Решение № 12372 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8472/2017 г.

Решение № 12372 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8472/2017 г., III о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "МБАЛ д-р Братан Шукеров" АД гр. Смолян, представлявано от д-р М. Д., чрез процесуален представител адв. Василев, против Решение № 231 от 14.06.2017 г. по адм. дело № 78/2017 г. на Административен съд Смолян. Твърди се от касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изтъква, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че искът не бил доказан по размер, тъй като липсвали доказателства за заплащане на уговореното адв. възнаграждение, за осъществената процесуална защита по нахд № 76/2016 г. по описа на Районен съд Смолян. Поддържа, че представеното по делото платежно нареждане с № 5360 от 08.02.2016 г. на "Централна Кооперативна Банка" - клон Смолян, представлява писмено доказателство относно настъпил факт от обективната действителност, изразяващ се в плащане на сумата от 360 лева с основание договор за правна помощ № 1875/02.02.2016 г. от ищеца към процесуалния му представител. В случая съдът не отчел факта, че е важно не кога е представено доказателството, а към кой момент се установява вредата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При така релевираните доводи и касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят моли съдът да отмени първоинстанционното решение, да уважи предявения иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и да му присъди съдебните разноски, които са сторени за двете инстанции. Ответникът – Национална здравноосигурителна каса в писмен отговор по делото излага съображения, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като административният съд стигнал до неправилен извод за недоказаност на исковата претенция. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. По същество е основателна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Смолян е отхвърлил предявения иск от МБАЛ "д-р Братан Шукеров" АД, гр. Смолян, представлявано от д-р М. Д., със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, бул. "България" № 2, чрез адвокат А. Василев, с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Национална здравноосигурителна каса, за сумата от 360 лв. Последната представлява обезщетение за причинени имуществени вреди за ползвана адвокатска защита по дело за отмяна на незаконно наказателно постановление № 21/НП – 35/26.01.2016 г. на директора на РЗОК - гр. Смолян, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. За да постанови този резултат административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, тъй като не е доказана по делото фактически причинена вреда – претърпяна загуба, която да произтича пряко и непосредствено от отмяната на наказателното постановление. Този извод съдът обосновава с обстоятелството, че от приложените по нахд № 76/2016 г. по описа на Районен съд Смолян доказателства, не се установява ищецът да е направил разходи за адвокатски хонорар в размер на 360 лв. към датата на приключване на устните състезания по делото - 10.03.2016 г. В този смисъл административният съд не кредитира писмените доказателства удостоверяващи плащане на исковата сума, а именно: преводно нареждане за кредитен превод № 5360/08.02.2016 г. на "ЦКБ" АД, клон Смолян и фактура № 0000000450 от 05.02.2016 г., издадена от А. В., установяващи плащането на сумата от 360 лв., по договор за правна помощ № 1875/0202. 2016 г., тъй като приема, че те не били представени в производството по разглеждане на нахд № 76/2016 по описа на Районен съд Смолян, а едва по делото пред административния съд. При така установените факти първоинстанционният съд стига до извод, че ищецът не доказва, че реално му е причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване и отмяна на наказателното постановление по нахд № 76/2016 г. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) предвижда, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на държавата по ЗОДОВ, е специална деликтна отговорност спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност произтича от общото задължение на държавата/общините да спазват правата и законните интереси на гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД, произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму. Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина (виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ. Непозволеното увреждане представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. Предявеният пред Административен съд Смолян иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Установено е от доказателствата по делото пред първата инстанция, че е налице отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието в обжалваното решение и, че направените разноски за обжалване на наказателно постановление са пряка и непосредствена последица от самия незаконосъобразен акт, издаден от орган, осъществяващ административна дейност и те имат характер на претърпени вреди или пропуснати ползи по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая неправилно съдът е приел, че не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се във фактически заплатено адвокатско възнаграждение в производството по съдебно оспорване на наказателно постановление № 21/НП -35/26.01.2016 г., по което е било образувано нахд № 76/2016 г. По това дело на лист 76 е приложен договор за правна защита и съдействие № 0000001875/02.02.2016 г. видно от съдържанието, на който болницата в качеството си на възложител е възложила на адв. Василев, последният като изпълнител да окаже правна защита и съдействие именно по образуваното нахд № 76/2016 г. За извършване на правните действия, възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с включен ДДС. По силата на договорните взаимоотношения между страните плащането на възнаграждението следва да се осъществи изцяло по банков път. От протокол с дата 10.03.2016 г. по нахд № 76/2016 г., който удостоверява като официален свидетелстващ документ действията на страните пред Районен съд Смолян, се констатира, че за жалбоподателя – "МБАЛ д-р Братан Шукеров" АД гр. Смолян се явява адв. Василев. Последният е надлежно упълномощен с пълномощно от 02.02.2016 г. да представлява и защитава болницата именно по това дело пред Районен съд Смолян. Представеното по делото пред Административен съд Смолян платежно нареждане за кредитен превод № 5360/08.02.2016 г. на "ЦКБ" АД, клон Смолян и фактура № 0000000450 от 05.02.2016 г., издадена от А. В., установяващи плащането на сумата от 360 лв., по договор за правна помощ № 1875/0202. 2016 г., не са оспорени от ответника в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Те са относими и допустими писмени доказателства, от които се установява изпълнение на задължението на болницата, да заплати според договора адвокатско възнаграждение. С оглед предмета на доказване на фактическия състав, при наличието на който ще се ангажира отговорността на държавата, този факт доказва, че ищецът реално е претърпял твърдяната имуществена вреда, изразяваща се в заплащане на действително уговореното адвокатско възнаграждение. Съгласно диспозитива на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, за което са посочени и подробни мотиви. Изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на настъпилата вреда, защото страната не е представила доказателства за плащане на исковата сума в производството по нахд № 76/2016 г. по описа на Районен съд Смолян, а едва в производството по предявения иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е погрешен. Това е така, защото след като в производството по оспорване на наказателното постановление не се присъждат сторените разноски за осъществена процесуална защита, то е ирелевантно дали страната по нахд № 76/2016 г. фактически ще приложи и доказателства за заплащане на сумата. При липсата, на който и да е елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед на тези съображения следва да се приеме, че ищецът е доказал, че е претърпял имуществени вреди в размер на 360 лева представляващи заплатено адв. възнаграждение на адв. Василев за осъществяване на процесуално представителство пред съд, относно обжалване на процесното наказателно постановление. Налице е и пряка причинно следствена връзка между отмененото наказателно постановление и заплатеното адвокатско възнаграждение, представляващо претърпяна загуба, съизмеряваща се с паричните средства, които ищецът е заплатил на адвоката по договор за правна защита и съдействие. Действително Тълкувателно решение № 3 от 1985 г. на ОСНК сочи и постановява, че в производството по ЗАНН, разноски не се следват. Същите обаче са дължими във вид на имуществени вреди в общото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на издателя на акта. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Исковата претенция на "МБАЛ д-р Братан Шукеров" АД гр. Смолян е изцяло основателна. Решението на Административен съд Смолян като постановено при допуснато нарушение на материалния закон следва да се отмени и спорът се реши по същество като се уважи предявеният иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 360 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на понесените разноски пред касационната инстанция се явява основателно. На страната се присъждат поисканите и доказани разноски за двете съдебни инстанции, а именно: заплатена държавна такса от 25 лева пред първоинстанционния съд, 25 лева за подаване на касационната жалба, адв. възнаграждение в размер на 360 лв. по договор за правна защита и съдействие № 0000001903 от 13.03.2017 г., фактура № 0000000544 от 13.03.2017 г., както и платежно нареждане № 253106 от 13.03.2017 г., депозирани пред Административен съд Смолян Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение