Решение № 12459 от 27.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3703/2013 г.

Решение № 12459 от 27.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3703/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Бисер Димитров Стамболов от с. Дрангово против Решение № 6711/07.12.2012 г., постановено по адм. дело № 5215/2012 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01 - 6500/2994 от 20.03.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" РА. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител моли решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административния акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е констатирал, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, като при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил поотделно четирите етапа от административното производство по разглеждане на подадените заявления от земеделските производители, независимо от схемите и мерките, по които кандидатстват: 1. Подаване на заявление за подпомагане от кандидата; 2. Разглеждане на заявлението и извършване на проверка от Разплащателната агенция, които проверки могат да бъдат административни и на място; 3. Изчисляване на полагаемата се субсидия въз основа на размера на допустимите площи за подпомагане и 4. Произнасяне по заявлението за подпомагане и уведомяване на кандидата. В резултат на това с възможните и допустими доказателства и доказателствени средства е установен размерът на недопустимите за подпомагане площи в резултат на двойно застъпване, каквато е и констатацията в изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-техническите експертизи. В случая съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест е преценено, че ответника, който е претендирал възникването и законосъобразното упражняване на правото е доказал при пълно и главно доказване относимите обстоятелства, които да обосноват законосъобразен извод за постановения отказ за подпомагане за заявените земи по мерките СЕПП, СНДП и НР1 и е наложена санкция за бъдещ период в посочения в уведомителното писмо размер. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че по отношение на касационния жалбоподател не са били изпълнени материалноправните предпоставки за финансовото му подпомагане на заявените от него основания. При правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, съдът пунктуално е обсъдил всички направени в жалбата възражения относно валидността актовете в хода на протеклото административно производство, твърденията за допуснати съществени нарушения административно-производствените правила и приложението на материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Наведеното касационно оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно и необосновано. Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно по чл. 208, т. 3 от АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на съдебният акт като волеизявление. В този смисъл пропускът е съществен само, ако е ограничил правото на лицето да представи доказателства, които са от значение за решението на съда. Спазването на правилата на съдебното производство се разглеждат и в контекста на провеждания контрол по чл. 168 АПК на изисквания по чл. 146 АПК за законосъобразност на административния ( в частност ревизионен) акт. Съблюдаването на съдебно-производствените правила има за цел изясняване от съда на значимите за случая факти и обстоятелствата, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. При извършената касационна проверка не се установиха съществени нарушения на съдопроиводствените правила. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в жалбата доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице отменителни основания. С оглед изложеното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК