Решение № 6668 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8647/2015 г.

Решение № 6668 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8647/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. срещу решение № 4150/15.06.2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 2264 по описа за 2014 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт № 2021304058/9.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за неопределеност на компетентния да издаде РА орган по приходите в хипотезата на повече от една заповеди за определяне на компетентен орган. Определя заповедта по чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата по време редакция като "вътрешноведомствен общ административен акт". Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Енергоефект консулт" ЕООД, чрез повереника си адв. А., отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Енергоефект консулт" ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 30 245.66 лева за данъчни периоди м. 09 и 12.2007 г.; м. 03 и 12.2008 г.; м. 04 и 04.2011 г. и м. 02, 03, 04, 05, 07 и 10.2012 г. и за закъснителна лихва в размер 8 653.92 лева. За да прогласи нищожността на РА първостепенният съд е приел, че ревизията е започнала въз основа на ЗВР № 1302975/03.04.2013 г., която заедно с двете последващи изменителни заповеди, е издадена от Г. М. В. Със заповеди за определяне на компетентен орган № К1304058/25.06.2013 г. и № К1304058/28.08.2013 г., издадено съответно от Г. В. и от заместващата я К. М. са посочени органи по приходите, компетентни да издадат РА в ревизията на "Енергоефект консулт" ЕООД. По първата заповед компетентният орган е З. М., а по втората Х. А. РА е издаден от А. Според съда не са установени причините за съществуването на две заповеди, с които са определят различни лица за компетентен орган за издаването на РА и за издаването на РА от Асенова вместо Маринова. Това препятствало преценката за съществуването на компетентност у издателя на РА. Формиран е извод, че РА е издаден от некомпетентен орган, което засяга валидността му. Решението е неправилно. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК в тежест на администрацията е установяването на спазването на изискванията на закона при издаването на административния акт. В обхвата на предпоставките за законосъобразност на акта е и компетентността на издалия го орган - чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 146, т. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. В приложимият до новелата от ДВ бр. 82 от 2012 г. процесуален ред /до 1.01.2013 г./ елемент от динамичния фактически състав на ревизионното производство е възлагането на правомощие на конкретен орган по приходите да издаде ревизионен акт. Оправомощаващият акт е заповед на органа възложил ревизията, постановяван след получаването на писмено уведомление за изготвянето на ревизионния доклад от извършилите ревизията органи по приходите - вж. чл. 119, ал. 1 и 2 ДОПК в приложимата по време редакция. Като част от производството по издаването на индивидуален административен акт, какъвто е ревизионния акт, заповедта по чл. 119, ал. 2 ДОПК /ред до ДВ бр. 82/2012 г./ е дисквалифицирана като индивидуален административен акт - чл. 21, ал. 5 АПК във вр. с § 2 от ДРДОПК. Юридически оксиморон е определянето й за "вътрешноведомствен общ административен акт". Ако заповедта е насочена към създаване на права и задължения, като част от съдържанието на служебното правоотношение на адресата, то тя по хипотеза не разпорежда правна промяна извън администрацията по значимия според чл. 65 АПК начин. Вътрешнослужебните актове изначално са извън кръга на административните актове, макар да са актове на администрацията. Част от ревизионната преписка са заповеди за определяне на компетентен орган № К1304058/25.06.2013 г. и № К1304058/28.08.2013 г. Различни са както издателите им, така и натоварените с компетентност да издадат РА органи по приходите. При еднаквите им номера е посочена различна дата на издаване. За органа възложил ревизията не съществува ограничение да овласти повече от един орган по приходите, който самостоятелно да упражни правомощието за издаване на РА. Определящо за валидността на заключителния акт в ревизионното производство е неговият издател да е оправомощен по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Овластяването и на друг орган по приходите не засяга компетентността на издателя на РА, щом и той е адресат на заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК и оправомощаването му не е оттеглено. Доказването на компетентността на издалия РА орган по приходите със заповед за определяне на компетентен орган № К1304058/28.08.2013 г. от носещата доказателствената тежест страна е пълно. Издаденият от посочения в тази заповед орган по приходите РА е валиден. Прогласяването на нищожността на РА от първостепенния съд е било недължимо. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това опущение се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение