Решение № 416 от 24.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1366/2014 г.
ВКСII наказателно отделение24.11.2014 г.докладчик т Татяна Кънчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145/11.07.2014 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 129 от 2014 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 416 от 24.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1366/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Е. Ю. Ш. срещу решение № 145 от 11.07.2014 г. по внохд № 129/14 г. на Великотърновския апелативен съд с оплакване за явна несправедливост на наказанието и искане за неговото намаляване. В съдебно заседание защитата на подсъдимата поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, като се запозна с атакувания съдебен акт и обсъди доводите на страните, установи следното: Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 32/09.05.2014 г. по нохд № 250/2014 г. на Плевенския окръжен съд, с която подсъдимата Ш. е призната за виновна в извършване на престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в алтернативата на чл. 371, т. 2 от НПК, поради което наказанията за двете деяния са индивидуализирани при условията на чл. 58а от НК, съотв. две години лишаване от свобода и две години и два месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 80 лв. На осн. чл. 23 от НК съдът наложил общо наказание две години и два месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 25 от НК групирал наказанията по настоящата присъда и по присъда по нохд № 660/2013 г. на РС гр. Троян, като определил общо наказание от две години и два месеца лишаване от свобода, търпимо в затвор, при първоначален "строг" режим. Жалбата е неоснователна. Тя е мотивирана с доводи за тежко семейно положение, защото бащата на жалбоподателката бил инвалид, а сестра й била болна от епилепсия. Върховният касационен съд намира, че наказанията за извършените престъпления са правилно индивидуализирани. Съдът е оценил всички смекчаващи и отегчаващи вината на Ш. обстоятелства и е отмерил санкциите при превес на смекчаващите такива, които е редуцирал по правилата на чл. 58а от НК. Допълнителното им намаляване е неоправдано, предвид на многократните й осъждания и изградените трайни престъпни навици. По делото липсват данни за тежко здравословно състояние на близките й, а и подсъдимата не е трудово ангажирана и не би могла да им оказва финансова помощ. Наложеното наказание съответства на критериите по чл. 348, ал. 5 от НПК и не е явно несправедливо. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение