Решение № 9582 от 24.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9010/2015 г.

Решение № 9582 от 24.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9010/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. И., едноличен търговец с фирма ЕТ "И. И. - 77" срещу решение № 1386 от 19.06.2015 г. по адм. дело № 1073 по описа за 2015 г. на административния съд - Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 081302005 от 30.07.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 636 от 25.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна относно определено задължение за ДДС за данъчен период м. 11.2008 г. в размер на 4 241.02 лв. и лихва за забава, на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС, по повод непризнаване на вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7 от ЗДДС по фактура № 22 от 15.11.2008 г., издадена от "ROCOSS STAR". Образувано е и по касационна жалба на С. Х. П., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна срещу същия съдебен акт в частта, с която е отчетен посочения ревизионен акт относно определено задължение за ДДС за данъчен период м. 10.2009 г. в размер на 1 520.81 лв. и лихва за забава в размер на 550.01 лв., на основание чл. 85 от ЗДДС. В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в обжалваните части поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на такова по съществото на спора в съответните части. Вторият касатор претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по първата касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна не ангажира становище по нея. Ответната страна по втората касационна жалба - И. Д. И., с фирма ЕТ "И. И. - 77" не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 081302005 от 30.07.2013 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 636 от 25.10.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна. Същият е издаден в резултат на проведена ревизия по установяване на задължения за ДДС по реда на ЗДДС за данъчни периоди от 1.11.2008 г. до 31.10.2009 г. С него на ревизирания търговец е определено задължение за ДДС, на основание чл. 85 и чл. 86 в размер на 1520.81 лв. за данъчен период м. 10.2009 г. и в размер на 4 241.02 лв. за данъчен период м. 11.2011 г. Спорните моменти в развилото се административно и съдебно производство са относно определените задължения за посочените данъчни периоди в съответните размери за главница и лихва, а именно относно начисления ДДС в размер на 1 520.81 лв., и лихва за забава, на основание чл. 85 от ЗДДС за данъчен период м. 10.2009 г. по фактура № 0...32 от 13.10.2009 г., издадена от земеделски производител И. И., с получател "Витагрейн БГ" АД и начисления ДДС в размер на 4 241.02 лв., и лихва за забава, на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС за данъчен период м.11.2008 г., по повод непризнаване на вътреобщностна доставка по смисъла на чл. 7 от ЗДДС по фактура № 22 от 15.11.2008 г., издадена от "ROCOSS STAR". По повод първия спорен момент по делото е установено, че на ревизирания субект е съставен протокол № 17665 от 6.11.2009 г. от органите по приходите, свързан с промяна на идентификационен номер по ЗДДС, същият регистриран на 23.01.2004 г. На 20.10.2009 г. И. И. заличава ЕТ "И. И.-77" от търговския регистър, респ. остава регистрирано лице по ЗДДС и получава нов идентификационен код по закона. За дата на пререгистрацията е приета датата на вписване на съответното обстоятелство в търговския регистър. Установено е, че на 13.11.2009 г. лицето е подало две декларации за един и същ данъчен отчетен период под № 0800-1020142 и № 0800-1021122, съответно в 09.33 ч и 12.48 ч, като те са съответно с VIN BG 124621760 и VIN BG 7709127925. На 25.01.2010 г. с АПВ на лицето е възстановен ДДС в размер на 10 787.07 лв., в т. ч. за м. 10.2009 г. в размер на 228.73 лв., така както е деклариран резултат за възстановяване за периода с втората декларация. По повод на първата регистрирана подадена декларация в хода на административния контрол се установява, че в програмен продукт VAT тя липсва. административният орган е приел, че с втората декларация е направена корекция на първата по време декларация, по аргумент от чл. 104, ал. 1 от ДОПК, поради което за издадената от И. И. фактура, която не е регистрирана в отчетния регистър за данъчния период м. 10.2009 г. се дължи ДДС в размер на 1 520.81 лв., на основание чл. 85 от ЗДДС. Административният съд е счел, че ревизионният акт в тази му част е незаконосъобразен. При изложената фактическа обстановка е приел, че административният орган неправилно не е отчел безспорно реализираното от ревизирания субект диференцирано деклариране със съответната СД и съответния идентификационен номер на факти и обстоятелства, свързани с облагането по реда на ЗДДС за един и същ данъчен период. Не е налице основание за прилагане на чл. 104 от ДОПК, съответно липса и основание за прилагане и на чл. 85 от ЗДДС. Изискуемостта на данъка по процесната фактура е обвързана с данните в декларацията, която е подадена от регистрираното лице с първия VIN номер, която е и първа по време, като резултатът за периода е определен с влязъл в сила административен акт, а именно издаденият на 25.01.2010 г. АПВ. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно постановено по делото. Съдът е изложил фактите по делото и правилно е приел, че двете декларации за един и същ данъчен период са подадени от различни стопански субекти с отделни регистрационни номера за нуждите на ЗДДС. Също така правилно съдът е приел, че това лице е изпълнило коректно задълженията си в двете си качества, а именно да подаде декларации с истинските данни. Следва да се приеме, че не може да се обоснове извод за изискуемост, съответно за възникване на задължение за ДДС по посочената фактура, поради неотчитането й от системата, обслужваща ТП на НАП-Варна. Не е налице хипотезата на корекция на вече подадена декларация, в какъвто смисъл е защитната теза в първата касационна жалба. Не следва от собственото на приходния орган неточно поведение същият да черпи права, още повече, че насрещната страна по правоотношението, което се осъществява по повод реализиране на механизма на облагане с ДДС е коректна, което последно обстоятелство не се оспорва. Преценката на съда за незаконосъобразността на акта, с който е определено задължение за ДДС по основание и размер, посочени по-горе, е правилна. Решението в тази му част също е правилно. По повод втория спорен момент относно начисления ДДС по повод доставка, която не е призната от административния орган като облагаема с нулева ставка вътреобщностна такава по смисъла на чл. 7 от закона, този орган се е позовал на липса на доказателства, които да я определят като такава. В ревизионното производство по повод на нея са представени фактура № 22 от 15.11.2008 г., договор № 19 от 15.11.2008 г., инвойс № 0...22 от 15.11.2008 г., ЧМР без номер от 15.11.2008 г., пътно-прехвърлителна разписка № 20 от 15.11.2008 г., опис на товарителниците, служебна бележка, пълномощно и месечно извлечение от сметка в евро. Предмет на доставката е 36 140 тона рапица на стойност 20 205.00 лв. Фактурираното количество от стоката е изписано по счетоводни данни и не е налично към края на данъчния период. Поради неприемане на доказателствата като годни с оглед специалните норми на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 45 от ППЗДДС, направената насрещна проверка на превозвача ЕТ "Тони Шик" и отговорът на данъчната администрация на РРумъния по повод изпратено Искане за обмен на информация, е направен извод за недоказване на фактическото придвижване на стоката от територията на едната до територията на другата държава членка, както и прехвърлянето на собствеността върху нея. Доставката по фактурата е третирана като доставка с място на изпълнение на територията на страната. Административният съд е обсъдил в мотивите си в подробност така описаните по-горе представени писмени доказателства, отчел е характеристиката им на частни свидетелстващи документи, които нямат материална доказателствена сила, която не е обвързваща такава, а само формална доказателствена сила, като се е позовал и на чл. 57, ал. 2 от ДОПК относно ограниченията по отношение на събиране на свидетелски показания. Съдът точно е отграничил спорния факт на физическото преместване и предаване на стоката. След като доказателствената тежест е в лицето на оспорващия субект, той е следвало да докаже условията на доставката, понеже от представените писмени доказателства не се установява как е уговорено осъществяването и заплащането на транспорта, т. е. за чия сметка е той. Именно във връзка с този момент съдът се е позовал на обясненията на представляващото превозвача лице, че няма договореност за чия сметка е превозът, липсата на плащане на транспортната услуга, както и на отразяване на фактура в дневника за продажби на превозвача. Тези обстоятелства съответстват на липсващите в ЧМР-о данни за превозна цена, липсата на деклариран от румънското дружество ВОП. В представеното писмено потвърждение - служебна бележка не са посочени датата на получаване и името на лицето предало стоките. Изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза не установява различни обстоятелства относно спорното транспортиране и предаване на стоката, като заплащането осъществено по фактурата, както и представеното от областната дирекция на "Полицията" писмо от 9.04.2013 г. за преминаване на ГКПП Кардам на МПС на 15.11.2008 г. и при липсата на доказателства за плащане на такси, на пътен лист без данни за километропоказател, време на излизане, време на пребиваване, за плащане на транспортната услуга, се формира извод за извършена облагаема със става 20 % доставка. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и в тази част на спора. Съдът е анализирал събраните доказателства и доказателствени средства, правилно е отграничил спорният момент и е обосновал извода за недоказване от страна на жалбоподателя на факта относно транспортирането и предоставянето на стоката на чуждестранната фирма. При формирането на преценката си се е позовал на чл. 45, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС, в приложимата редакция, респ. е обсъдил представените документи във връзка с твърдяните факти и конкретно международната товарителница и съпровождащите я документи, както и направеното потвърждение от страна на получателя по доставката, за която се твърди, че е вътреобщностна доставка. По делото са представени двете категории писмени документи, които се изискват според чл. 45, ал. 2, т. 1, б. "а" от ППЗДДС. Правилно съдът е преценявал същите във връзка с останалите доказателства, доколкото по делото не се спори, че и транспортният документ, и потвърждението не съдържат всички данни относно действителното осъществяване на транспортирането, и прехвърлянето и предаването на стоката от територията на РБългария на територията на РРумъния. Това е така, понеже посоченото ЧМР (стр. 54 от съд. досие), относима към автомобилен транспорт, не съдържа всички данни, в кл. 24 има поставен подпис и печат, не се четат ясно, но липсват останали реквизити, посочени по-горе, и не се установява кой се явява получател на стоката. От потвърждението - служебна бележка (стр. 51 от съд. досие) също не може да се установи това обстоятелство, няма конкретно дата на получаване и място, а е записано пристанище Констанца. Така с оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази му част като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение