Решение № 3997 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10673/2016 г.

Решение № 3997 от 31.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10673/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на кмета на община И. против решение № 730/19.07.2016 г., постановено по адм. дело № 119/2016 г. по описа на Административен съд С.-област, с което е отменена негова заповед № 46/13.01.2016 г. за премахване на незаконен строеж: второстепенна селскостопанска постройка (сайвант), находящ се в УПИ ХVI-1053 в кв. 25 по плана на гр. И. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването. О. Б. Й. К. от гр. И. оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема въз основа на заключение на вещо лице, че разпореденият за премахване обект не представлява строеж, който да е незаконен. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено с неоспорено заключение на вещо лице, което съдът правилно кредитира в констативно-съобразителната му част, че в процесният обект представлява козирка-навес, захваната към съществуващата ограда, без други плътни стени. Констатираното от вещото лице действително фактическо състояние на обекта се различава съществено от описанието в констативния акт и в издадената въз основа на него заповед. Административният орган не доказва наличието на фактическите основания за издаване на акта, което е в негова тежест по правилата на чл. 170, ал. 1 АПК. Констативният акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ не се ползва с доказателствена сила и при оспорване на заповедта кметът следва да докаже с всички допустими доказателствени средства правнорелевантните факти. В случая не е установено наличието на " второстепенна селскостопанска постройка (сайвант)", поради което заповедта за премахването й се явява незаконосъобразна, както правилно приема и първоинстанционният съд. Разпореждането за премахване на част от строеж, която е незаконна, е друго правомощие на кмета на общината, съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, но такова в случая не е упражнено. Неоснователно се поддържа от касатора, че липсата на съгласие на собственика на съседния имот за изграждане на обекта на общата граница е основание за квалифицирането му като незаконен. В чл. 225, ал. 2 ЗУТ изчерпателно са посочени хипотезите за незаконност на строежите и сред тях не е извършването на такъв без съгласие на заинтересувано лице. Последното е условие за разрешаване на строителството, а липсата му води до извършване на строежа без разрешение за строеж. Съгласието на собственика на съседен имот за извършване на строеж на общата граница на съседни имоти не е и сред условията по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ за търпимост на строеж. При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,