Решение № 167 от 12.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 273/2012 г.

Решение № 167 от 12.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 273/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба от страна на подсъдимия Л. Й.. Обжалва се решение № 516 от 20.12.11 г. по ВНОХД № 1170/11 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда от 21.10.11 г. по НОХД № 3942/11 г. на Софийски градски съд. Сочи се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - допуснато съществено процесуално нарушение. Иска се решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Жалбата се поддържа в съдебно заседание със същото искане. Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира решението да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата в срок жалба, сочените основания и доводи, както и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: Производството пред СГС е протекло по реда на глава ХХVII - чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият по собствена инициатива, споделена от защитата му, изцяло е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Признал е, че на 17.02.11 г. около 14.30 ч. в [населено място], при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 95.00 лв. от владението на собственика М. Х., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. На основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 58а НК е осъден на ШЕСТ години лишаване от свобода, които да изтърпят в затвор от закрит тип при първоначален строг режим. Зачетено е предварителното му задържане. С обжалваното решение въззивният съд е изменил присъдата, като е намалил наложеното наказание на ТРИ години и ШЕСТ месеца. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Основният довод, обосноваващ касационното основание, е свързан с отказа на въззивния съд да допусне съдебнопсихиатрична експертиза за установяване на вменяемостта на подсъдимия във връзка с чл. 33 НК, с което са нарушени изискванията по чл. 315, 316 и чл. 327, ал. 3, вр. чл. 14 НПК. Аргументиран е с представеното пред апелативния съд заверено копие от епикриза № 929/12921 /без дата/, издадена от МПБАЛ [фирма], Диспансерно психиатрично отделение - [населено място]. Внимателният прочит на диагнозата по същата не може да доведе до извод, че се касае до психиатрично състояние, обхванато от разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и 2 НПК, като в нея изрично е отразено, че не се издава съдебнопсихиатрична експертиза. Подсъдимият сам е постъпил в отделението на 24.10.11 г. и е изписан на 01.11.11 г. по негово желание, тъй като е съобщил, че "имал присъда, която щял да обжалва и желае да му се издаде епикриза за престоя". Във връзка с това съдържание на епикризата, отказът за назначаване на съдебнопсихиатрична експертиза по въпросите по чл. 144, ал. 2, т. т. 3 и 4 НПК е процесуално издържан, като въззивният съд не е нарушил основните принципи по чл. 13 и 14 НПК, както и процесуалните правила по чл. 315, 316 и 327, ал. 3 НПК. Във връзка с посоченото, във въззивното производство не е допуснато касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 НПК, поради което решението на апелативния съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, върховният касационен съд, трето наказателно отделение,