Решение № 2794 от 16.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Желязков против решение 377 от 11. 10. 2022 г. по адм. дело 188/ 2022 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 10-00-3104/ 22.12.2021 г., издадена от кмета на община Стара Загора, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: надстройка на двуетажна жилищна сграда , находяща се в УПИ I-5311, кв. 253 по плана на гр. Стара Загора. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът кметът на община Стара Загора оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, с присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения : Решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Всички изводи на административния съд за издаване на оспорената заповед от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила са законосъобразни и се обосновават от представените доказателства. Правилно и обосновано е и заключението, че предмет на заповедта за премахване е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж, който не отговаря и на изискванията за търпимост. По делото е установено, че през 2010-2011 г. жалбоподателят Желязков надстроява съществуващата двуетажна жилищна сграда в УПИ I-5311, кв. 253 по плана на гр. Стара Загора с трети етаж и тавански етаж. Строежът е от стоманобетонова конструкция и стени от тухли с варов разтвор и е извършен без строителни книжа. Третият етаж е със застроена площ от 100.00 кв.м., състои се от три стаи, детска стая и баня с тоалета. Изпълнени са всички довършителни работи и са изградени ел и ВиК инсталации. Етажът представлява жилище, в което от 2019 г. живее жалбоподателят (свид. Манолова, Бонева Емилов). Таванският етаж не е годен за обитаване. При тези факти в противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 и ал. 4 АПК от страна на съдебния състав не са събрани доказателства за спазването на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, съответен на чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), ратифицирана със закон, приет от НС на РБ, в сила от 07.09.1992г. Не е съобразено, че нареденият за премахване строеж е жилище, в което жалбоподателят живее от няколко години. Не е изяснено дали строежът е единственото жилище на страната, като се има предвид, че адресът на жалбоподателя по делото съвпада с този на строежа, както и броят на лицата, които обитават жилището, включително малолетни и непълнолетни. Тези обстоятелства са съществени за изясняване на правния спор, тъй като съдът дължи преценка за съответствие на заповедта с чл. 6 АПК и чл. 8, § 1 КЗПЧОС. В случая това не е направено, а при липсата на тези доказателства решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Същевременно от страна на съдебния състав не са изложени съображения за спазване на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК и на изискванията на чл.8, §1 КЗПЧОС. Съгласно конвенцията правото на жилище е основно защитимо право на всеки индивид, поради което съдът следва да извърши преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на сградата и обществения от премахването й, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи. Съответствието на заповедта с цитирани разпоредби не е обсъдено и в съдебния акт не са направени изводи в този смисъл, поради което решението в тази част е постановено при липса на мотиви. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като създават вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за съответствие на административния акт с материалния закон е направен, без да са установени всички релевантни за изясняване на спора факти. Липсата на мотиви е пречка да се провери правилността на съдебния акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд Стара Загора за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да прояви и процесуална активност за изясняване на спора и попълване на делото с доказателства за посочените по- горе обстоятелства, както и да обсъди съответствието на обжалвания административен акт с чл. 6 АПК и чл. 8 КЗПЧОС. На основание чл. 226, ал.3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,