Решение № 9591 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 571/2018 г.

Решение № 9591 от 12.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 571/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "М. И." ЕООД, със седалище в гр. П., против решение № 5904/20.10.2017 г., поправено с решение № 6426/8.11.2017 г., по адм. д. № 5622/2017 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу т. 34 от решение № РД-05-41/12.05.2017 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" при Министерството на труда и социалната политика. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът не споделя съдебния извод, че кандидатът в процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ "М. И." ЕООД е отделно юридическо лице, което не е преминало етапа на оценка. Това би било така, ако дружеството е без никаква връзка с прекратеното дружество. Тъй като "М. И." е преобразувано от АД в ЕООД, като всички права, задължения и фактически отношения са преминали от преобразуващото към преобразуваното дружество, е налице е универсално правоприемство. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което съдът да отмени обжалвания административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" в Министерство на труда и социалната политика, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отоговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че "М. И." АД е кандидатствало за безвъзмездна финансова помощ по програма "Добри и безопасни условия на труд" BG 05M9OP001-1.008-2150. С решение № РД-05-35/18.04.2017 г. ръководителят на УО на ОПРЧР е одобрил доклада на оценителната комисия; приел е нейното становище за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по предложените за финансиране проекти, съгласно списъка по чл. 35, т. 1 ЗУСЕСИФ; одобрил е общ размер на безвъзмездната финансова помощ; приел е становището на оценителната комисия за определяне на резервни проектни предложения, които са преминали успешно оценката, но за които не достига финансиране, посочени в списъка по чл. 35, т. 2 ЗУСЕСИФ, и е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за отхвърлените проектни предложения, съгласно списъка по чл. 35, т. 3 ЗУСЕСИФ. Проектното предложение на "М. И." АД е класирано под номер 190 в одобрения списък по чл. 35, т. 2 ЗУСЕСИФ, Приложение 1 към решението, неразделна част от него, с окончателна обща оценка 89.50 точки. Следващата административна стъпка в процедурата е дружеството и административният орган, в законоустановения срок от предоставянето на документите по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ и в съответствие със чл. 38 ЗУСЕСИФ, да сключат административен договор или компетентният орган да издаде решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ . Съдът е установил, че с писмо изх. № 414/19.04.2017 г. кандидатът е уведомен, че трябва да представи в 10- дневен срок описаните в писмото документи. С писмо изх. № 35/26.04.2017 г. жалбоподателя е представил исканите документи, описани в 17 точки, включително документи във връзка с промяна на правната форма на дружеството - от акционерно дружество в еднолично дружество с ограничена отговорност. С обжалваното пред първоинстанционния съд решение № РД-05-41/12.05.2017 г. ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014-2020" в МТСП е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ след проведена процедура чрез подбор на предложението на "М. И." АД. Мотивирал е отказа си с това, че "М. И." АД е прекратило съществуването си по реда на чл. 264 ТЗ, а новоучреденото дружество е отделно юридическо лице, което не е преминало през етап на проверка. При тези доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е приел, че независимо от формално представените изискуеми документи съгласно условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на БФП по ОП "Развитие на човешките ресурси 2014 - 2020", при последващата документална проверка преди сключване на административния договор, за одобреното проектно предложение е налице нов правен субект, който не е кандидатствал и не е одобрен за бенефициер по съответната програма. Според съда, разпоредбите на ЗУСЕСИФ се явяват специални и следва да се зачетат специалните изисквания на закона, регламентиращ управлението на средствата от европейските фондове. Касае се за правила, които регулират административната фаза на процеса, а също така и сключването на договор и изискванията към неговото съдържание, продължителност и изпълнение. Наличието на критериите, посочени в ЗУСЕСИФ и одобрените Условия за кандидатстване, се установяват и към момента на сключване на административния договор, поради което по отношение на нововъзникналото дружество следва да се установят същите изисквания за изпълнение на проектни дейности, които спрямо него не са направени на етап оценка на проектните предложения. Тъй като кандидатът не е уведомил административния орган за настъпилите промени в правноорганизационната му форма нито към момента на вписване на промените, нито към момента на получаване на решението за оценка, е действал в нарушение на Условията за кандидатстване. На етап договаряне вече е налице друг субект, с друга собственост на капитала. Като е приел, че кандидатът не е изпълнил изискванията на специалната нормативна уредба, създадена с оглед спецификата, характера и предназначението на процедурите и договорите за разпределение на публичните ресурси на ЕС и държавата чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съдът е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. Процедурата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор е разписана в глава трета, раздел втори от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. На основание чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, със заповед № РД 01-228/12.04.2016 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР са утвърдени Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "Развитие на човешките ресурси", изменени със заповед № РД01-365/14.06.2016 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР. От представените по делото доказателства се установява, че проектното предложение на кандидата е включено в списъка на предложените за финансиране проектни предложения по чл. 35, т. 2 ЗУСЕСИФ, под № 190 от приложението към решение за одобряване на оценителен доклад № РД05-35/18.04.2017 г. на ръководителя на УО. В съответствие с чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ, с писмо изх. № 414/19.04.2017 г. ръководителят на УО е поканил кандидата в срок до 2.05.2017 г. да представи доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициер, включително на условията, посочени в документите по чл. 26, ал. 1, ако същите не са приложени към формуляра за кандидатстване. В отговор "М. И." ЕООД е уведомило административния орган за извършената промяна в правната му форма и е представил изискуемите документи. В съответствие с чл. 38, т. 3 ЗУСЕСИФ ръководителят на управляващия орган е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение. От данните по делото е видно, че "М. И." ЕООД с ЕИК *********, със седалище в гр. П., е новоучредено дружество, регистрирано в търговския регистър на 01.10.2016 г. Това дружество е правоприемник на "М. И." АД, което дружество е определено за бенефициер по оперативната програма. Поради изкупуване от акционера "М." АД на 10 бр. поименни акции на 14.06.2016 г. от акционера Л. Л., "М." АД се превръща в едноличен собственик на капитала, което налага преобразуването му от акционерно дружество в ЕАД. Тази промяна е вписана в ТР на 11.07.2016 г . С решение на съвета на директорите на "М." АД, който е едноличен собственик на "М. И." ЕАД, е предприета процедура по преобразуване на "М. И." ЕАД в ЕООД на основание чл. 246 ТЗ. Едноличен собственик на капитала е "М." АД, а управител както на АД, така и на новообразуваното ЕООД е Б. Л. П.. Това обстоятелство е вписано в ТР на 01.10. 2016 г. - преди да бъде одобрен доклада на оценителната комисия. Според касационния съдебен състав, нито в ЗУСЕСИФ, нито в одобрените Условията за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "Развитие на човешките ресурси" се съдържат специални разпоредби, които да дерогират общите правила на Търговския закон. Такива изрични разпоредби не се сочат и в обжалвания административен акт. Липсва правна норма, която да забранява по време на провеждане на процедура дружеството да не може да променя правната си форма. Конкретната процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е продължила около година. Няма как през този период заради процедурата да спре гражданският и търговски оборот, тъй като това би било в противоречи с чл. 19, ал. 1 от Конституцията на Р. Б.. Доводи в тази насока се намират и в Регламент (ЕС) № 1407/2013. Разпоредбата на чл. 3, § 8, изречение второ изрично предвижда, че помощта de minimis, предоставена законно преди сливането или придобиването, остава правомерна. В съответствие с чл. 264 ТЗ търговско дружество (преобразуващо се дружество) може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид (новоучредено дружество). Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация. Съгласно чл. 264з, ал. 2 и ал. 3 ТЗ, с вписването на промяната на правната форма в търговския регистър, преобразуващото се дружество се прекратява и възниква новоучреденото. Правата и задълженията на преобразуващото се дружество преминават изцяло върху новоучреденото дружество. Съдружниците и акционерите в преобразуващото се дружество стават съдружници или акционери в новоучреденото. В случая не става въпрос за нововъзникнал субект в буквалния смисъл на думата, а за универсален правоприемник на преобразуващото се дружество, върху който преминават изцяло правата и задълженията на това дружество, поради което изводите и на първоинстанционния съд, и на административния орган, че става въпрос за субект, който не е участвал в проведената процедура, не съответстват на материалния закон. Обратното буквално тълкуване на законовите разпоредби не съответства нито на целта на закона, нито на относимите обществени отношения. Извършената промяна в правната форма на дружеството от АД в ЕООД не е води по никакъв начин до промяна на критериите за оценка, нито пък заличава с обратна сила фактите и обстоятелствата, послужили за оценка на проектното предложение. Видно от представените по делото доказателства и публично достъпната информация в търговския регистър, единствената промяна в случая е на правната форма на дружеството. И преди, и след промяната, едноличен собственик на дружеството е "М." АД, новоучреденото дружеството е универсален правоприемник на прекратеното дружество и всички права и задължения от преобразуващото се дружество преминават върху новоучреденото такова. Промяната в правната форма на дружеството по никакъв начин не води до промяна нито в опита, нито в инструментариума, нито във финансовия капацитет и пр. за извършване на съответните проектни действия от страна на дружеството. Нововъзникналото дружество се управлява и представлява от Б. П.. В случая са представени необходимите декларации и ако административният орган установи необходимост от редукция на бюджета с оглед максимално допустимия размер на помощта de minimis, то няма пречка и на този етап да постанови отказ в съответствие с чл. 38, т. 5 ЗУСЕСИФ, ако са налице фактическите основания за това. Обстоятелството, че в Условията за кандидатстване по програмата и в представените към проектното предложение декларации е предвидено задължение кандидатите да уведомяват УО за всички настъпили промени в декларираните обстоятелства, не може да дерогира правилото на чл. 23, ал. 6 ЗТР /в пр. р./, съгласно който ако е посочен идентификационен код, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. По отношение на вписаните в търговския регистър обстоятелства не е необходимо да бъдат представяни допълнителни доказателства, установяващи основанията на извършеното вписване. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено ново съдебно решение, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен в обжалваната му част, а преписката - изпратена на органа за довършване на производството по представеното от дружеството проектно предложение на етап сключване на административен договор, респективно отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 2 750 лв., от които 2550 лв. платени държавни такси и 200 лв. разноски за юрисконсулт. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на претендираните разноски. Същото е неоснователно, тъй като на страната се присъждат суми за платени държавни такси, а юрисконсултското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото, е определено съобразно чл. 78, ал. 8 АПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ . Воден от горното, Върховният административен съд