Решение № 16256 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9920/2013 г.

Решение № 16256 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9920/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Милен Ангелов Маринов, жив. в гр. Горна Оряховица, срещу заповед рег. № К-5409/20.05.2013г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2; чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР /ППЗМВР/ на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". В подадената жалба, в писмени бележки и в хода на съдебното заседание се сочи, че издадената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с разпоредбите на материалния закон, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Заповедта е неточна, некоректна, правно и нормативно объркваща, липсват мотиви за нейното издаване. Сочи се, че в заповедта е посочена погрешна дата за извършване на дисциплинарното нарушение, дисциплинарнонаказващият орган се позовава на погрешни нормативни актове, което води до невъзможност жалбоподателя да организира правилно защитата си. Жалбоподателят не е бил уведомен за извеждането на задържаното лице от РУП и в този смисъл е нямало как да упражни контрол над конвоирането. Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 239, ал. 3 от ППЗМВР. В заповедта не се съдържат твърдения за конкретни действия или бездействия на служителя. Не е взето предвид, че наказанието "порицание" за срок от 6 месеца, наложено със заповед № Яз-462/08.02.2013 на ВНД заместник-директор на ОД на МВР - Велико Търново е обжалвано по съдебен ред и същото е отменено от първата съдебна инстанция. Иска се отмяна на оспорваната заповед. Не се претендират разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи - чрез процесуален представител в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, след като прецени събраните релевантни по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С атакуваната в настоящото производство заповед с рег. № К-5409/20.05.2013 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 224, ал. 2, т. 2; чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР на Маринов е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година". Жалбоподателят е държавен служител в МВР - старши инспектор, ВНД началник на сектор "Криминална полиция", РУП - Велико Търново при ОД на МВР - Велико Търново, категория В. Заповедта е наложена за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 09.04.2013г. Маринов не е упражнил контрол върху дейността на подчинени нему служители в съответствие с установения в МВР ред за работа със задържани лица - нарушена е разпоредбата на чл. 37 от Инструкция № Iз-1143/04.05.2011 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР, и в следствие на това е допуснато бягство на задържаното лице К. Мехмедов, с което жалбоподателят виновно е нарушил длъжностните си задължения, регламентирани в типова длъжностна характеристика с рег. № 9825/10.09.2010 г. Към момента на извършването на деянието служителят се е намирал в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца, наложено със заповед с рег. № Яз-462/08.02.2013 на ВНД заместник-директор на ОД на МВР - Велико Търново - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР, вр. с чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване категория или степен за срок от една година до три години". В следствие на събраните доказателства и взета предвид тежестта на нарушението на служителя е наложено наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Наказанието е наложено след оценка на събраните и приети писмени обяснения на служителя. Заповедта е връчена на Маринов на 13.06.2013г. От доказателствата, които се съдържат в представената по делото административна преписка се установява, че повод за образуване на дисциплинарното производство са постъпили данни затова, че на 09.04.2013г. около 14.30 ч. служители на ОД на МВР - Велико Търново са допуснали бягство на задържаното лице К. Мехмедов. Със заповед № яз-1243/10.04.2013 г. на Директора на ОД на МВР - Велико Търново, на основание чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР е възложено да се извърши проверка на фактите и обстоятелствата, относно действията на служителите, и е определена комисия за извършване на проверката. Писмените обяснения на Маринов са приети под вх. № я-11983/17.04.2013 г. Обобщената справка е изготвена от комисията под рег. № Я-12013/17.04.2013 г. Комисията излага становище, ст. инспектор Маринов е нарушил чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, след като му е било разпоредено от началника на РУП - Велико Търново с негово участие и под негов личен контрол да се работи със задържаните лица и да се проведат оперативно-издирвателните мероприятия по извършеното престъпление и не е изпълнил задълженията си, посочени в типовата длъжностна характеристика непосредствено да ръководи оперативно издирвателната дейност в сектор КП при РУП, както и да осъществява контрол върху работата на подчинените като следи за стриктно спазване на служебната дисциплина и не е упражнил контрол над подчинени. Комисията предлага на ст. инспектор Маринов на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, вр. с чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР, за извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание, да бъде наложено наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Маринов е запознат с обобщената справка срещу подпис на 07.05.2013 г. На 09.05.2013 г. същият е депозирал писмените си обяснения пред дисциплинарно-наказващия орган под № Я-13875/09.05.2013 г. с които последният е бил запознат срещу подпис на 17.05.2013, видно от резолюция. В съответствие с разпоредбата на чл. 229 от ЗМВР министърът е издал процесната заповед. При така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен 14-дневен срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и същата е процесуално допустима, а по същество е основателна: При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентния към датата на постановяването орган - министърът на правосъдието в рамките на предоставената му компетентност с чл. 228, т. 1 от ЗМВР. Административният орган е изложил в заповедта фактическите и правни основания за издаването? /съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК/. Заповедта е издадена в срока по чл. 225 от ЗМВР, която указва, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Обобщената справка, индивидуализираща извършеното деяние и неговия извършител е изготвена на 17.04.2013г., а обжалваната заповед е издадена на 20.05.2013 г., следователно е спазен двумесечният преклузивен срок за издаването?. Оспорената заповед следва да отговаря на изискването за форма на чл. 246, ал. 1 ППЗМВР, съгласно която норма дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед със задължително посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Същата не съдържа реквизитите съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В нея не е посочено мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; доказателствата, въз основа на които то е установено. Ето защо според настоящия тричленен състав, издадената заповед не отговаря на изискванията за форма по чл. 246, ал. 1, предл. четвърто от ППЗМВР. Основанието за ангажиране на дисциплинарна отговорност и наложеното дисциплинарно наказване спрямо служителя е за неупражнен контрол на подчинени в съответствие с установения в МВР ред за работа със задържани лица на основание чл. 37 от Инструкция № Iз-1143/04.05.2011 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност в МВР. По смисъла на чл. 227, ал. 1 т. 6 от ППЗМВР нарушение за което се предвижда порицание, извършено в срок на изтърпяване на друго дисциплинарно наказание - "порицание", наложено със заповед № Яз-462/08.02.2013 на ВНД заместник-директор на Од на МВР - Велико Търново. В обобщена справка с рег. рег. № Я-12013/17.04.2013 г., послужила за издаване на оспорваната заповед се сочи, ст. инспектор Маринов, като не е упражнил достатъчен контрол над дейността на подчинените му служителите като вменени с длъжностната характеристика задължения. Същите твърдения не се подкрепят от доказателствата по делото. От представената по делото длъжностна характеристика за длъжност "Началник на сектор "Криминална полиция" към РУП при ОД на МВР са разписани изчерпателно задълженията на служителя. Видно от Раздел III "Основни длъжностни права и задължения" служителят следва да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на сектора, като се ръководи от нормативните документи, заповедите и разпорежданията но ОДМВР, ГДКП и МВР, регламентиращи работата по направление и дейност; непосредствено да ръководи оперативно-издирвателната дейност в сектора; осъществява контрол върху работата на подчинените като следи за стриктно спазване на служебната дисциплина и законност. В оспорения административен акт липсва описание на твърдяното нарушение на служебните задължения, доколкото е налице само едно бланкетно твърдение, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, както и задълженията, вменени му с длъжностната характеристика. Обратно, по делото са приобщени писмени доказателства, част от административната преписка от които се установява, че полицейските служители, непосредствено извършващи оперативни действия, свързани с бягството на задържаното лице К.М., правят всичко необходимо за неговото залавяне. Жалбоподателят е наказан за неупражнен контрол над подчинени и неизпълнение на служебните си задължения, без да е конкретизирано какво служителят е бил длъжен да направи и съответно какво не е направил. Не е посочено кои законови задължения не са изпълнени, съответно са нарушени. Не е описано с кои конкретни действия или бездействия жалбоподателят не е упражнил контрол. Разписаните в длъжностна характеристика задължения досежно упражнявания от жалбоподателя контрол са общи и от тях не може да се направи извод за допуснати конкретни нарушения от служителя. Горните обстоятелства не се установяват и с изготвената справка от назначената комисия, в която също най-общо се сочи, че Маринов не е упражнил контрол над подчинените му служители и не е изпълнил служебните си задължения. Постановяването на заповедта в нарушение на предписаната от закона форма я прави незаконосъобразна и е основание за нейната отмяна. Разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР предвижда налагане на наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен", когато дисциплинарно нарушение, подлежащо на санкциониране с наказание "порицание" е извършено в срока на наложено дисциплинарно наказание от същия вид. След направена служебна проверка настоящият състав констатира, че предходното наказание "порицание" за срок от 6 месеца, наложено на служителя със заповед рег. № Яз-462/08.02.2013 на ВНД заместник-директор на ОД на МВР - Велико Търново, е отменено с влязло в сила решение № 288/04.06.2013 г. по адм. д. № 199/2013 г. на Административен съд - Велико Търново, потвърдено с решение № 15666/27.11.2013 г. по адм. д. № 9714/2013 на ВАС, V отделение. С отмяната на първата заповед отпада и възможността за законосъобразно санкциониране на служителя при условията на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР. Наложеното "порицание" със заповед № Яз-462/08.02.2013 на ВНД заместник-директор на ОД на МВР - Велико Търново е елемент от фактическия състав, без който не може да се породи хипотезата на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗМВР. След като заповедта за налагането му е отменена с влязло в сила съдебно решение, задължително за страните по него и съда, то не съществува в правния мир и не може да породи правни последици, свързани с наличие на фактическото и правно основание, посочено в процесната заповед. Предвид изложеното оспорваната в настоящото производство заповед рег. № К-5409/20.05.2013 г. на министъра на вътрешните работи се явява и материално незаконосъобразна. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение