Решение № 7033 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2557/2013 г.

Решение № 7033 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2557/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец Венцислав Руменов Гадженаков с фирма "Венцислав Гадженаков - Вениси, " със седалище и адрес на управление с. Змеица, Смолянска област, срещу решение № 237 от 11.01.2013 г. по адм. д. № 294/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Директор на Териториално поделение НОИ, гр. Смолян, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 237 от 11.01.2013 г. по адм. д. № 294/2012 г., Административен съд - гр. Смолян е отхвърлил жалбата на Едноличен търговец Венцислав Руменов Гадженаков с фирма "Венцислав Гадженаков - Вениси", със седалище и адрес на управление с. Змеица, против решение № 17 от 24.09.2012 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Смолян. Така постановения съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че Весела Венциславова Гадженакова е получавала парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за периода 23.05.2007 г. до 15.10.2007 г. Изплащането на обезщетението за отглеждане на малко дете е осъществявано чрез осигурителя ЕТ "Венцислав Гадженаков - Ванеси". Подадено е заявление вх. № 15а от 03.07.2006 г. за ползване на платен отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ. Отпуската е разрешена със заповед № 1 от 03.07.2006 г. Майката е попълнила декларация по чл. 46, ал. 2 от НРВПО, че детето Венцислав Юруков не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка. Съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст. Според чл. 46, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се ползва въз основа на писмено заявление на майката, респ. осиновителката. Към нея майката прилага декларация, че детето не е настанено в детско заведение и не се отглежда от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ. Отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ се прекратява, когато детето бъде настанено в детско заведение - чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. От момента на настаняване на детето в детско заведение отпада основанието за ползване на цитирания отпуск, тъй като неговото предназначение е целево - освобождаване на майката на дете до 2-годишна възраст от работа, за да може да отглежда лично и постоянно през този период малкото си дете. При промяна на последното обстоятелство отпада и основанието за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, защото последното цели да замени липсващото трудово възнаграждение, което майката би получавала, ако не бе отглеждала детето си сама. А когато тя е поверила отглеждането му на детско заведение липсва законово основание, както за продължаване на ползването на отпуск за отглеждане на малко дете, така и за получаване на свързаното с него обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, в сила от 26.06.2006 г., парично обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Осигурителят не е изискал от работничката попълване на молба-декларация, съгласно действащото законодателство, с което е станал причина за неправомерно получаване на осигурителни плащания. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в последствие Гадженакова е подала допълнителна молба - декларация от 01.09.2006 г. Цитираната е в смисъл, че при промяна на обстоятелствата, свързани с отглеждане на детето, вкл. и при настаняване в детски ясли, в тридневен срок майката ще уведоми работодателя. Тази молба-декларация представлява частен документ по смисъла на чл. 180 ГПК. Съгласно този текст, тя съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в нея, са направени от лицето. Според чл. 181, ал. 1 ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен. В случая, такава заверка по предвидените в този законов текст начини не е извършена. Наред с изложеното се съобразява, че молбата-декларация от 01.09.2006 г. не е била представена в хода на ревизионното производство, което буди основателно съмнение, че е създадена за целите на административния процес. По първоначалното дело е било безспорно установено, включително и с икономическа експертиза, че детето Венцислав Владимиров Юруков е настанено в детска ясла "Слънчо" в гр. Пловдив за периода 23.05.2007 г. и е освободено на 15.10.2007 г. Стигайки до правния извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,