Решение № 12468 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9429/2017 г.

Решение № 12468 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9429/2017 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез пълномощник юриск. Д. Ашикова, против решение № 1253 от 10.07.2017 г., постановено от Административен съд – Варна, 16-ти състав, по адм. д. № 2621/2016 г., с което е отменено уведомително писмо изх. № 02-030-6500/3028 от 3.08.2016 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. в частта му, с която е отказано финансово подпомагане за парцел с идентификатор 63135-261-1-2 с площ от 16, 41 ха в размер на 23 397, 02 лв. и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане, съобразно дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и е осъден ДФЗ да заплати разноски в размер на 1300, 00 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, поради нарушение на материални закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил и преценил правилно всички правнорелевантни факти и обстоятелства по делото, както и събраните по надлежния ред относими доказателства. Излага, че бенефициерът е декларирал парцели с агроекологичен код АП08, които отговарят на биологично производство в преход, а контролиращото лице е дало информация, че процесните парцели са биологични с код АП03, поради което правилно е отказано изцяло подпомагането. Счита, че настоящият случай не попада в хипотезата на очевидната грешка, нито е грешка на администрацията, която тя е била длъжна сама да поправи, а се касае единствено за разминаване между подадените от земеделския стопанин кодове и тези въведени от контролиращото лице. Твърди, че неправилно съда е приел, че размера присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде определен съобразно определения материалния интерес, защото се касае за обжалване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 и е приложим чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли, да се отмени обжалваното решение и се остави в сила оспорения акт, както и да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Д. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Данев с писмено становище оспорва жалбата като недопустима и неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли, да се отхвърли жалбата и се присъдят направените разноски по делото в размер на 720, 00 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбите и правилност на обжалваното решение. Излага, че съдът правилно е приел, че процесното писмо е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при наличието на отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК., както и че бенефициерът не е допуснал соченото от страна на административния орган нарушение на нормата на чл. 17, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Счита, че по делото е доказано, че причина за неправилно посочения в заявлението код АПО8 е вследствие недостатъците в ползваната от административния орган техническа система, а именно – наличие на техническа невъзможност за въвеждане на действителната поредна година на участие, който факт е потвърден от съвкупния доказателствен материал, включително и от заключението на назначената и приета по делото съдебно-графологична експертиза. Предлага на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдебният акт да остане в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решение № 1253 от 10.07.2017 г. по адм. д. № 2621/2016 г. на Административен съд - Варна е отменено Уведомително писмо изх. № 02-030-6500/3028 от 03.08.2016 г. на Изпълнителният Директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., кампания 2013 г. в частта му, с която е отказано финансово подпомагане за парцел с идентификатор 63135-261- 1-2 с площ 16, 41 ха в размер на 23 397, 02 лв. и преписката е върната на органа за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания. Със същото решение е осъден е ДФЗ да заплати разноски по делото в размер на 1300, 00 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, съобразно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, , но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и събрани доказателства, поради това че ДФЗ е нарушил принципа на служебното начало в частност разпоредбата на чл. 35 от АПК, като не е изяснил всички факти и обстоятелства във връзка със неправилно посочения код АПО8. Освен това съдът е приел, че в случая Д. не искал да въвежда органа в заблуждение чрез грешно посочване на агроекологичния код, за което свидетелстват неколкократно изпратените от него писма до ДФЗ, в периода преди постановяване на първия отказ. Обжалваното решение е правилно, в частта, в която е отменен оспорения административен акт. Първоинстанционният съд обективно е установил фактите и обстоятелствата имащи отношение към оспорения акт и към компетентността на органа издател на акта. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Д. Д. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2013 г. с изх. № 02-030-6500/3028 от 03.08.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му, с която е отказано финансово подпомагане за парцел с идентификатор 63135-261- 1-2 с площ 16, 41 ха в размер на 23 397, 02 лв. Обективно е установено от съда, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за кампания 2013 г., с което е заявил за подпомагане по мярка "Агроекологични плащания" парцел с площ от 16. 41 ха. С атакуваното уведомително писмо е отказано плащане за заявения парцел, тъй като същият е заявен в "преход", с код АП08, а контролиращото лице е установило, че парцелът е "биологичен" и е следвало да бъде заявен с код АП03. Първоинстанционният съд се е позовал на приети писмени доказателства: инспекторски доклад, изготвен от контролиращото лице "Кю Сертификейшън" АД с вх. № 025054/14.06.2013 г. в който е посочено, че парцела с площ от 16, 41 ха е биологична площ, а другия парцел по заявлението за подпомагане от 0, 61 ха е посочен като площ в преход и е отразено, че не са констатирани нарушения. Съдът точно е посочил, че във връзка с неправилно посочения в заявлението за подпомагане код АП08 за парцела от 16, 41 ха, земеделският стопанин е отправил до изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" искане за отстраняване на грешката, като писмото му е прието с вх. № 02-6500/283 от 14.01.2014 г. С писмо изход. № 02-6500/283 от 24.01.2014 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ бенефициерът е уведомен, че с изтичането на сроковете по чл. 11 и чл. 12 от Наредба № 5/27.02.2009 г., редакцията на кода е недопустима. От свидетелските показания и заключенията на вещото лице е видно, че за неправилно посочения код АП08 земеделският стопанин не е проявил небрежност и не е искал умишлено да заблуди бенефициента, а грешката се дължи изцяло на недостатъците в ползваната техническа система - невъзможността за въвеждане на действителната поредна година на участие. Графологическата експертиза е установила категорично, че ръкописният и цифров текст в "Таблицата на използваните парцели за 2013 г. е бил попълнен от служителя З. Ю., а не от Д. Д. При разпитът на свидетеля З. Ю., същата е признала, че е имало недостатъци и проблеми в системата при приемане на входящите заявления за подпомагане и то свързани с цифрата отразяваща поредната година за подпомагане. Съдът точно е преценил, че това е наложило служителката да манипулира системата и собственоръчно в заявлението за регистрация е да изпише код АП08 за процесния парцел и да промени годината на подпомагане. Съгласно чл. 3, ал. 4 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета по отношение прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, когато в заявлението бъдат установени очевидни грешки, те могат да се коригират по всяко време от компетентния административен орган. При така вярно установените факти първостепенният съд е извел законосъобразни изводи. Настоящият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд във връзка с отказа, който е постановен поради това, че заявителят не посочил бил посочил правилния код АП03. При това положение не са били налице основания за отказ на заявлението, а е следвало да се поправи допуснатата техническа грешка. Правилно първостепенният съд е констатирал, че към датата на издаване на процесното уведомителното писмо вече е било постъпило писмото с информацията за подадено заявление за корекция от страна на земеделският стопанин. Оттук е изведено обосновано заключение, че преди издаване на атакувания акт компетентният орган е следвало да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, да обсъди възраженията на заявителя и информацията, постъпила от контролиращото дружество и да се съобрази с наличните доклади за проверки и едва тогава да пристъпи към издаване на административния акт. В случая административният орган не е извършил описаните действия, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е постановил своя акт в противоречие с нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, в резултат на което е постановен оспореният незаконосъобразен отказ. Решението на административния съд е обжалвано и в частта на присъдените разноски. Съдът е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да се определи в хипотезата на чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: т. 4. при интерес от 10000 до 100000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10000 лв. В тази връзка съдът е приел, че постановеният отказ касае сумата от 23397, 02 лв., и дължимото адвокатско възнаграждение се равнява на 1231, 91 лева, при което реално платеното такова в размер на 1050 лв. е по ниска от предвидения минимален размер. В тази част решението на административния съд е неправилно. Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната помощ. В тази връзка с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвиден минимален хонорар за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители в размер на 500 лв. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението в частта, в която е осъдена ДФЗ да заплати на Д. Д. разноски в размер над 750 лв. (500 лв. адвокатско възнаграждение и 250 лв. държавни такси и възнаграждение на вещо лице) до пълния размер на сумата 1300 лв. като неправилно следва да бъде отменено, а в останалата част като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски в доказания размер – 720 лв., представляващи адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие и приложена фактура № 0000000913 от 21.08.2017 г. (л. 31 от касационното дело). Настоящият съдебен състав приема, че претендираното адвокатско възнаграждение е съответстващо на действителната фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението за прекомерност следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение