Решение № 13085 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6814/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 734 от 25.05.2022 г. по административно дело 1334/2021 г. Административен съд Варна е: 1) отменил заповед за налагане на санкции РД-11-255/6/28.05.2021 г. на директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) Варна, в частта по точка 6; 2) отхвърлил жалбата (на Специализирана болница за активно лечение по кардиология /СБАЛК/ Варна ЕАД) в останалата й част (срещу посочената заповед в частта й по точки 1, 2, 4 и 5); 3) осъдил СБАЛК Варна ЕАД да заплати в полза на РЗОК Варна сумата в размер на 80 лева юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение в частта му, с която е отменена заповедта за налагане на санкции по т. 6, е подадена касационна жалба от директора на РЗОК - Варна, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Иванова-Сотирова. Аргументирана е теза за неправилност на решението в оспорената му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК), като се претендира в тази част то да бъде отменено, а заповедта изцяло потвърдена като законосъобразна. Възведена е и претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 200 лв., както и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Постановеният съдебен акт е атакуван и от СБАЛК Варна ЕАД, действащо чрез пълномощника адвокат Стоянов, в частта му, с която жалбата му до първоинстанционния съд срещу заповедта за налагане на санкции по точки 1, 2, 4 и 5 е отхвърлена. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на Административен съд - Варна да бъде отменено в оспорената част и да му се уважи жалбата до първоинстанционния съд, а в условията на евентуалност, ако са налице съществени процесуални нарушения, да се отмени първоинстанционното решение и да се върне делото за ново разглеждане на Варненския административен съд. Претендира и присъждане на деловодните разноски за двете инстанции. В писмени отговори директорът на РЗОК Варна и СБАЛК Варна ЕАД взаимно си оспорват касационните жалби като неоснователни. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното с тях решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваните от тях негови части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни. С оспорената част от процесната заповед от 28.05.2021 г., издадена на основание чл. 74, ал. 5, чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 422, ал. 1 и чл. 432, ал. 3 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 20202022 г. (НРД за МД за 20202022 г.) от директора на РЗОК - Варна, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционния съд, на Специализирана болница за активно лечение по кардиология Варна ЕАД, изпълнител на болнична медицинска помощ по договор 031013/25.02.2020 г. с НЗОК, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. по точки 1, 2, 4, 5 и 6 са наложени пет санкции финансова неустойка от по 200 лв. за нарушаване на условията и реда за оказване на медицинска помощ. Според административният орган при лечението на петима хоспитализирани пациенти не е осигурена непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация на специалистите, които ги осъществяват, защото по време на престоя им в лечебното заведение не е осъществена консултация със съдов хирург (по т. 1, т. 4 и т. 5) и с ендокринолог (по т. 2, т. 5 и т. 6), когато това е било наложително по медицински показатели. Заповедта е издадена след извършена проверка, резултатите от която са обективирани в констативен протокол, постъпилото възражение от лечебното заведение срещу който е изпратено на арбитражна комисия, гласуването в която е завършило с паритет три на три гласа. За да постанови подложеното на касация решение съдът извършил съвкупна преценка на приетите по делото доказателства и заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, въз основа на която е приел, че в случаите по точки 1, 2, 4 и 5 от заповедта вменените на лечебното заведение са извършени, защото по време на болничното лечение на пациентите не са осъществени наложителни от медицинска гледна точка консултации със съдов хирург и ендокринолог. Установил е, че нарушенията са правилно квалифицирани от санкциониращия орган, а наложената за извършването им финансова неустойка е в минималния предвиден размер. По отношение на т. 6 от заповедта съдът е посочил, че сам издателят в мотивите й е приел за основателни възраженията на лечебното заведение срещу констатациите на проверилите го контрольори, но въпреки е наложил санкция, с което е допуснал противоречие между фактическите основания за издаване на акта и разпоредителната му част. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен и не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В хода на производството пред Варненския административен съд (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта. Съдът е проверил фактическите констатации на контролните органи, като е назначил необходимата поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебна експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Решаващият съдебен състав надлежно е обсъдил изложеното от вещото лице заедно с другите доказателства по делото при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, и го е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства и на изготвеното експертно заключение. Материално законосъобразна е преценката на съда, че лечебното заведение, като изпълнител по индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица, е допуснало посочените в точки 1, 2, 4 и 5 от заповедта нарушения. Налице са фактическите и правни предпоставки, обуславящи налагането на договорните санкции за извършването им, определени по вид и размер в НРД МД 2020-22 г. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Неоснователен е и доводът на директорът на РЗОК Варна по отношение на т. 6 от заповедта му, че се касае за очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК, което съдът не бил възприел правилно. За да е налице такава грешка по смисъла на цитираната разпоредба следва да има несъответствие между действителната воля на органа и начинът, по който я е обективирал в издадения акт, но касателно една и съща част от него, а не смешение между две точки от заповедта (т. 6 и т. 7). С оглед гореизложеното тезите, които се силаеха да докажат процесуалните представители и на двамата касатори, за неправилност на първоинстанционното решение в съответните атакувани от тях негови части, не могат да бъдат кредитирани. Постановеният от Административен съд - Варна съдебен акт не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. Поради това и акцесорните касаторови претенции за присъждане на направените разноски от страните за производството пред настоящата инстанция не следва да бъдат уважени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,