Решение № 8667 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2137/2017 г.

Решение № 8667 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2137/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет чрез неговия процесуален представител срещу решение № 54/05.01.2017 г. по адм. д. № 10099/2015 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба-А. В. Б. и Б. И. Б. чрез своя пълномощник намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът по касационната жалба-М. К. Р. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от А. В. Б. и Б. И. Б. и М. К. Р. срещу решение № 343/11.06.2015 г. на Столичния общински съвет, с което на основание чл. 134, ал. 2 във връзка с чл. 22 ЗУТ във връзка с § 2, ал. 1 ПЗР на ЗУЗСО е одобрен план за регулация на м. "Надежда 3" с граници: северните граници на квартали 11, 10а, 36 и 37, осовата линия на бул. "Ломско шосе" от о. т. 9 до о. т. 126, ул. "Х. С. / от о. т. 126 до о. т. 78 и ул. "Х. К." / от о. т. 79 до о. т. 3/, план за застрояване в посочения обхват в частта досежно одобрената улична регулация и улица от о. т. 14 до о. т. 15 пред кв. 57. С обжалваното решение съдът е отменил обжалваното решение в частта, с която е одобрен план за регулация за м. Надежда 3 в частта, с която се одобрява уличната регулация и улица от о. т. 14 до о. т. 15 по жалбите на А. В. Б. и Б. И. Б. и М. К. Р. С обжалваното решение съдът е отменил оспореното решение в обжалваната му част. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Не са налице предпоставките на чл. 22, ал. 7 ЗУТ, според която имотите на жалбоподателите да бъдат определени-този на Б. изцяло за публично мероприятие-улица, тротоари и озеленени площи, а този на Ранков-частично за улица, тротоари и озеленени площи. За да се урегулира нов имот за жилищно строителство, видно от нормите на чл. 22, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ, зависи от спазването на съотношението "застроена -озеленена площ" в рамките на отделния квартал и след това спазването на нормите за това съотношение за целия квартал. При липсата на заложени такива показатели по стария план от 1985 г. за комплексно жилищно застрояване това условие не може да се контролира. Според съда в кв. 57 има незастроена площ, която обхваща имотите на жалбоподателите- 1756 и частично 84. Не е налице втората предпоставка на чл. 22, ал. 7, а именно за имотите да не може да се предвиди застрояване по правилата на чл. 22, ал. 6 ЗУТ по следните съображения: По отношение имотите на жалбоподателите са налице предпоставките по чл. 22, ал. 6 относно възможността за урегулиране на имот пл. 1756 и 84 или части от посочените имоти за застрояване. Според СТЕ отреждането на имотите за застрояване не противоречи на ЗУТ, тъй като имотите попадат в зона за обществено жилищно строителство и обществено строителство по сега действащия ПУП на територията и е допустимо тяхното урегулиране. Частите от двата имота, които попадат в устройствена зона обществено жилищно строителство, са с размери над минимално изискващите се за създаване на УПИ. Поради това те /имоти 1756 и 84 / не могат да бъдат урегулирани като озеленена площ за широко обществено обслужване, улица и тротоари. По отношение на имотите има действащи предходни регулационни и застроителни планове, като по отношение на имота на жалбоподателите Б. регулацията е приложена. Безспорно се установявя от приетите доказателства, че за УПИ, собственост на жалбоподателите и по отношение на улиците около кв. 57 е налице одобрена преходна регулация-както по отношение на парцелите на жалбоподателите, така и улична такава. На последно място според съда, в обжалваното решение е посочено § 2, ал. 3 ПЗРЗУЗСО, при което не е ясно коя от предпоставките се има предвид: Така постановеното решение е необосновано: В този смисъл няма установени конкретни фактически констатации досежно имотите, предмет на обсъждане. На първо място, не е проследен статутът на имотите, за които се твърди, че са засегнати от обжалвания план. От една страна е прието, че има незастроена площ, която обхваща имотите на жалбоподателите. От друга страна се твърди, че има възможност за урегулирането на тези имоти, или на част от имотите на жалбоподателите за застрояване. Не е изследван въпроса кои са предходните регулационни и застроителни планове и точно какво предвиждат те и как процесните имоти попадат в тези планове, след като е прието, че по отношение на имота на жалбоподателите Б. има и приложена регулация. Прието е също, че има предходна регулация по отношение на парцелите на жалбоподателите, включително и улична такава. В този смисъл не е установено изобщо тези имоти неурегулирани ли са или са били някога предмет на регулация, за да се приема както наличие на регулиране, на парцели на жалбоподателите и от друга- липса на регулация и попадане в зона за комплексно застрояване. От мотивите на обжалваното решение не става ясно кой е действащият сега ПУП на територията, в която попадат имотите. Изобщо не е изяснен въпроса какво е предмет на обжалваното решение- целите имоти 1756 и 84 или части от тях, както и какво се претендира- да се предвидят за застрояване и урегулиране или за тези имоти или части от тях се претендира отпадане на улична регулация, както и дали вече са били предмет на регулация и какво точно е предвидено. За да се приеме липсата на предпоставките на чл. 22, ал. 7 ЗУТ, следва да се прецени плътност, интензивност за застрояване и минимални изисквания за озеленяване. В случая от мотивите към обжалваното решение е прието, че предвиденият процент за зелени площи за широко обществено ползване е постигнат. Поради това единствено релевантен е въпросът може ли да бъдат урегулирани имотите / или части от тях/ с цел застрояване. Това е допустимо при преценка на плътността и интензивността на застрояването в квартала и то само ако имотите по оспореното решение са предвидени за озеленяване и отчуждаване. В настоящия казус не е ясно имотите дали са предвидени за отчуждаване и озеленяване, дори не е ясно дали изобщо се касае само за части от имоти, които не могат да бъдат застроени поради достигната плътност и интензивност на застрояване, за да се изследва въпроса за наличието или не на предпоставките по чл. 22, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ, още повече, че степента на озеленяване е постигната. В този аспект, за да се отрече или потвърди наличието на предпоставките на чл. 22, ал. 6 - 7 ЗУТ, следва да са налице точни доказателства за размер и площ на имотите или части от тях. Тоест, на изследване подлежи въпроса може ли конкретните имоти или части от тях съобразен устройствените показатели за съответната зона, да бъдат урегулирани и застроени, след като е постигнат предвиденият процент зелени площи. Тази хипотеза е възможна, ако имотите не са били предмет на самостоятелно урегулиране и при недопускане уплътняване на застрояването, в каквато насока установявания не са направени. На второ място, не става ясно дали имотите или части от тях се засягат от нов план или от изменение на предходни планове, след като е прието, че по отношение на имотите има действащи предходни регулационни и застроителни планове, като по отношение на имота на жалбоподателите Б. регулацията е приложена. В случая се установява засягане на имотите от улична регулация, което е различно от основанията по чл. 22, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ. С оглед пък посоченото правно основание § 2, ал. 1 ПЗРЗУЗСО, е на § 2, ал. 3 от ДР ЗУЗСО, както е приел съдът, няма обсъждане кои планове запазват действието си и как те влияят на процесните имоти. Установено е само от заключението на вещото лице, че части от стари имоти 1756 и 84 по обжалвания план са предвидени за улица, озелените площи и тротоар. Нито е констатирано какви и колко части от имотите попадат в улица, нито дали това е първа за тях улична регулация с оглед констатацията на съда за предходни планове, нито дали имотите само се засягат от само улица, или са предмет и на регулация с улица и/ или застрояване с оглед посоченото в решението правно основание - чл. 110, ал. 4 ЗУТ. Тъй като всички изброени и релевантни за спора факти не са установени, а касационната инстанция не може за пръв път да установява фактически констатации- чл. 220 АПК, решението следва да бъде отменено, а делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно указанията на настоящето решение. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,