Решение № 201 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3582/2008 г.

Решение № 201 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3582/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Г. С. от гр. В., против решението от 25.03.2008 г., постановено по гр. д. № 2174/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 10.08.2007 г. по гр. д. № 6271/2006 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Л. Г. С. против Р. А. Я. и А. Д. Я. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.). Касационното обжалване е допуснато с определение № 581 от 08.06.2009 г. тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 250 от 09.04.2008 г. по гр. д. № 1240/2007 г. на ВКС, V г. о., че при преценката за наличие на сграда се съобразяват характеристиките на постройката съобразно разрешението за строеж, действалите към момента на построяването технически правила и норми, а също и разпоредбите на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ относно постройките, които не се считат за сгради по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответниците по жалбата Р. А. Я. и А. Д. Я. оспорват жалбата като неоснователна. Представят писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Въззивният Варненски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от Л. Г. С. против Р. А. Я. и А. Д. Я. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за собственост на реална част от поземлен имот № 41 в кад. район 503 по ПНИ на СО"Б". Жалбоподателката е оспорвала в инстанциите по съществото на спора, че към 01.03.1991 г. в имота е имало сграда, отговаряща на законовите изисквания за такава, като се е позовавала на разрешението за строеж, което се отнася за монтиране на дървена барака за сезонно ползване, а също и на площта от 11,90 кв. м. на построеното, отразена в оценителния протокол. Твърденията по същество са възражения за липса на законно построена сграда към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, която да отговаря на изискванията на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел за установени предпоставките за трансформиране правото на ползване в право на собственост на ответниците на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Приел е въз основа на заключението на вещото лице и на събраните гласни доказателства, че през 1978-79 г. в имота е построена постройка, предназначена за сезонно ползване и временно обитаване със застроена площ 19,70 кв. м., която представлява сграда по смисъла на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. По делото не е изяснено от въззивния съд по реда на чл. 157 от ГПК (отм.) с допълнителна задача към експертизата дали изградената в имота постройка е отговаряла на изискванията на чл. 303, ал. 3 и чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, действала към момента на построяване на постройката в имота. Изясняването на тези обстоятелства е от правно значение за спора, тъй като ако изграденото има характеристиките на постройка, която не е сграда по смисъла на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, където изчерпателно е посочено кои постройки не са сгради по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, ползвателят не може да придобие правото на собственост върху земеделската земя. С оглед изложеното решаващите изводи на въззивния съд по въпроса дали са налице предпоставките на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за преминаване правото на ползване в право на собственост върху имота, са направени при нарушение на процесуални правила, което е довело и до неправилност на постановеното решение, което е основание за неговото касиране. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 3 от ГПК то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да изясни дали постройката в имота е сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. С писмената защита на касатора се релевира възражение за липса на правен интерес от установяването, с оглед на отреченото право на собственост на ищеца върху процесния имот с влязло в сила решение. По възражението ще следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.