Решение № 3422 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10695/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на С. Цветков против решение 141 от 17.03.2023 г., постановено по адм. д. 15/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът "Виртас" ЕООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът "Технобиомед ЕООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пазарджик отменя заповед 1097/24.11.2020 г. на кмета на Община Стрелча, с която е попълнен кадастралния план на [населено място] с нов имот с пл. 2509, кв. 58, местност Оратника с площ от 6134 кв.м., от които 4588 кв. м. попадат в част от УПИ ІІІ Център за социална рехабилитация Миля 2000; 753 кв. м. попадат в част от УПИ ІІ Дом на механизатор и 793 кв. м. попадат в имот, отреден за зеленина, в частта отнасяща се до попълване на кадастралния план за имота, попадаща в част от УПИ ІІІ и в част от УПИ ІІ. Административният акт е издаден на основание § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР вр. чл. 11, ал. 1 и чл. 13а, ал. 11 ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадени в срок жалби, от лица с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Доводите на касатора, че жалбоподателите в първоинстанционното производство не са заинтересувани лица по смисъла на закона, са неоснователни. Съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти. В случая е установено, че жалбоподателите са собственици на имоти, върху част, от които се нанася имота, предмет на оспорената заповед, поради които същите са заинтересувани лица по смисъла на закона. Правилно първоинстанционният съд приема за неприложимо тълкувателно решение 5/18.10.2011 г. по т.д. 8/2010 г. на ОСС на колегиите на ВАС, тъй като същото определя кръга на лицата, които имат право да обжалват заповедите на кметовете на общини по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за определяне на застроената част от имоти, намиращи се в границите на урбанизирани територии, какъвто настоящия случай не е. Предмет на спора е обжалване на заповед за нанасяне на нов имот в кадастралния план, в който случай заинтересуваните лица са посочени в ЗКИР. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че между страните е налице спор за материално право, което обосновава незаконосъобразност на обжалваната заповед. Видно от приложените титули за собственост в т.ч. и постановеното съдебно решение по гр.д. 1051/2019 г. по описа на Панагюрския районен съд, оставено в сила с решение, постановено по въззивно гр. д. 674/2022 г. по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик е, че е уважен иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, предявен от касатора срещу Виртас ООД, като дружеството е подало касационна жалба, по която не е налице произнасяне по допустимостта й към настоящия момент. Следователно към момента на постановяване на оспорения административен акт 24.11.2020 г. е налице висящ спор за собственост, като е образувано гр.д. 1051/2019 г. по описа на Панагюрския районен съд. Разпоредбите на чл. 70, ал. 4 във вр. с § 1, т. 16 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри регламентират, че наличието на спор за материално право е основание за отказ за изменение на кадастралната карта, респ. на кадастралния план. При установеното застъпване на новонанесения ПИ с пл. 2509 с площта и границите на имотите, нанесени в кадастралния план и вписани в разписния лист на дружествата жалбоподатели в първоинстанционното производство, които не са съгласни с исканото изменение и предвид предявения преди издаване на заповедта иск, с правно основание чл. 108 ЗС, то по несъмнен начин се установява, че към датата на издаване на оспорения административен акт е налице спор за материално право, който е пречка за допускане на изменението в действащия кадастрален план преди да бъде разрешен, предвид наличието на забраната на чл. 54, ал. 2 изр. 1 ЗКИР да се одобри исканото изменение преди спорът да бъде разрешен по общия исков ред. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта респективно кадастралния план по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Ето защо изводът за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. С оглед на изложеното обжалваното решение е допустимо и правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на на Виртас ЕООД не следва да се присъждат, тъй като не са приложени доказателства, установяващи, че такива са направи в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,