Решение № 3946 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6875/2012 г.

Решение № 3946 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6875/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 ГПК е образувано по касационна жалба на Виолетка Николова Здравкова, против решение № 10 от 16.02.2012 г. по адм. дело № 363/2011 г. на Административния съд - Стара Загора като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответната страна - Община Казанлък, не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че подадената в срок от надлежна страна касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производството по чл. 203, АПК във връзка с чл. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил предявения от жалбоподателката иск против община Казанлък за претендирано обезщетение за имуществени вреди от 1000 лв. претърпени вследствие незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от общината, изразяващо се в отказ да бъдат приети документи за участие в процедурата за подбор и назначаване на длъжността "домашен помощник" по проект "Солидарност", финансиран от Европейския социален фонд и Република България, с бенефициент - община Казанлък, за периода от м. февруари 2011 г. до м. февруари 2012 г. Съдът е изложил съображения, че липсват елементите на фактическия състав, предвиден в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на общината, тъй като жалбоподателката е отказала да представи свидетелство за съдимост в оригинал, поради което не е допусната до подбора за исканата трудова дейност по европейската програма. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, обосноваващи липсата на основанията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на общината за претендираните от жалбоподателката имуществени вреди. Видно от данните по делото жалбоподателката е кандидатствала по посочения проект за заемане на длъжността "домашен помощник", като е подала изискващите се документи, без да представи свидетелство за съдимост в оригинал, поради което съответният служител от общината е отказал да приеме документите й, като е указал да отстрани непълнотата на подадените документи. Жалбоподателката е отказала да представи изискуемия се писмен документ, поради което тя не е участвала в последващата се процедура за подбор по програмата. При така установените безспорни факти, съдът е направил законосъобразни и обосновани изводи за липсата на предпоставките, визирани в чл. 1, ал. 1 ЗООДВ, за ангажиране отговорността на общината. Съгласно Наредба № 4/11.05.1993 г. на Министерство на труда и социалните грижи за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, един от задължителните документи, е свидетелство за съдимост. Съгласно изискванията на цитирания проект, този документ също представлява задължително условие за кандидатстване. Посочени са и други изисквания, на които трябва да отговарят лицата, кандидатстващи за посочените длъжности, с оглед на спецификата и предмета на осъществяваната дейност. Жалбоподателката не е представила изискуемите се документи, като със собственото си бездействие се е лишила от възможността да участва в процедурата по осъществяване на посочения проект. Следователно липсват каквито и да са основания за приложение на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,