е оставено в сила решение № 519/15.12.2014 г. на Административен съд - В. Т. по адм. д. № 176/2014 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. Б. Л. против ревизионен акт № 121300950/10.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 8/07.01.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08.2012 г. и м. 11.2012 г. в размер на 2 996,25 лева по 2бр. фактури, издадени от "Газ петролиум инженеринг" ЕООД. Твърди, че след постановяване на решението са му станали известни нови писмени доказателства: осчетоводявания на фактурите от "Газ петролиум инженеринг" ЕООД в дневниците за продажби на дружеството и справки - декларации, който доказателства са съществували по време на ревизионното и съдебно производство, но не са били приобщени към доказателствения материал. Твърди, че фактури № 1594/14.11.2012 и фактура № 1686/30.08.2012 г. са отразени в дневниците за продажби на доставчика със съответните стойности и в справката декларация за съответните данъчни периоди, което обуславя извод за неправилност на изводите на съда за неосчетоводеност на фактурите в отчетните регистри по ЗДДС. Иска, да се отмени решението на ВАС и да се върне делото за ново разглеждане, с оглед представените доказателства. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - В. Т., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. К. с писмен отговор оспорва искането като неоснователно. Излага подробни доводи за липса на отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК. Излага, че представените от молителя доказателства не обуславят нови обстоятелства от съществено значение на делото. Моли, искането да бъде отхвърлено и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно по следните съображения: С решение № 3353 от 24.03.2016 г. по адм. д. № 451/2015 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, е оставено в сила решение № 519/15.12.2014 г. на Административен съд - В. Т. по адм. д. № 176/2014 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. Б. Л. против ревизионен акт № 121300950/10.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 8/07.01.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08.2012 г. и м. 11.2012 г. в размер на 2 996,25 лева по 2 бр. фактури, издадени от " Газ петролиум инженеринг" ЕООД. Решението е влязло в сила. С искането за отмяна е посочено отменително основание по чл. 239, т. 1 от АПК. С искането за отмяна са представени искане до НАП за издаване копия от дневници за продажбите на "Газ петролиум инженеринг" ЕООД от 08.04.2016 г., както и заверени копия от дневниците за продажба на дружеството доставчик за относимия данъчен период, за които се твърди, че представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото. В случая предмет на спора в съдебното производство е бил ревизионен акт № 121300950/10.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 8/07.01.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново. В хода на производствата пред двете инстанция е установено, че при извършената насрещна проверка на доставчика за фактура с № 1686 от 30.08.2012 г. и фактура № 1594 от 14.11.2012 г. изисканите му документи и писмени обяснения доказателства не са били представени. От приложените в настоящото производство дневници за продажби е видно също, че фактура № 1686 от 30.08.2012 г. с данъчна основа в размер на 13 541,67 лв. и ДДС в размер на 2 708,33 лв. не фигурира. Последното потвърждава изводите на съда, че не е документирано реалното плащането на посочената във фактурата стойност и налице данъчно събитие, поради което не следва по същата да се признава право на данъчен кредит. С оглед на изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема от правна страна следното. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая представените като нови писмени доказателства: заверени копия от дневниците за продажба на "Газ петролиум инженеринг" ЕООД за относимия данъчен период, не са нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и с тях не се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото, които да променят изводите на решаващия съд за липсата на данъчно събитие и липсата на основание процесните фактури да се признава право на данъчен кредит. Освен това представените в настоящото производство документи са съществували, но поради процесуално бездействие на страната не са били представени. Процесуалните пропуски на страната и на съда при събирането на доказателствата, не са основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 239, т. 1 от АПК. Предвид на гореизложеното в случая не са налице нови писмени доказателства или нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, които да обуславят отмяна на съдебния акт, поради което направеното искане за отмяна на решението на Върховния административен съд се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на процеса с оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото от ответника, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след като е бил представляван от юрисконсулт (ТР № 3 от 13 май 2010 г. на ОСК на ВАС), следва да се присъдят разноски, като бъде осъден искателят да заплати на Национална агенция за приходите - С. сумата 300,00 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав