Решение № 10619 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4041/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от "НИК ФУД БГ" ЕООД,ЕИК 200303273със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя П. Г., чрез адв. Д. Зарева против решение № 1891/16.01.2026г., постановено по адм. дело № 7215/2022г. по описа на Административен съд – София-град. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от дружеството искове на обща стойност 11 931 674,20 евро, представляващи обезщетение за вреди, в резултат на незаконосъобразен административен акт Заповед № 03-РД/2851/14.09.2020г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ, отменена с влязло в сила Решение № 4863/21.07.2021 г. по адм. д. №10221/2020г. на АССГ., както и от последвалото след връщането на преписката незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в непроизнасяне, вкл. и към настоящия момент, ведно със законната лихва върху главниците, считано от момента на подаване на исковата молба. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на закона, в резултат на което е постановил съдебното решение в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Представена е писмена защита и е направено искане за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – Държавен фонд „ Земеделие“ чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба на "НИК ФУД БГ" ЕООД. Моли същата да бъде оставена без уважение. Представена е писмена защита и се претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и възраженията на страните и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218, ал.1 АПК, и служебна проверка съгласно чл.218, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба на "НИК ФУД БГ" ЕООД е частично основателна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на "НИК ФУД БГ" ЕООД с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с искане ДФ“Земеделие“ да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в: 1/. 1 717 366,83 лв.- претърпяна загуба, чиито размер се равнява на заплатени неустойка и лихви за забава по договор за покупко-продажба от 11.05.2016г., сключен между ищеца „НИК ФУД БГ“ ЕООД и „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 2/ 2 402 413,22 лв.- претърпаната загуба, чиито размер се равнява на заплатени неустойки и лихви за забава по Договор за продажба от 11.10.2016г., сключен между „Веган Фром“ ЕООД и „Ник Фуд Бг“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. 3/. 2 874 800 лв.,пропусната полза в размер на отказаната субсидия в по Заявление за подпомагане ИД № 22/04/2/0/00139 от 16.12.2015г. по под мярка 4.2. от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 4/. 268 314,67 лв., представляваща законна лихва за забава в размер върху главницата от 2 874 800 лв. от датата следваща датата на влизане на сила на решението, с което е отменена Заповед № 03-РД/2851/14.09.2020г. на Изп. Директор на ДФЗ- т.е. от 01.09.2021г. до датата предхождащата подаването на исковата молба- 02.08.2022г.; 5/.Първоначално 16 409 885лв. пропусната полза, представляваща стойността на търговската печалба от нереализирана продукция, за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2022г. по договори, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба 03.08.2022г. до окончателното изплащане. Съобразно приетите по делото СИЕ, съдът е допуснал изменение на този иск, като същият да се счита предявен в размер на 16 341 693,30 лв.- обезщетение за пропусната полза, представляваща стойността на нереализирана търговската печалба от нереализирана продукция, по договора с „Веган Фром“ЕООД и по договора с „Ависпал“ за периода 2018-2022г. по години, както следва 2 255 504,40лв. за 2018г., 2 370 704,40лв. –за 2019г., 2 457 104,40лв. –за 2020г., 2 478 788 лв. за 2021г. и 5 779 592,10 -2022г. Както в исковата молба, така и в уточняващи молби, ищецът поддържа, че обзещетението се пртендира за вреди, които са съвкупност от отменената заповед №2851 от 14.09.2020г. и последвалото бездействие, при изпращане на преписката от съда, като същите не могат да се дефинират отделно, тъй като акта и бездействието са взаимно свързани. От фактическа страна, административният съд е приел, че дружеството е кандидатствало пред ДФЗ със Заявление за подпомагане с ИД № 22/04/2/0/11139 от 16.12.2015г. по подмярка 4.2. от мярка 4 от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 до 2020г. за ново месопреработвателно предприятие, с обща стойност на инвестицията в размер на 5 709 600,00 лв. Съгласно представения бизнес план, инвестицията е следвало да бъде извършена до 31.12.2017г., а месопреработвателното предприятие да заработи от 01.01.2018г., т.е. от този момент е следвало да реализира и приходи. Ищецът е сключил договор за покупко-продажба с „Фууд Машинъри Интернешънъл“ АД /правоприемник на Фууд Машинъри Интернешънъл ООД, с предишно наименование „Интелиджънт Фууд Системс“ ЕООД/ от 11.05.2016г. за закупуване на технологично оборудване, предмет на инвестицията, на стойност 5 709 600 лева. Сключен е и Договор за продажба с „Веган Фром“ ЕООД от 11.10.2016г. във вр. с реализация на бизнес-плана му. Със Заповед № 03-РД/1962 от 22.06.2016г. на изп. директор на ДФЗ ,обработката на заявлението е спряна. С Определение № 5311/29.09.2016г. на АССГ по адм. дело № 8084/2016г., заповедта е отменена като незаконосъобразна. Със Заповед № 03-РД/1962 от 16.03.2017г. на изп. директор на ДФЗ е продължена обработката на заявлението. Със Заповед № 03-РД/2851 от 14.09.2020г. на изп. Директор на ДФЗ е отказано финансирането по Заявление за подпомагане с ИД № 22/04/2/0/00139 от 16.12.2015г. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 4863/21.07.2021г. на АССГ, по адм. дело № 10221/2020г. и преписката е върната на ДФЗ за произнасяне, съгласно указанията на съда. На 03.12.2017г. от страна на дружеството-ищец е отправено уведомление, че не могат да бъдат изпълнени поетите по договора с „Фууд Машинъри Интернешънъл“ АД ангажименти. Последното е завело арбитражно дело ad hoc и с Решение от 21.02.2022г.„Ник Фуд Бг“ ЕООД е осъдено да заплати на „Фууд Машинъри Интернешънъл“ АД сума в размер на 1 141 920 лева, представляваща неустойка на основание чл.24 от Договор за покупко-продажба на стоки от 11.05.2016г., сума в размер на 532 938,63 лева, представляващи лихва за забава върху главницата от 1 141 920 лева за периода от 06.03.2017г. до датата предхождаща датата на подаване на настоящата исковата молба - 10.10.2021г., както и законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба - 11.10.2021г. до окончателното плащане на главницата в размер на 42 508,20 лева. . Финансовите взаимоотношенията между „Фууд Машинъри Интернешънъл“ АД и „Ник Фуд БГ“ ЕООД, произтичащи от влязлото в сила Решение от 21.02.2022г. по арбитражно дело ad hoc, образувано 11.10.2021г. за заплащане на посочените суми са уредени със Споразумителен протокол от 21.02.2022г. С уведомление от 19.12.2017г., „Ник Фуд БГ“ ЕООД е уведомило „Веган Фром“ ЕООД за невъзможността да изпълни поетите задължения по договора, поради отказано произнасяне в срок на подаденото заявление. Договорът е сключен между „Ник Фуд БГ“ ЕООД, който се е задължил да достави на „Веган Фром“ ЕООД пекински патици (категория 1 - 1,61 кг) 160 000 кг. и пекинска патица (категория 2 - 2,8 кг) 230 000 кг. Срокът на договора е за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2021г. Патиците се доставят съгласно график - Приложение № 1 към договора. Стойността на целия договор е в размер на 21 356 400 лева, като в раздел VI от същия са уговорени неустойки при забавяне на доставките и цялостно неизпълнение на договора. От страна на „Веган Фром“ ЕООД са предявени претенции към „Ник Фуд БГ“ ЕООД за заплащане на неустойка съгласно чл.6.2 от договора, която е в размер на 8 % от стойността на целия договор без ДДС, който е в общ размер на 21 356 400 лева или дължимата неустойка по чл.6.2 от договора е в размер на 1 708 512 лева, като е заведено арбитражно дело ad hoc, образувано на 10.08.2021г. С Решение от 10.02.2022г. (л. 50) по арбитражно дело ad hoc „НИК ФУД БГ“ ЕООД е осъден да заплати на „ВЕГАН ФРОМ“ ЕООД за сума в размер на 1 708 512 лева, представляваща неустойка на основание чл.6.2 от Договор за продажба от 11.10.2016г., сума в размер на 606 095.66 лева, представляващи лихва за забава върху главницата от 1 708 512 лева за периода от датата следваща падежа на плащане - 10.02.2018г., до датата предхождаща датата на подаване на настоящата исковата молба - 09.08.2021г. и законната лихва от датата на подаване на настоящата искова молба-10.08.2021г. до окончателното плащане на главницата. Със споразумителен протокол от 10.08.2022г., са уредени финансовите отношения между дружествата съобразно последиците, произтичащи от влязлото в сила Решение от 10.02.2022г. по арбитражно дело ad hoc, образувано 10.02.2021г. По делото са приети заключение по СТЕ и заключения по основна и допълнителна СИЕ. От първата СТЕ се установява, че основното оборудване, заявено за финансиране по заявлението за подпомагане, заедно с допълнителното оборудване, заложено в бизнес-план по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработката/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. за ново месопреработвателно предприятие, технически обезпечават на 100% изпълнението на бизнес плана. ВЛ е посочило, че изпълнението на бизнес плана не може да се осъществи без закупуване на технологичното оборудване - предмет на финансиране от ДФЗ. От приетата СИЕ се установява размера на нереализираната търговска печалба за „Ник Фуд Бг“ ЕООД от продажбата на заложеното в бизнес плана количество патици, за 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г., както и че неустойките и лихвите по двата договора са осчетоводени и начислени. От допълнително представеното заключение се установява, че „Ник Фуд БГ“ ЕООД спрямо заложената търговска програма за реализация е било в състояние да я изпълни само за три години /2018, 2019 и 2020г./ от заложения пет годишен период от 2018 г. до 2022 г. без да сключва процесните договори за продажба от 11.10.2016 г. и от 11.11.2016 г. При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд е приел, че по делото не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди нито по отношение на претендираната загуба под формата на пропуснати ползи от нереализирана търговска печалба, нито настъпилото обедняване е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт на ДФЗ или незаконосъобразно бездействие, тъй като дължимите неустойки и лихвите за забава по двата договора от 11.05.2016г. и 11.10.2016г. не са станали дължими в резултат на действия или бездействия на служителите на ДФЗ. Приел е, че истинността на представените частни документи не е доказана от ищеца. Относно пропуснатите ползи, съдът е приел, че те са хипотетични и не са доказани. По тези съображения, обективно съединените искове са отхвърлени изцяло. Решението е частично неправилно. От материалите по делото безспорно е установено, че "НИК фуд БГ" ЕООД е предявило обективно съединени искове, всеки с различна цена на иска и с различен предмет, макар и произтичащи от едно и също основание. Неправилно, първоинстанционният съд е приел, че по отношение на предявените претенции за заплащане на обезщетение за настъпили реално причинени имуществени вреди по първите два иска не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; настъпила вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Решаващият състав е приел, че всичките искови претенции са неоснователни. Безспорно е, че има отменен акт, има и противоправно бездействие да се разгледа отказа по същество, но същите не са преки причинители на описаните вреди, за които също няма спор, че са настъпили с оглед изслушаните по делото СЕ. Касационната инстанция не споделя извода за липса на пряка причинно-следствена връзка между причинените имуществени вреди под формата на реално претърпяна загуба и незаконосъобразната административна дейност, установена в случая. Със Заповед № 03-РД/1962 от 22.06.2016г. на изп. директор на ДФЗ ,обработката на заявлението е спряна. С Определение № 5311/29.09.2016г. на АССГ по адм. дело № 8084/2016г., заповедта е отменена като незаконосъобразна. В мотивите си, съдът е посочил, че не е налице основание за спиране на административната процедура и административният орган следва да се произнесе с акт по същество. Със Заповед № 03-РД/2851 от 14.09.2020г. на изп. Директор на ДФЗ е отказано финансирането по Заявление за подпомагане с ИД № 22/04/2/0/00139 от 16.12.2015г. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 4863/21.07.2021г. на АССГ, по адм. дело № 10221/2020г. В мотивите си, съдът е приел, че не е налице основанието за отказ за отпускане на исканата субсидия и преписката е върната на ДФЗ за произнасяне, съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. След връщане на преписката, поради липса на произнасяне, ищецът е оспорил непроизнасянето като мълчалив отказ, който с решение №3113 от 10.05.2024г. по адм.д. №9995/23г. на АССГ е отменен. Производството по настоящото дело е спряно с определение N25760 от 03.12.2024г. до приключване на адм.д. №9995/23г. на АССГ с окончателен акт. В мотивите на определението, съдът е изложил, че е налице преюдициалност между двете производства, тъй като вредите се претендират не само от отменен административен акт, но и от продължаващото бездействие на административния орган, изразяващо се в отказ да се произнесе по процесното заявление за отпускане на субсидия. Производството по делото е възобновено след като с решение №5837 от 03.06.2025г. по адм.дело №6575/24г. на ВАС, решението на АССГ е обезсилено с мотиви, че в случая не се формира мълчалив отказ, а се касае за незаконосъобразно фактическо бездействие, за което е предвиден друг ред за защита. Следователно, по делото няма спор, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, както и не е спорно, че след връщане на преписката, органът не се е произнесъл, въпреки, че е бил длъжен да го направи, т.е. освен незаконосъобразен отказ, в случая е налице и последващо незаконосъобразно непроизнасяне по върнатата преписка или незаконосъобразно бездействие. Наличието на незаконосъобразно бездействие е установено и в решение №5837 от 03.06.2025г. по адм.дело №6575/24г. на ВАС, макар настоящият състав да има по-различно виждане по въпроса, предвид факта, че се касае за издаване на индивидуален административен акт. Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. ЗОДОВ позволява да се претендират вреди както от незаконосъобразни фактически, така и от правни действия, които също биха могли да се намират в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. За да е годно самостоятелно основание за имуществена отговорност на административния орган, противоправното бездействие следва да е от страна на орган, който е овластен да извърши съответното действие, да е материално незаконосъобразно или да са нарушени съществено административно-производствените правила. Под незаконосъобразно бездействие следва да се разбират дължими по силата на закона фактически действия, включително и действия, с които административният орган постановява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Предмет на спора е не дали съдът следва да замести произнасянето на административния орган по същество, а дали администрацията е действала законосъобразно и дали вредите са настъпили в резултат от незаконното й поведение като комплекс от незаконосъобразни актове, действия и бездействия. Дружеството не претендира, че от самото подаване на заявлението е имало безусловно изискуемо вземане за субсидия. Претенцията на дружеството се основава на правото му на законосъобразно и срочно разглеждане на подаденото от него заявление за подпомагане, като именно в резултат на несвоевременно и незаконосъобразно проведена административна процедура е провалено изпълнението на процесния бизнес план. Бездействието под форма на незаконосъбразна административна дейност е релевантно основание за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ, когато е доказано и се намира в пряка причинно-следствена връзка с причинените вреди. Да се приеме обратното би означавало, администрацията да се освободи от отговорност, че и да черпи права от неправомерното си поведение, позовавайки се в своя защита на липса на положителен акт. Неправилно, първоинстанционният съд е приел, че вредите, изразяващи се в платени неустойки и лихви по договорите с „ Фууд Машинъри Интернешънъл“ АД и „ Веган Фром „ ЕООД не са в пряка причинно-следствена връзка от незаконосъбразната административна дейност, тъй като ДФ“Земеделие“ не е страна по тези договори. Законът не поставя като условие за обезщетяване, вредата да е резултат от правоотношение, в което страна е и административния орган. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, вредата следва да е пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е., както е в случая, когато противоправното действие на администрацията е довело до невъзможност за дружеството да изпълни поетите договорни ангажименти, последиците от тази невъзможност, изразяващи се в реални вреди и пропуснати ползи са обезщетими. Договорът за покупко-продажба, сключен с „Фууд Машинъри Интернешънъл“ АД /правоприемник на Фууд Машинъри Интернешънъл ООД, с предишно наименование „Интелиджънт Фууд Системс“ ЕООД/ от 11.05.2016г. е за закупуване на технологично оборудване, предмет на инвестицията, на стойност 5 709 600 лева, т.е. този договор е сключен именно с оглед реализацията на конкретната инвестиция, за която е поискано финансиране и реализиране на бизнес плана. От приетата СТЕ се установява, че заявеното за финансиране оборудване, заедно с допълнителното оборудване технически обезпечава на 100% изпълнението на бизнес плана и без това оборудване изпълнението на проекта е невъзможно. Договорът между „Ник Фуд БГ“ ЕООД и „Веган Фром“ ЕООД от 11.10.2016г. е относно задължение за доставяне на пекински патици (категория 1 - 1,61 кг) 160 000 кг. и пекинска патица (категория 2 - 2,8 кг) 230 000 кг., т.е. този договор е свързан с реализацията на продукцията по бизнес плана. Безспорно, тези договори са основни елементи на икономическата схема на проекта. Двата договора са сключени след възобновяване на административното производство, след като с влязъл в сила съдебен акт е отменена Заповед № 03-РД/1962 от 22.06.2016г. на изп. директор на ДФЗ, с която обработката на заявлението е спряна и преписката е върната с дадени задължителни указания за произнасяне. Следователно, към момента на сключване на тези договори, дружеството е имало легитимни очаквания за спазване на сроковете за произнасяне и изпълнение на процесната инвестиция, като сключването им е именно с цел реализация на проекта и заложените в бизнес плана показатели. Неправилно, съдът не е кредитирал доказателствената сила на договорите, арбитражните решение и споразумителните протоколи. Не е спорно, че това са частни документи, но преди всичко тези доказателства не са оспорени от ответника. Те следва да бъдат обсъдени и ценени по отделно и в съвкупност с всички останали, събрани и приети по делото доказателства. От тях се установяват възникването на задълженията, техният размер, арбитражното потвърждаване, начинът на уреждане на финансовите отношения и счетоводното им отразяване. ВЛ по приетата СИЕ е установило, че неустойките и лихвите по двата договора са осчетоводени и начислени, като са извършени прихващания и закриване на задълженията, в резултат на което е налице намаляване на имуществото на дружеството. След запознаване със счетоводните извлечения на дружеството и двата договора от 11.10.2016г. и 11.05.2016г., ВЛ е посочило, че има отразени и заплатени неустойки и по двата договора- по Арбитражно решение от 10.02.2022г. по сметка 609-други разходи в задължение по сметка 499-други кредитори по аналитичност „Веган Фром“ ЕООД със сума 1 708 512,00 лв. и общо начислени лихви в размер на 693 901,22лв. и задължение по сметка 499-други кредитори по аналитичност „Веган Фром“ ЕООД. Разплащането е извършено със споразумителен протокол от 10.02.2022г. От счетоводните записвания е установено, че по Договор за покупко-продажба от 11.05.2016г. между „Фууд Машинъри Интернешънъл“ АД /правоприемник на Фууд Машинъри Интернешънъл ООД/ и Ник Фуд БГ ЕООД, осчетоводени в счетоводството на ищеца по Арбитражно решение от 21.02.2022г. по сметка 609 - други разходи и задължение по сметка 499 - други кредитори по аналитичност „Фууд Машинъри Интернешънъл“ АД със сума 1 141 920,00 лева и общо начислени лихви по арбитражно решение по сметка 620 - разходи за лихви в размер на 575 446,83 лева и задължение по сметка 499 - други кредитори по аналитичност „Фууд Машинъри Интернешънъл“ АД.Разплащането е извършено със споразумителен протокол от 21.02.2022г., Вредата е реална, конкретна и доказана по размер. Същата е резултат от невъзможността да се изпълнят задълженията по двата договора, сключени във връзка с изпълнението на бизнес плана и се намира в пряка причинно-следствена връзка с установената незаконосъобразна административна дейност. Настоящата инстанция намира, че претендираните имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в размер на 1 717 366,83 лв., съответстващи на 878 075.71 евро- заплатена неустойка и лихви за забава по договор за покупко-продажба от 11.05.2016г., сключен между ищеца „НИК ФУД БГ“ ЕООД и „Фууд Машинъри Интернешънъл“ ООД, както и тези в размер на 2 402 413,22 лв., съответстващи на 1 228 334.37 евро- заплатени неустойки и лихви за забава по Договор за продажба от 11.10.2016г., сключен между „Веган Фром“ ЕООД и „Ник Фуд Бг“ ЕООД са основателни и доказани в настоящото производство. Върху тези суми се дължи и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Предвид изложеното, решението в тази част подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови друго, с което да се уважат предявените искови претенции за причинени вреди, представляващи претърпени загуби, съответно в размер на 1 717 366.83лв. или 878 075.71 евро и в размер на 2 402 413.22лв. или 1 228 334.37 евро, ведно със следващата се законна лихва. Касационната жалба е неоснователна в останалата си част по отношение на претендираното обезщетение за причинени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на: 16 341 693,30 лв., представляваща стойността на нереализирана търговската печалба от нереализирана продукция, по договора с „Веган Фром“ЕООД и по договора с „Ависпал“ за периода 2018-2022г. по години, както следва 2 255 504,40лв. за 2018г., 2 370 704,40лв. –за 2019г., 2 457 104,40лв. –за 2020г., 2 478 788 лв. за 2021г. и 5 779 592,10 -2022г.; 2 874 800 лв. пропусната полза в размер на отказаната субсидия в по Заявление за подпомагане ИД № 22/04/2/0/00139 от 16.12.2015г. по под мярка 4.2. от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и 268 314,67 лв. представляваща законна лихва за забава в размер върху главницата от 2 874 800 лв. от датата следваща датата на влизане на сила на решението, с което е отменена Заповед № 03-РД/2851/14.09.2020г. на изп. директор на ДФ“Земеделие“ или от 01.09.2021г. до датата предхождащата подаването на исковата молба- 02.08.2022г. Пропуснатата полза е налице, ако има неосъществено увеличение на имуществото на пострадалия субект, което е щяло да настъпи със сигурност и това увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако не е бил незаконосъобразния акт, противоправното действие или бездействие. Административният съд е изложил подробни съображения, въз основа на които е преценил като неоснователни исковите претенции за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана търговска печалба при реализация на продукция и пропусната полза в размер на отказаната субсидия по процесното Заявление за подпомагане. Тези съображения се споделят от настоящата инстанция, поради което повтарянето им е ненужно. По делото не се установява наличието на реална възможност за реализиране на сигурна такава печалба за процесния период в параметрите на претенциите за неизпълнение на договорите. Тяхното изпълнение е поставено в зависимост от множество други субективни и обективни фактори, които в случая не е доказано дали са или ще бъдат налице, с оглед на което присъждане на обезщетение за вреди от пропуснати ползи би довело до неоснователно обогатяване за ищеца и сама по себе си тази възможност е достатъчно основание за отхвърляне на исковете. В тази част, обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. На касатора следва да се присъдят всички съдебни разноски за държавни такси и депозити за ВЛ, от които: 3450 лева за ВЛ и 50 лева държавна такса по адм.д. N 7215/2022г. на АССГ или 1 789.52евро и 50 евро държавна такса по настоящото дело или общо в размер на 1839.52 евро Относно претендираното адвокатско възнаграждение, процесуалният представител на ДФ“Земеделие“ е представил списък с разноски пред АССГ за изплатено възнаграждение в размер на 60 043.34 лева и пред ВАС за сумата в размер на 276 000лева или общо в размер на 336 043 лева или 171 816 евро. Настоящата инстанция определя дължимо адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер на 80 000 евро. Доколкото касационната жалба се явява частично основателна, на ищеца също следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. За процесуално представителство и защита пред АССГ, „Ник Фуд БГ“ ЕООД е заплатило пред АССГ сумата в размер на 256 686 лева или 131 241.47 евро, а пред ВАС 157 490 евро/ видно от приложени договори и фактури/ или общо сторените разноски за двете инстанции са в размер на 288 731.47 евро. Настоящата инстанция определя дължимо адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер на 40 000 евро, която сума е съобразена с материалния интерес по делото и е съразмерна на уважената част от исковите претенции. По съразмерност и след компенсация остава сумата в размер на 38 160.48 евро, дължима от страна на „Ник Фуд БГ“ ЕООД. Първоинстанционният съд е присъдил на ответника разноски в размер на 32.744.84 евро, следователно дружеството следва да бъде осъдено да заплати на ДФ“Земеделие“ разликата до 38 160.48 евро или сумата в размер на още 5415.64 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,