Решение № 7459 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15746/2008 г.
ВАСI отделение08.06.2009 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
Оставя в сила решение № 980 от 14.10.2008, постановено по адм. дело № 1261 по описа за 2007 г. на Пловдивския административен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7459 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15746/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Тодор Йорданов Караянков, в качеството му на управител на "Аквагеоресурс" ООД, срещу решение № 980 от 14.10.2008, постановено по адм. дело № 1261 по описа за 2007 г. на Пловдивския административен съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Катерина Недялкова- Гърова в писмена защита до съда оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 1600046 от 17.05.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 642 от 05.07.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП-гр. Пловдив. Обжалваният РА е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 01.02.2002 г.-31.08.2002 г., като на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 8 196.30 лв. по 14 броя фактури, издадени от "Аксихан-2001" ЕООД. Същият е бил обжалван по административен ред, като е потвърден в частта относно непризнатия данъчен кредит в размер на 3 918.70 лв. и лихви за забава в размер на 2 574.19 лв. по 7 броя фактури, издадени от "Аксихан-2001" ЕООД, и е отменен в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 4 277.60 лв. и лихви за забава в размер на 2 670.59 лв. Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно отказано право на ползване на данъчен кредит в размер 3 918.70 лв. и начислени лихви за забава в размер на 2 574.19 лв. по фактури, издадени от "Аксихан-2001" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Ревизиращият орган е достигнал до този извод, понеже в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на прекия доставчик "Аксихан-2001" ЕООД. С искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх. № 783 от 16.01.2007 г. той е изискал от посоченото дружество да представи документи и писмени обяснения относно доставките, които то е извършило през ревизирания период на жалбоподателя. За връчването на ИПДПО е извършено посещение на място, на декларирания от доставчика адрес, като не са открити на него представител или упълномощено лице. За извършените посещения са били съставени протоколи № 95 от 22.01.2007 г. и № 128 от 29.01.2007 г., било е изготвено съобщение по чл. 32, ал. 4 от ДОПК под № 1331 от 30.01.2007 г., което е било поставено на определеното в териториалната дирекция място и обявено в Интернет. Горестоящият административен орган е приел, че е била нарушена процедурата по връчване по чл. 32, ал. 1 от ДОПК. Въпреки това в хода на ревизията ревизиращият орган е бил уведомен от ревизираното лице, че "Аксихан-2001" ЕООД се намира на нов адрес. Извършени са две посещения на новия деклариран адрес на дружеството, като при втората насрещна проверка е изготвено ИПДПО, което е изпратено до Гина Младенова Кирилова. Същото е било връчено лично на представляващата дружеството. Въпреки всички посещения на декларираните данъчни адреси на дружеството - доставчик и личното уведомяване на управителя му, годни документи и писмени обяснения, които да обосноват признаването на правото на данъчен кредит по 7-те броя фактури не са ангажирани. Представени са дневници за продажбите и справки-декларации на дружеството доставчик и извлечения от хронологичния регистър, като при възраженията в административното производство е осъществено позоваване от ревизираното лице на два ДРА, съставени на прекия доставчик. В резултат на това ревизиращият орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), а именно липса на доказателства от значение за определяне на данъчни задължения, както и хипотезата на чл. 6 от ЗДДС (отм.) - липса на реална доставка. Решаващият съд е изложил в мотивите си тази фактическа страна по спора, обсъдил е разпоредбата, на която се е позовал ревизиращият орган, като е анализирал направените пред него възражения относно нарушаване на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на редовно уведомяване на доставчика за представянето на доказателствата. Съдът е обосновал преценка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт с оглед правилното прилагане на посочената материалноправна норма. Правилно е приел, че нарушаването на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неправилното адресиране на исканията за предоставяне на документи и писмени обяснения, не е съществено, понеже жалбоподателят не е доказал по безспорен начин, че счетоводството на доставчика е било редовно водено по отношение на процесните фактури, както и че не са били представени доказателства относно реалността на процесните доставки. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на закона. Разпоредбата на чл. 64 от ЗДДС (отм.) урежда материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, а тази на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) съдържа правопрепятстващите обстоятелства, при констатирането на които това право не се признава, както е в процесния случай. Органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5 от цит. норма, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства, а именно доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Правилно решаващият съд е приел, че събраните в съдебното производство доказателства, включително изслушаните заключения, основно и допълнително, по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не доказват твърденията на задълженото лице във връзка с обжалвания РА относно правнорелевантните факти по спора. При изготвянето на основното заключение на ССчЕ вещото лице се е позовало на ПИНП от 22.02.2007 г. на ТД на НАП-гр. Пазарджик, в който е записано, че фактурите са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации за съответните данъчни периоди. Обсъдило е и представените два ДРА, съставени на този пряк доставчик, като е посочил, че данъчният орган не е осъществявал корекция на декларирания ДДС от това дружество, в качеството му на получател за данъчни периоди м. февруари, м. март и м. април 2002 г. В заключението е записано, че е осъществена проверка в счетоводството му. При изготвянето на допълнителното заключение вещото лице не е открил представител на фирмата доставчик, поради което не е могло да извърши проверка на място на счетоводните книжа на доставчика. Проверката е била извършена само въз основа на представените по делото писмени доказателства, поради което вещото лице не е могло да отговори на поставените въпроси, свързани с редовността на воденото счетоводство и с реалността на процесните доставки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е било в тежест на настоящия касатор да докаже, че счетоводството на доставчика е било водено редовно, както и да докаже реалността на процесните доставки. Констатира се противоречие между начина на изпълнение на поставените задачи на експерта, понеже веднъж той твърди, че е осъществил проверка в счетоводството на търговеца-доставчик, е впоследствие не е могъл да го открие. Касационните възражения са насочени към допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалвания административен акт, които не са отчетени от решаващия съд. Същите са неоснователни, понеже този съд като съд по съществото на спора, с оглед разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, следва да се произнесе дали е законосъобразен или не РА, респ. дали са налице данъчни задължения или не и дали те са определени правилно по основание и размер. В случая касаторът се позовава на пропуски, каквито има в административното производство, но доколкото той твърди пред първоинстанционния съд, че ДДС е начислен при прекия доставчик, че процесните доставки са реални, то той е следвало да докаже твърденията си и обори по този начин фактически установеното в акта. Такава процесуална възможност той е имал, но чрез изслушване на заключенията по ССчЕ не е успял да направи това в съдебната фаза на приходното производство. Основният спорен момент относно реалността на доставките не е доказан по делото от задълженото лице-жалбоподател дори и да се приеме, че ДДС е начислен, съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) при прекия доставчик. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото не се следват съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение