Решение № 94 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4825/2007 г.

Решение № 94 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4825/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на "И" Е., гр. С. наименование "А" ЕАД срещу въззивно решение на Софийски градски съд, постановено по реда на чл. 218з ГПК (отм.) на 11.04.2007 г. по гр. д. № 2510/2006 г., с което е отменено изцяло решението на Софийски районен съд от 29.07.2004 г. по гр. д. № 19027 от 2003 г. и е отхвърлен предявеният от "И" Е. гр. С. иск за осъждане на ответника О. Р. Т. АД, гр. С. да предаде владението върху следния недвижим имот: площите разположени на първи етаж между напречни оси А-Г и надлъжни оси 6-15 с размер 684.64 кв. м; площите разположени на втори (междинен) етаж между напречни оси А-Г и надлъжни оси 13-15 с размер 145.92 кв. м и на тези разположени на трети /втори/ етаж между напречни оси А-Г и надлъжни оси 4-15 с размер 802.56 кв. м, както и помещения с № № 2 и 3 на първи етаж-абонатна станция в сградата, построена върху терен с площ от 5 856 кв. м, находящ се в гр. С., ул. "К" № 2, съставляващ парцел ****, кв.16а по плана на м. НИЗ "З", при граници на имота: ул. "К", парцел ****, парцел V и път между парцел **** и парцел, отреден за паркинг и озеленяване в кв. 17, на основание чл. 108 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б "в" ГПК (отм.). Ответникът по касационната жалба "О" АД, гр. С. изразява становище решението като правилно да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е допустима. Върховният касационен съд, състав на III г.о. като обсъди доводите на страните във връзка с изложените срещу въззивното решение касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение, приема следното: "И." АД, гр. С. е предявило иск за осъждане на ответната страна да му предаде владението върху недвижим имот, представляващ: площите разположени на първи етаж между напречни оси А-Г и надлъжни оси 6-15 с размер 684.64 кв. м; площите разположени на втори (междинен) етаж между напречни оси А-Г и надлъжни оси 13-15 с размер 145.92 кв. м, и на тези разположени на трети (втори) етаж между напречни оси А-Г и надлъжни оси 4-15 с размер 802.56 кв. м, както и помещения с № № 2 и 3 на първи етаж-абонатна станция в сградата, построена върху терен с площ от 5 856 кв. м, находящ се в гр. С., ул. "К" № 2, съставляващ парцел ****, кв.16а по плана на гр. С., м. НИЗ "З", при граници на имота: ул. "К", парцел ****, парцел V и път между парцел **** и парцел, отреден за паркинг и озеленяване в кв. 17, на основание чл. 108 ЗС. Софийски градски съд, действайки като въззивна инстанция е отменил решението на първоинстанционния съд, с което ревандикационният иск е уважен и вместо това е постановил н., с което го е отхвърлил. Изложил е съображения, че ищцовото дружество не е доказало правото си на собственост върху процесните имоти, тъй като не е установило по категоричен начин правото на оперативно управление и стопанисване да е било предоставено на праводателя му. С касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчиво обсъждане на събраните по делото доказателства въз основа на които е изграден изводът за принадлежността на правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на ревандикация, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Оплакването е основателно. Въззивният съд е приел, че по отношение на праводателя на ищеца - И. по радиоелектроника и технологии, който се легитимира като собственик на процесните имоти с АДС от 1987 г. не е доказан факта на предоставяне право на оперативно управление и стопанисване. Записването в баланса на предприятието на имотите също не установявало правото на собственост, тъй като то не притежава правната характеристика на придобивен способ. Тъй като по отношение на праводателя на ищцовото дружество не било доказано да е титуляр на правото на собственост върху процесните имоти, то ищецът като негов правоприемник също не бил собственик. Сключената между страните по делото сделка не била приватизационна, поради което бил налице предварителен договор въз основа на който ответното дружество се намирало в имота на правно основание. По делото не било установено договорът да е развален поради неизпълнение и въз основа на това е извел изводът, че ревандикационния иск е неоснователен. Решението на въззвния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Изводът на въззивния съд, че ищцовото дружество не е собственик на недвижимия имот е изграден в нарушение на чл. 188 ГПК (отм.). Въззивният съд не е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност. С протокол А. обр. 16 от 24.03.1977 г. се установява, че инвеститор на обект "Корпус за опитно производство на НИПКИРЕ" е И. по радиоелектроника и с този протокол на основание чл. 93, т. 1, б. "а" във вр. чл. 94. 3 от ПКС е взето решение за въвеждане в действие на обекта. Вписването на имуществото в баланса на института през 1977 г. е извършено по предвидения за това ред. Със заповед № 9 от 4.11.1986 г. на Министъра на финансите на основание чл. 81 и чл. 84 НДИ новопостроените държавни недвижими имоти, предоставени на държавни организации са актувани като държавни. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗС в редакцията към момента на въвеждане на обекта в експлоатация държавата е единствен собственик на общонародните имоти, като правото й на собственост възниква с тяхното построяване. Построяването се удостоверява с акт обр. 16, видно от който построената сграда е предоставена за експлоатация на инвеститора - И. по радиоелектроника и технологии. Включването на имуществото към датата на преобразуването на института в капитала на учреденото дружество по силата на ПМС № 19/1991 г. и липсата на данни за разпореждане с него преди тази дата налагат извод, че недвижимия имот е бил в активите му и при преобразуването е включен в капитала на новоучреденото дружество. Изводът на въззивния съд, че по делото не е установено предоставянето на правото на оперативно управление и стопанисване върху сградата, в която се намират и процесните недвижими имоти на праводателя на ищцовото дружество е неправилен. При преобразуването на института процесния имот е бил в патримониума му и като част от активите на прекратения институт е включен в капитала на новоучреденото дружество. Приватизираното дружество е придобило правото на собственост върху сградата на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.), съгласно който собствеността върху недвижими имоти, предоставени за стопанисване и управление на държавни предприятия, при преобразуването им в еднолични търговски дружества с държавно имущество се придобива от последните направо, по силата на акта на преобразуването им. Неправилно въззивният съд е приел, че ответното дружество държи имота на правно основание-предварителен договор. Правилно въззивният съд е приел, че сключения между страните договор за покупко-продажба на процесния имот не е приватизационен, защото не е сключен от органа по чл. 3 ЗППДОП (отм.), поради което не може да се ползва от облекчения режим за прехвърляне право на собственост. Сделката не е сключена в предвидената за нейната валидност нотариална форма и тя не е породила вещноправен ефект. Ответното дружество не е станало титуляр на правото на собственост въз основа на тази сделка. Клаузата в договора същият да се разглежда като предварителен не може да обоснове извод, че упражняваното от ответното дружество владение е на правно основание. Това е така, тъй като ответното дружество не е упражнило в петгодишен срок от датата на сключване на предварителния договор субективното си право да иска обявяването му за окончателен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Ищецът е действителният собственик на недвижимия имот като прехвърлител по предварителния договор. Той си запазва правото на собственост до сключването на окончателния договор и е активно легитимиран да води иска по чл. 108 ЗС, след като не е проведен успешно иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Владението на имота не е пречка за неговото ревандикиране от собственика му, след като е изтекъл давностният срок за предявяване иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. По делото липсват данни ответното дружество да е упражнило правото си да иска обявяване за окончателен на предварителния договор и с оглед възражението на жалбоподателя, че това право е погасено се налага извода, че ответното дружество държи процесния имот без правно основание. Ответното дружество не е станало собственик и на оригинерно основание с начален момент на давностно владение сключване на договора за покупко- продажба. Дружеството е недобросъвестен владелец, както в хипотезата на владение придобито въз основа на нищожно основание, така и на владение придобито въз основа на сключен предварителен договор, и срокът за придобиване правото на собственост по давност е 10 години, който към момента на предявяване на иска по чл. 108 ЗС не е изтекъл. По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че предявения иск по чл. 108 ЗС е основателен. Налице са в условията на кумулативност предпоставките за уважаването му: ищецът е собственик на имота, който ответника владение без правно основание. Това налага обжалваното решение на въззивния съд да се отмени и вместо него касационната инстанция постанови н. по същество, с което искът по чл. 108 ЗС се уважи. Предвид уважаването на иска по чл. 108 ЗС следва да се отмени нотариалният акт, с който ответника се легитимира като собственик на имота. Отмяната на нотариалния акт на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е законна последица от уважаване на иска за защита на засегнатото с издаването му материално право. Водим от горното Върховният касационен съд, III г. о.