Решение № 1271 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16661/2013 г.

Решение № 1271 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16661/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба от Кирил Йорданов Тодоров от гр. София за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение № 2508 от 21.07.2010 г., постановено по адм. д. № 3436/2010 г. по описа на Административен съд - София град. Молителят е посочил като нови доказателства разгледаните от него в централното управление на Държавен фонд "Земеделие" и поделенията му по места десетки преписки - на случаен и неслучаен принцип, подадени от други кандидати за подпомагане по мярка 112, при което е установил, че в нито една от преписките не се съдържа заявление на кандидата в Системата за идентификация на земеделски парцели, нито е налице справка за датата на първичната регистрация в СИЗП, а само такава за първото подадено заявление по СЕПП. Достъп до тези преписки Тодоров бил получил въз основа на решение № 03-РД/1524 от 29.05.2013 г., постановено по негова молба за достъп до обществена информация. Към молбата си Тодоров не представя каквито и да било писмени доказателства. Моли влязлото в сила решение на АС-София град да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, молителят не се явява, не се представлява и не депозира писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът, директорът на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по молбата за отмяна. Молбата за отмяна е предявена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по смисъла на чл. 237 от АПК, от страна по делото, за която актът е неблагоприятен и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С решение № 2508 от 21.07.2010 г., постановено по адм. д. № 3436/2010 г. по описа на Административен съд - София град, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Кирил Йорданов Тодоров от гр. София срещу заповед № 01-РД /1807 от 12.11.2009 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на жалбоподателя е отказано финансиране по подадено от него заявление за подпомагане по мярка " Създаване на стопанства за млади фермери" от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. Решаващите мотиви на съда за постановяване на този диспозитив се базират на обстоятелството, че Тодоров не отговарял на императивните изисквания на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 - с оглед датата на подаване на заявлението си за подпомагане, същият е следвало да осъществява отглеждане на животни в собствен или нает земеделски имот и/или да стопанисва земеделска земя с цел производство на земеделска или животинска продукция не по-рано от 03.05.2008 г. Видно от приобщено като доказателство по делото заявление от Тодоров за регистрация в СИЗП, същият е декларирал, че упражнява земеделска дейност още от 04.04.2008 г., поради което не отговарял според АССГ на императивните изисквания за подпомагане по Наредба № 9. Решение № 2508 от 21.07.2010 г., постановено по адм. д. № 3436/2010 г. по описа на Административен съд - София град е влязло в сила като необжалвано на 12.07.2011 г., видно и от отбелязване върху оригинала на същото. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретни, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 239 от АПК основания. Кирил Йорданов Тодоров сочи в молбата си, че иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК . В тази хипотеза актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В молбата си за отмяна Тодоров само твърди, но не представя каквито и да било нови писмени доказателства или доказателства отново "нови обстоятелства" по смисъла на цитирания по-горе законов текст на чл. 239, т. 1 от АПК. Всички други, развити в молбата за отмяна доводи и твърдения, касаят материалната законосъобразност на съдебното решение, което съставлява касационно основание, но не и основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, чиято материална незаконосъобразност не може да се дискутира предвид формираната по отношение предмета на спора сила на присъдено нещо. При липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 от АПК, искането на Кирил Йорданов Тодоров като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав