Решение № 345 от 31.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 977/2013 г.

Решение № 345 от 31.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 977/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 5/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е подадена касационна жалба от подсъдимия П. М. И. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове, при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 8.04.2013 г. постановено по внохд. № 5/2013 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е изменена присъда по нохд. № 388/2012 г. на Окръжен съд гр. Хасково, в частта й за вида на причинената на пострадалия телесна повреда - от тежка в средна, в резултат на която е настъпила смъртта, в останалата й част, с която подсъдимия е признат за виновен, в това че на 6.05.2007 г. в [населено място] отнел от владението на Т. М. движими вещи на стойност 7,64 лв., като употребил за това сила, с намерение противозаконно да ги присвои, като грабежът е придружен с тежка телесна повреда, от която последвала смърт и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 4 НК вр. с чл. 198, ал. 1 НК вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от петнадесет години, при строг първоначален режим, присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на под. И.: Основното оплакване е за съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата по делото. Твърди се, че изводите по фактите на инстанционните съдилища са изградени на предположения и на неизяснени по категоричен начин обстоятелства от значение. Не било установено пострадалия някога да е ходил в "този парк", още по малко във въпросната вечер, не било установено и състоянието му на 6.05.2007 г. Показанията на св. Л. С. били противоречиви. Тя не твърдяла подсъдимия да е нанасял удари на пострадалия в областта на гръдния кош, а са установени множество счупени ребра. Не съобразено останало заключението на в. л. психиатър -че св. С. може да бъде манипулирана и че разпита й пред съдия в 21.42 ч., без спешна необходимост съгласно чл. 223 НПК. Нямало обяснение и обстоятелството как с толкова много увреждания, от които е настъпила смъртта, пострадалия е видян да отива спокойно до магазина около 12 ч. от св. М. Неправилно въззивния съд се е произнесъл по явна несправедливост на наказанието, каквото оплакване подсъдимия не е правил, а винаги е твърдял че е невинен. В писмени бележки защитата твърди, че не е установено нито мястото, нито времето, нито автора на деянието и счита, че следва да се вземат предвид особеното мнение на съдиите от първоинстанционния състав разгледал делото. Доводите са неоснователни и това е така защото: Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Като се изключи неоснователното оплакване за липсата на "спешна необходимост по смисъла на чл. 223 НПК", каквато в разпоредбата липсва, за разпита на св. С. пред съдия, други оплаквания за събиране на доказателствата няма. Събраните по делото доказателства са обсъдени подробно, съпоставени са, като липсват игнорирани или надценени такива. Посочено е и кои обстоятелства от значение /предмета на доказване/ се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Посочено е и на кои гласни доказателствени средства следва да се даде вяра и защо. Особено внимание е отделено на показанията на св. Л. С. -присъствала при посегателството извършено от подсъдимия върху пострадалия М., не само с оглед констатираното от психиатричната експертиза -лека умствена изостаналост, невротична декомпенсация с асоциално поведение, но и с оглед интимната й връзка с подсъдимия и произтичащото от това усилие да му помогне в съдебната фаза на процеса. Правилно преценявайки правдивостта на посочените от св. С. обстоятелства от значение е съобразен факта, че разпита пред съдия е на следващия ден, след като тя е заявила пред разследващите грабежа извършен на 7.05.2007 г., че подсъдимия е извършил такъв и предния ден. Това заявление С. е направила преди съобщението на племенника на пострадалия до полицията - че е починал, което е станало след 21 ч. на 7.05.2007 г. и преди при аутопсията в. л. д-р Еленски на 8.05.2007 г. да констатира, че пострадалия М. не е починал от естествена смърт и да уведоми полицията, т. е. няма как "полицейските служители да са и разказали фактите около него", каквато е позицията и при съдебното следствие. Същата вечер на 7.05.2007 г. при прибирането си в помпената станция, след разпита в полицията С. е заявила, че подсъдимия е извършил убийство. Категоричен в заключението си е д-р В. -"свидетелката С. разказва в разпитите си свои възприятия, не възпроизвежда чужди разкази, най подредени са в разпита й пред съдия", категоричен е и за това, че може да участва в наказателното производство като свидетел и да възприема и възпроизвежда правилно фактите от действителността. Невярно е твърдението в жалбата, че изводите на инстанционните съдилища са на база единствено - "противоречивите показания на св. С.". В подкрепа на тези показания са и показанията на св. Д. А. /съизвършител в грабежа на 7.05.2007 г. /- "После разбрах, че П. го обвиняват за друг побой, предишния ден но той каза, че има племенник, който да потвърди, че е бил с него...опасяваше се, че Л. може да го издаде за предишния ден за убийството. Казал ми е П., че в парка има пияници и той ги биел и им вземал ракията и други неща". В този смисъл и показанията на св. Т. - "ние знаехме от Л., че П. е задържан за убийство". По правилен и безпротиворечив начин е разрешен и въпроса -могъл ли е пострадалия след нанесения му побой, при който са причинени изключително тежки увреди да се прибере в дома си, където на следващия ден е намерен мъртъв. За изясняване на този въпрос са назначени две съдебно медицински експертизи, втората при въззивното разглеждане на делото, които са дали положителен отговор на въпроса, а и не са оспорени от защитата. Изложеното по горе дава основание на Върховният касационен съд на РБ да приеме, че не са допуснати от страна на инстанционните съдилища нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които и да са съществени и да са попречили на правилното приложение на закона, доколкото въпросите за вината и отговорността на подсъдимия са такива по установяване на факти /обстоятелства от значение/, а не само по приложението на материалния закон. Няма как да бъдат "споделени" особените мнения към присъдата. Въззивния съд е изложил подробни съображения, защо това е така, поради което не се преповтарят. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. На инкримираната дата и място подсъдимия е извършил грабеж на вещи-шишенца с медицински спирт и нож, от Т. М., като употребил за това сила, придружен със средна телесна повреда, от която последвала смърт, и грабежът е при условията на опасен рецидив и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването, че въззивния съд неправилно се е занимал с явната несправедливост на наказанието, каквото оплакване пред него нямало. Проверката за нарушение на чл. 348, ал. 5 НПК, произтича от ангажираното и пред въззивния съд и сега оплакване за нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При определяне вида и размера на наказанието, което подсъдимия следва да изтърпи за извършеното престъпление по чл. 199, ал. 2 НК, инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение, наказанието е в предвидения от закона минимум и не явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а касационната жалба на подсъдимия изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение