Решение № 4765 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9271/2013 г.

ВАСV отделение07.04.2014 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3144 от 10.05.2013 г. по адм. дело № 20/2013 г. на Административен съд - София град. ОСТАВА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за тълкуване на решение № 12586/2012 г. по адм. дело № 7651/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСЪЖДА Силвия Тодорова Канева да заплати на Българската агенция по безопасност на храните, гр. София, бул. "Пенчо Славейков" № 15 А сумата 150.00 (сто и петдесет) лева възнаграждение за юрисконсулт. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4765 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9271/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Силвия Тодорова Канева против решение № 3144 от 10.05.2013 г. по адм. дело № 20/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № НК-34/30.11.2012 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и против заповед № ОСОС-123/30.11.2012 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното й правоотношение. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е недопустим като постановен извън предмета на оспорване. Излага също доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие със закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - изпълнителният директор на БАБХ оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд София - град да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Доводът за недопустимост на съдебното решение поради произнасяне извън предмета на оспорване е неоснователен. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на Канева против заповед № НК-34/30.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и против заповед № ОСОС - 123/30.11.2012 г. на същия административен орган, с която служебното й правоотношение е прекратено. Тези актове са оспорени в жалбата и именно тяхното съответствие със закона е обсъдено от съдебния състав в постановеното решение. Заповед № ОСПД - 1503/01.03.2011 г. за преназначаване на жалбоподателката от длъжност "главен инспектор" в отдел ДВСК при РВМС - Ямбол на длъжност "главен експерт" в отдел "Лабораторни дейности" на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Сливен не е предмет на оспорване, а и не би могла да бъде оспорена повторно, тъй като е влязла в сила след като с решение № 12586/11.10.2012 г. по адм. дело № 7651/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение, жалбата на Канева против този акт е отхвърлена. Ето защо доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение, поради непроизнасяне по законосъобразността на последната заповед не могат да бъдат споделени. Останалите касационни доводи също са неоснователни. Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията), в предвидената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл форма - актът съдържа описание на извършените нарушения, датата и мястото на осъществяване, обстоятелствата, при които са допуснати, както и доказателствата, които ги установяват, а също и останалите, предвидени в нормата реквизити. Законосъобразно е преценено, че е спазена и процедурата по налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Жалбоподателката Канева е наказана след като са приети писмените й обяснения (такива са изискани от административния орган с покана от 12.09.2012 г. и депозирани със заявление от 17.09.2012 г.). Спазена е и процедурата по изслушване на служителката. Същата е поканена и изслушана от органа по назначаването, за което е съставен протокол (покана от 21.11.2012 г., протокол от 23.11.2012 г.). Обстоятелството, че служителката се е явила на посочените в поканата дата и час за изслушване не се оспорва и от процесуалния представител на страната в жалбата против административния акт, а и в хода на делото по същество (протокол от съдебно заседание на 10.04.2013 г.). Ето защо дори да се приеме, че по някаква причина служителката не е пожелала да говори пред органа (в този смисъл са твърденията в посоченото съдебно заседание), то това не може да обоснове съществено нарушение на процедурата, с оглед разпоредбата на чл. 93, ал. 3 от ЗДСл. Ето защо доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че проведеното пред дисциплинарния съвет производство е съобразено с изискванията на чл. 96 от ЗДСл. Образувано е дисциплинарно дело, по което е проведено заседание, изяснени са фактите и обстоятелствата, при които са допуснати нарушенията и е взето решение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Канева. Правилно и законосъобразно съставът на административния съд приема, че заповедта на дисциплинарнонаказващия орган е издадена в срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Действително нарушението следва да се счита за открито от момента, в който дисциплинарно наказващият орган разполага с пълната информация за нарушението и извършителя или в случая - от получаването на становището на директора на дирекция "Координация и контрол" в БАБХ и докладната записка на директора на ОДБХ - Сливен на 07.08.2012 г. В случая обаче нарушението е осъществено чрез бездействие през продължителен период, който продължава от 16.07.2012 г. до 23.11.2012 г. Ето защо независимо, че за част от периода (до 30.09.2012 г.) правото на органа да наложи наказание да преклудирано, то за времето от 30.09.2012 г. до 23.11.2012 г. нарушението продължава, а това е достатъчно основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Ето защо правилно е преценено, че двумесечния срок за налагане на наказание е спазен, а доводите на касатора за нарушение на изискванията на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, са неоснователни. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че заповедта на директора на БАБХ е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби, след като са установени осъществени от страна на Канева, която до уволнението заема длъжността "главен експерт" в отдел "Лабораторни дейности" при ОДБХ - Сливен, дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, описани в заповедта. Установено, че през периода 30.09.2012 г. - 23.11.2012 г. служителката не се явява на работа и не изпълнява служебните си задължения в ОДБХ - Сливен (този факт се установява от представените протоколи, а и не са оспорва от страната). При тези данни правилно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителката. Характерът и тежестта на нарушението - неявяване на работа без уважителни причини повече от месец и половина обосновават извода на административния орган и на съда, че служителката следва да бъде санкционирана с най-тежкото дисциплинарно наказание. Ето защо като достига до извод, че административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в закона и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд - София град постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Възражението, че нарушение не е извършено, тъй като заповедта за преназначаване на служителката в ОДБХ - Сливен е нищожна, е неоснователно. Жалбата на Канева против посочената заповед е отхвърлена с влязло в сила решение на Върховния административен съд, пето отделение, по адм. дело № 7651/2012 г. Следователно заповедта за преназначаване на жалбоподателката е влязла в сила и предвидените с нея правни последици са настъпили. Доводът, че през посочения в заповедта период жалбоподателката се е явявала на работа в ОДБХ - Ямбол не може да обоснове различен извод, тъй като същата не е назначавана по служебно правоотношение на длъжност в тази дирекция и не й е възлагано да изпълнява служебни задължения там (според първоначалното назначаване жалбоподателката е на длъжност главен инспектор в отдел ДВСК при РВМС - Ямбол). Възражението за прилагане на закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ също е неоснователно. Законът за държавния служител е специален по отношение на Кодекса на труда и урежда по различен начин отношенията по престиране на труд. Регулираните с него служебни правоотношения създават права и задължения различни от възникващите при трудовоправните отношения, които се регламентират от кодекса. Държавната служба се изпълнява въз основа на назначение от съответния държавен орган по силата на административен акт, издаден в предписана от закона форма. Трудовоправните отношения възникват между равнопоставени страни по силата на договор. Всички тези основни характерни особености и различия при двата вида правоотношения за престиране на труд, са обусловени и от различната нормативна уредба, регламентираща особеностите им. В ЗДСл не е установена закрила при уволнение, свързано със здравословното състояние на служителя, а само за хипотезите, предвидени в чл. 107б от ЗДСл. Тази уредба, заедно с обстоятелството, че в закона няма норма, която да препраща към субсидиарно прилагане на Кодекса на труда, а напротив - нормите на кодекса се прилагат по отношение на държавните служители само в изрично посочени в ЗДСл случаи, обосновава извода, че разпоредбата на чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда не се прилага по отношение на държавните служители. В случая не е налице непълнота на закона, предполагаща попълване по аналогия на закона и правото, а липса на законодателна воля за установяване на закрила, аналогична на предвидената в чл. 333 от Кодекса на труда при прекратяване на служебното правоотношение. Изложеното по-горе налага извода, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и в частта, в която е отхвърлена жалбата против заповед № ОСОС-123/30.11.2012 г. на изпълнителния директор на БАБХ за прекратяване на служебното правоотношение със служителката. Заповедта е издадена от компетентния орган административен орган (по-горе са изложени съображения в тази насока), пряка последица е от първата и е в съответствие с нормата на чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, която предвижда прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие в случаите, когато държавният служител бъде дисциплинарно уволнен. Оспореното решение на Административен съд - София град е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. В изпълнение на задължението, предвидено в чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, като съдът, в изпълнение на задължението си по чл. 171, ал. 4 от кодекса, дава на страните указания за обстоятелствата, за които следва да ангажират доказателства (определение от 15.03.2013 г.). Решението на съдебния състав е изградено след съвкупна преценка на всички събрани доказателства (чл. 171 от АПК). Ангажираните в производството пред административния орган и представените пред съда писмени доказателства, които не са оспорени от жалбоподателката установяват допуснатото от Канева неизпълнение на служебните задължения. Обстоятелството, че доводът за нарушение на нормата на чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда не е обсъдено от съда, в случая не обосновава извод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като този процесуален пропуск не се отразява на законосъобразността на правните изводи на съда. Поради това доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непълно обсъждане и едностранчиво интерпретиране на доказателствата, не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е допустим и правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. Искането за тълкуване на съдебно решение № 12586/11.10.2012 г. по адм. дело № 7651/2012 г. не може да бъде разгледано в настоящото производство (чл. 251, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК). На това основание производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателката следва да заплати на БАБХ сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

2
  • чл. 107
  • чл. 89, ал. 2, т. 1