Решение № 1272 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5553/2019 г.

Решение № 1272 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5553/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Теова и И. Теова чрез техния пълномощник срещу решение № 1857/13.11.2018 г. по адм. д. № 173/2018 г. на Административен съд Благоевград. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - П. Теов в писмено становище намира касационната жалба за основателна. Ответниците по касационната жалба-кметът на Община Симитли, Б. Теов, С. Теов, З. Теова, Г. Теов, Т. Валеова, Д. Христова, И. Попов, Р. Въчкова, И. Филатов, В. Филатов, Е. Филатов, Е. Аврамова, В. Златинов и Л. Бачева не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторките срещу заповед № 33/23.01.2018 г. на кмета на община Симитли, с която е отказано допълване на одобрения кадастрален план на с. Крупник за промяна на границите на имот пл. № 191, за който е отреден УПИ I, кв. 27 по плана на с. Крупник поради грешка или непълнота. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган и съдържа фактическите и правни основания за издаването й. Заповедта е постановена при правилно приложение на материалния закон и липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Неуведомяването на част от заинтересованите страни не е съществено процесуално нарушение, тъй като не е основание за издаване на акт с друго съдържание. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че жалбоподателките не установяват с нарочни писмени доказателства правото на собственост в претендирания обем от 730 кв. м., а само до размер от 656, 00 кв. м. Спрямо релевантните установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. В конкретния случай административният орган е установил наличието на спор за материално право, прилагайки процедурата по пар. 4, ал. 5, б. "г" от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, според която общинската администрация установява непълнотата или грешката с акт за непълноти и грешки. Актът се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици; при неподписване на акта от заинтересованото лице това обстоятелство се отбелязва от съставителя и общинската администрация издава отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастралния план. В случая актът за непълноти и грешки е подписан при отказ за съгласие на трима собственици на недвижимите имоти, засегнати от претендираното изменение в границите на имот с пл. № 191, а именно: И. Филатов, Е. Филатов и В. Филатов. С подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица се удостоверява факта, че по отношение на имота липсва спор за материално право. Наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, както е предвидено в чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Освен това цитираната разпоредба на пар. 4, ал. 5, б. "г" от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри изрично постановява задължение за административния орган да издаде отказ за отстраняване на непълнотата или грешката в кадастралния регистър, какъвто е настоящият случай. Ето защо в условията на обвързана компетентност административния орган следва да издаде акт със съдържание като оспорения, без да има право на преценка. Поради това изводът на решаващия съд за материална законосъобразност на обжалвания отказ се споделя и от касационната инстанция. В случая е налице спор за материално право досежно процесния имот и засегнатите от претендираната грешка в кадастралния план имоти, тъй като и в съдебно заседание заинтересованата страна И. Филатов изрично заявява, че жалбоподателката е навлязла в неговия имот. В този смисъл настоящата инстанция споделя и извода на съда, че жалбоподателките не установяват собственост в претендираните нови граници в размер на площта от 730 кв. м., което е също основание да не се допусне изменение в кадастралния план поради грешка в плана, касаеща границите на имота. В разглеждания аспект решаващият съд адекватно е посочил, че твърденията за приложимост на разпоредбата на пар. 8 ПЗРЗУТ поради неуредени регулационни сметки са неотносими към настоящи спор за грешка в кадастралния план. Поради това са неоснователни развитите съображения и пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция, че ответникът кметът на община Симитли следва да направи справка заплатени ли са на заявителите придадените по регулация места в изискуемия се срок на пар. 6 ПЗРЗУТ. Този въпрос е ирелевантен за процесния спор, тъй като за приложимостта на пар. 8 ПЗРЗУТ в случаите, в които регулацията не е приложена следва да има нарочна заповед на кмета на съответната община, че вътрешните регулационни линии минават по имотните граници. Законосъобразен е и изводът на първостепенния съд, че неуведомяването на част от заинтересованите страни не е съществено административнопроизводствено нарушение, При изричното възражение за несъгласие с исканото изменение на собственици на засегнатите от имоти не е налице възможност за издаване на акт с друго съдържание, освен отказ. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал и съществено нарушение на процесуални норми. Действително съдът е записал, че всички заинтересовани лица не вземат становище, докато Р. Въчкова, Т. Валеова, Д. Христова, А. Попов и И. Попов намират жалбата за основателна. Тази допусната от съда неточност не влияе на крайния извод на съда за валидност и законосъобразност на обжалваната заповед. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния закон, без да е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,