Решение № 157 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2476/2020 г.

Решение № 157 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2476/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на И. Х. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 11 от 25.01.2019 г. по гр. д. № 877/2016 г. на Девненския районен съд, потвърдено с решение № 966 от 30.07.2019 г. по гр. д. № 761/2019 г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 121 от 26.03.2020 г. по гр. д. № 3943/2019 г. на ВКС, I-во г. о. С атакуваното решение е извършена делба, като в дял на Ф. Х. А. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК е поставен процесният имот в [населено място], [община] дол, а на съделителя И. Х. А. е присъдена сума за уравнение на дяловете. Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрити обстоятелства и писмени доказателства, от значение за делото – чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че и той е предявил възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, но неправилно е била предпочетена другата съделителка Ф. Х. А.. След влизане в сила на решението молителят се снабдил с нови писмени доказателства. На първо място това са удостоверение за промени на постоянен адрес изх. № АУ051386 ВН от 16.06.2020 г. на [община] и удостоверение за промени на настоящ адрес изх. № АУ051386 ВН от 15.06.2020 г. От тези документи се установявало, че през периода 10.04.2000 г. – 09.09.2004 г. Ф. А. е имала постоянен адрес в [населено място], [жк], ет. 9, ап. 912. Настоящият й адрес от 16.06.1994 г. и до настоящия момент бил отново в [населено място]. Следователно към момента на смъртта на наследодателя – 11.04.2004 г. ищцата не е живяла в делбения имот в [населено място], [община] дол, и не е отговаряла на едно от изискванията на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на имота при делбата. Тя не е отговаряла и на другото изискване, тъй като, видно от представения с молбата за отмяна нотариален акт № 26.06.1975 г., тя е получила по дарение от общия наследодател собствеността върху празно дворно място от 1060 кв. м., съставляващо парцел........... от кв.... по плана на [населено място], т. е. притежавала е друг жилищен имот и той е пречка за възлагането. Молителят не е знаел за това дарение, не е могъл да направи своевременно и справка в електронната система за вписвания, тъй като нотариалният акт е стар и не е обхванат от тази система. За този нотариален акт молителят узнал случайно след влизане в сила на решението по извършване на делбата. Ответницата в производството Ф. Х. А. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. Доказателствата не са нови, тъй като молителят е могъл да се снабди своевременно с тях при добро водене на делото за делба. Освен това доказателствата не били и от значение за изхода на делото. Законът изисква наследникът да е живял с наследодателя към датата на смъртта му, а не да е адресно регистриран на съответния адрес. Освен това – второто условие е претендентът да не притежава друго жилище, а не друг недвижим имот. С определение № 97/23.09.2020 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане от ВКС. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да уважи възлагателната претенция на Ф. А. въззивният съд се е доверил на свидетелите М. Х. и Ж. Х., според които съделителката е живяла с наследодателя в процесния имот към момента на откриване на наследството през 2004 г. След съкращаването й от "А. " през 2000 г. съделителката е започнала да работи в захарни заводи, а след 2002 г. е започнала работа в Турция, като на 2-3 месеца се е прибирала в обратно в България при баща си в процесния имот. През лятото на 2003 г. направила ремонт на банята, а през октомври отново заминала за Турция за няколко месеца. Мебелите й, покъщнината й, са били винаги в процесния имот в [населено място]. През 2004 г., тъй като баща й бил болен, Ф. А. се върнала да го гледа, започнала да се грижи за баща си, включително в болницата – носела му храна и др. След смъртта на баща си съделителката останала в къщата за да направи ремонт. От разпита на свидетелите Х. се установява, че съделителката не е имала и не е живяла в друго жилище към момента на откриване на наследството през 2004 г. Обстоятелството, че тя е работила периодично за по няколко месеца в чужбина не може да се счита за промяна на постоянното й местоживеене и на центъра на жизнените й интереси. Не е нужно тя да е живяла, респ. да е ползвала имота всекидневно – в случая е от значение, че не е късала връзката с процесния имот, респ. с баща си, към момента на откриване на наследството, независимо от това, че е пътувала периодично до Турция по работа. При връщането си в България Ф. А. се е връщала при баща си в процесния имот. Тъй като нямала друго жилище – факт, който не е опроверган от останалия доказателствен материал. Показанията на посочените свидетели според съда се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, от които се установява, че постоянният адрес на съделителката е в [населено място], а наличната предходна регистрация за друг настоящ адрес е за ведомствено жилище, обитавано до приключване на съответното трудово правоотношение с "А. ", няколко години преди датата на смъртта на баща й. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Н. Х. и Д. М., че въззиваемата не е живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството през 2004 г., а само спорадично е посещавала и пребивавала в бащината си къща, тъй като е нормално, при периодични трудови ангажименти на ищцата в чужбина, да не е пребивавала в имота постоянно, като показанията им не са в състояние да променят извода на съда, че Ф. А. не е късала връзката с процесния имот, респ. с баща си, към момента на откриване на наследството и че това е бил нейният единствен дом в страната през целия период, докато е работила в чужбина, още повече, че постоянният й адрес е бил винаги в [населено място]. Настоящият състав счита, че представените от молителя писмени доказателства не могат да обусловят отмяна на влязлото в сила решение. Двете удостоверения изх. № АУ051386 ВН от 16.06.2020 г. и изх. № АУ051386 ВН от 15.06.2020 г. на [община] за промени на постоянния и настоящия адрес на Ф. А. съдържат данни, от които косвено може да се направи извод за релевантното по делото обстоятелство дали съделителката е живяла в делбения имот имот към момента на смъртта на общия наследодател. Тези данни са косвени и съдът принципно следва да ги обсъди заедно с всички останали доказателства. Двете удостоверения обаче не представляват "нови" писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Нови писмени доказателства са тези, които не са могли да бъдат известни при решаване на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Двете удостоверения не покриват тези критерии, тъй като молителят е могъл да изиска тези данни и да се снабди с тях още при висящността на делото за делба. Епикризата от МБАЛ "Св. М. " В. не съдържа данни, които да имат пряко отношение към спорния въпрос за мястото на живеене на Ф. А. към момента на откриване на наследството. Нотариалният акт № 26.06.1975 г., с който общият наследодател е дарил на съделителката Ф. А. празно дворно място от 1060 кв. м., съставляващо парцел... от кв.... по плана на [населено място], не е бил представен при разглеждане на делото и не е преценяван от съда при извършване на делбата. Дори да се приеме, че доказателството е ново, тъй като молителят не е могъл да узнае своевременно за него поради това, че не е включено в електронната система за информация на Агенцията по вписванията, то не е от значение за изхода на делото. Една от предпоставките на чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на жилищен имот е съделителят да няма друго жилище. Законът има предвид жилище по смисъла на чл. 40 и § 5, т. 30 ДР на ЗУТ, което реално може да служи за задоволяване на жилищни нужди - решение № 229 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 14/2009 г., I г. о. Ето защо посоченият нотариален акт, който има за предмет дарение на празно дворно място, също не може да обуслови отмяна на влязлото в сила решение, тъй като притежаването на празно дворно място не е пречка за възлагане на жилище по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят сторените разноски за производството в размер на 600 лв. по договор за правна защита и съдействие от 01.12.2020 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,