Решение № 11934 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5262/2009 г.

Решение № 11934 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5262/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по обща касационна жалба на д-р Нели Димитрова Попова и д-р Ваня Димитрова Додова, подадена от техния процесуален представител по пълномощно адвокат Константин Карапетров, срещу решение № 4 от 05.02.2009 г. по адм. дело № 6875/2008 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касаторите срещу решение № 341 от 16.10.2008 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), с което е било потвърдено разпореждане № 3421 от 20.05.2004 г. на длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при същото СУСО за събиране на сумата 525, 98 лв. обезщетение за причинени на държавното обществено осигуряване (ДОО) щети от отменени болнични листове. За да постанови този резултат административният съд е приел, че щом като ревизионният акт за начет е бил основан на експертно решение № 758 от 04.08.2003 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), с което са отменени болничните листове и щом като с решение № 123 от 11.07.2006 г. по адм. дело № 3314/2004 г. Софийският градски съд, адм. отделение, III ж състав, е приел, че това експертно решение на НЕЛК е законосъобразен акт, разпореждането за събиране на сумите по ревизионния акт за начет е също законосъобразно. Решението на Административен съд - София град като краен резултат е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя изразеното в касационната жалба становище, че за отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е необходимо да е налице неправомерно деяние, в резултат на което е възникнала щета за ДОО и че по силата на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган е длъжен да установи съществуването на фактическите основания за неговото издаване. От данните по делото обаче е видно, че отменените от НЕЛК болнични листове са били използвани като основание за получаване на обезщетение от ДОО, т. е. след тяхната отмяна е налице плащане на отпаднало основание. Не е без значение обстоятелството, че болничните листове са били отменени поради неизпълнено задължение за вписване в тях на данните от анамнезата, обективния статус и направените изследвания, както не е без значение и обстоятелството, че болничните листове са били издадени в нарушение на правилото, че при временна неработоспособност от вида на визираните в чл. 10, ал. 1 НЕР (отм.) болничен лист се издава от ТЕЛК или от ЛКК, но въз основа на разрешение от ТЕЛК. От първото - липсата на посочените реквизити - следва, че документална проверка на болничните листове не може да бъде извършена, а от второто - че е удостоверена временна неработоспособност при липса на право за това. Тези две обстоятелства обуславят и противоправността на осъщественото деяние. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,