Решение № 13163 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8492/2010 г.

Решение № 13163 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8492/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Йордан Китанов Илиев, от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Яни Костов, против Решение от 17.07.2009 г. по адм. дело № 2714/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "з" отделение, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - кмета на СО, не се явява и не се представлява. От пълномощника на същия - адв. Попова, е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Ответникът Кирил Йорданов Илиев поддържа касационната жалба, като основателна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение състав на Софийски градски съд, административно отделение, е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Тимка Крумова Илиева /починала след постановяване на решението и заместена от своите наследници по закон/ и Йордан Китанов Илиев, двамата от гр. София, против мълчалив отказ на кмета на Столична община /СО/, по тяхна молба, за довършване на отчуждителното производство по отношение имоти с пл. № 777 и пл. № 778, в кв. 6 по плана на гр. София, отчуждени със Заповед № РД-40-670/16.05.1986 г., в частта му касаеща имотното обезщетение с гараж, отчужден със същата заповед, чрез извършване на нова оценка и определяне на конкретно имотно обезщетение с новопостроен гараж, на основание § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ. За да постанови този резултат съдът е приел, че липсват материалноправните предпоставки за приложението на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, а именно липсват доказателства, че имота е завзет до визираната в разпоредбата дата - 30.10.1998 г., както и доказателства, че жалбоподателите не са обезщетени за отчуждения им гараж под друга форма, а именно парично. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ регламентира реда за приключване на започнатите, при действието на ЗТСУ (отм.) отчуждителни производства, но незавършени към момента на влизане в сила на ЗУТ, като препраща към чл. 102 от ЗС. Приложението й включва кумулативната даденост на следните предпоставки: 1/ наличие на отчуждително производство по ЗТСУ (отм.), което да не е завършено към 31.03.2001 г. - датата на влизане в сила на ЗУТ; и 2/ имотът да е завзет до 30.10.1998 г. за съответното отчуждително мероприятие; По делото е установено, че процесните имоти пл. № 778, 777 от кв. 6, в м."бул. Баба Парашкева-юг", гр. София, ведно с намиращите се в тях сгради и гараж, собственост на Тимка Крумова Илиева, са били отчуждени по чл. 95 и сл. от ЗТСУ (отм.), в полза на държавата, на основание Заповед № РД-40-670/16.05.1986 г. на Председателя на ИК на СНС, за държавно жилищно строителство - изграждане на жил. блок № 984 и № 985, предвидени по действащия към 1986 г. ЗРП. Със същата заповед на собствениците им е определен начин на обезщетение, като на Тинка Крумова Илиева, по раздел В, II, т. 2 от заповедта е определено имотно обезщетение с едно тристайно жилище за нуждите на тричленното й семейство и с един гараж, на мястото на законно построения и отчужден гараж. По делото е представена, а и не се оспорва от страните, че със Заповед № РД-41-1753/29.08.1986 г., на основание чл. 100 от ЗТСУ (отм.), на Тимка Илиева и съпругът й - Йордан Китанов Илиев /на основание нот. заверена декларация по чл. 102 от ЗТСУ (отм.)/ е предоставено имотно обезщетение, в съсобственост-по 1/2 ид. ч. от конкретен жилищен имот, индивидуализиран като ап. № 202, на пети етаж, вх. 3, от три стаи и кухня, ведно с мазе и следващите му се ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, който апартамент се намира в жил. блок № 984, ж. к."Люлин", 9 м. р. гр. София. Това е единият от блоковете, за които са отчуждени двата имота по заповедта от 16.05.1986 г. В жалбата до кмета, а и пред първоинстанционният съд жалбоподателите признават, че така определеното имотно обезщетение с жилище е получено реално, тъй като блока е построен, преди датата 30.10.1998 г. Липсват доказателства обаче за изпълнено спрямо жалбоподателите имотно обезщетение с гараж, чрез издаване на допълнителна заповед по чл. 100 от ЗТСУ, за такова обезщетение. Отсъстват и доказателства за промяна на така определения начин на обезщетение с гараж в друг, напр. с пари. При тези данни изводите на съда за отсъствие на предпоставките за приложението на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, а именно имотът да е завзет до 30.10.1998 г. и за наличие на данни за обезщетяване за отчуждения гараж по друг начин, евентуално с пари, са незаконосъобразни. Отчуждителното производство по ЗТСУ (отм.), приключило с имотно обезщетение, както е в случая, се счита за завършено с издаването на допълнителна Заповед по чл. 100 от ЗТСУ (отм.), за определяне на конкретния гараж, даден като такова обезщетение. Когато липсва такава заповед, респ. липсва заповед за промяна начина на обезщетение от имот в пари, както е в случая, не е налице обезщетяване, т. е отчуждителното производство по отношение на гаража е следвало да се приеме за незавършено спрямо Тимка Илиева и съпругът й- Йордан Илиев, а след смъртта й, спрямо последния и синът й-ответника Кирил Йорданов Илиев. Незавършеното спрямо жалбоподателите отчуждително производство, в частта му за гаража, както и признанието им за завземането му до 30.10.1998 г., направено в искането до кмета и в жалбите до съда, обективират наличие на предпоставките за приложението на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Като е приел обратното, решаващият съд е приложил неправилно материалния закон, обуславящо неправилност на обжалваното решение по чл. 209, т. 3, пр. първо от АПК. Като такова същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което мълчаливия отказ на кмета на СО, бъде отменен, като незаконосъобразен. С оглед наличието на условията на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, която препраща към чл. 102, ал. 7 от ЗС (отм.), касаторът разполага само с правото да иска извършването на нова оценка, която е от компетентност на сезирания административен орган, а не на съда. Поради това и като резултат от отмяната на мълчаливия отказ на кмета на СО, преписката следва да му бъде върната обратно, за извършване на нова оценка на отчуждения гараж, спрямо наследниците на собственика му, а именно спрямо Йордан Йорданов и Кирил Йорданов. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение