Решение № 1320 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2626/2015 г.
ВАСIII отделение09.02.2016 г.докладчик т Ваня Пунева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2866 от 29.12.2014 г. по адм. дело № 2764 по описа за 2014 г. на Административния съд - Пловдив. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1320 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2626/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ким Младенов Мерджанов от гр. Пловдив, представляван от адв. Пейчинов против решение № 2866 от 29.12.2014 г. по адм. дело № 2764 от 2014 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че решението е необосновано, тъй като изцяло липсват мотиви от които да е видно обсъждането на доказателствата и възраженията на страните в съответствие с изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК. По изложените съображения иска да бъде отменено решението на административния съд и делото да бъде решено по същество. Ответникът по жалбата - кметът на район Северен - община Пловдив, не изразява становище по депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа доводи, че първоинстнционния съд е извършил подробен анализ на доказателствата по делото и е обосновал верни правни изводи. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд гр. Пловдив, е отхвърлил жалбата на Ким Младенов Мерджанов от гр. Пловдив, против заповед № 14РД09-350 от 11.09.2014 г., издадена от кмета на район "Северен" - Община Пловдив, с която на основание чл. 65 от ЗОбС е наредено да се изземе по административен ред общински недвижим имот - частна общинска собственост с квадратура около 20 кв. м., ситуиран в УПИ I-жилищно строителство, кв. 7 по плана на кв. "Захарна фабрика" северно от жилищен блок с адм. адрес ул. "Панталей Генов" № 6 и южно от жилищен блок с адм адрес ул. "Панталей Генов" № 8, зает чрез обект: Дървено съоръжение, едноскатно с височина 2.30 м. от север и 3.00 м. от юг с квадратура от 20 кв. м. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и следвайки целта на закона. Притежава необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. По съществото на спора е обосновал, че са налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се владее без правно основание от жалбоподателя. Собствеността върху имота е безспорно установена, а жалбоподателят не е доказал, че владее имота на правно основание. Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно. При извършената касационна проверка настоящият състав на съда не установи наличие на основанията по чл. 209 от АПК. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал нарушение на закона и е постановил незаконосъобразно решение. Съдът е обсъдил всички относими доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Правните изводи на съда са в съответствие с доказаните по делото факти и обстоятелства и напълно се споделят от настоящия състав. Правилно АС гр. Пловдив е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма и при наличието на изискуемите от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в съответствие с материално правните норми и целта на закона. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните две предпоставки: 1) да се касае за общински имот, и 2) същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В конкретния случай, първоинстанционния съд обосновано на доказателствата е приел, че са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 65, ал. 1 от ЗОС - имотът безспорно е частна общинска собственост и същият се владее или държи без основание. Настоящия съдебен състав на ВАС, трето отделение счита, че в хода на административното производство и при разглеждане на делото пред първоинстанционният съд, безспорно е установено, че процесният недвижим имот - частна общинска собственост, се държи от страна на Ким Мерджанов без правно основание. Видно от "Заявление" /л. 35/ от делото и депозираното "Възражение" /л. 43/ от страна на Ким Мерджанов същият сам е заявил, че е изградил конкретното съоръжение върху имот общинска собственост и дори целта за това да е благородна в полза на живущите, това не означава, че не следва да се спази реда предвиден в ЗОС, по който общината да разреши ползването на общинския имот. Това в конкретния случай не е спазено, както е констатирал и първоинстанционния съд. Подробните съждения изложени в касационната жалба относно правните термини "владение" и "държане", целящи да докажат липсата на владение и държане в конкретния случай, не съдържат ясни твърдения за конкретни пороци като отменителни основания на обжалваното съдебно решение. Определенията за "владение" и "държане" са дадени в чл. 68 от ЗС, но в следващите разпоредби се посочва кога владелецът е добросъвестен. Незаконно владение (държане) има в случаите, когато лицето е заело имота без основание. Законно е владението (държането) когато се упражнява въз основа на валидно юридическо основание, което в случая липсва. С оглед изложеното първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт в съответствие с изяснената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на приложимия материален закон. Решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,