Решение № 555 от 26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 556/2008 г.

Решение № 555 от 26.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 556/2008 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Н. К. П. за възобновяване на ч.н.д. № 447/2007 г. на Харманлийския районен съд, отмяна на постановеното по това дело определение от 17. ХII.2007 г., влязло в сила на 21.III.2008 г., и връщане делото на същия съд за ново разглеждане. Посочените в искането за възобновяване касационни основания са по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изложените доводи са само в подкрепа на оплакването за незаконосъобразност. В съдебно заседание искането се поддържа от служебният защитник на П. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че искането следва да се остави без уважение като споделя законосъобразността на мотивите, изложени от първоинстанционния съд и тези на мнозинството от въззивния съдебен състав по вчнд № 35/2008 г. на Хасковския окръжен съд. Върховният касационен съд установи: С определение № 347 от 17. ХII.2007 г. по ч.н.д. № 447/2007 г., състав на Харманлийския районен съд е оставил без уважение искането на Н. К. П. да бъде съдебно реабилитиран за осъждането си по н.о.х.д. № 98/2004 г. на Харманлийския районен съд, по което дело му е било наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, отложено от изтърпяване за срок от 3 години. По жалба на П. правилността на определението е била проверена от Хасковския окръжен съд, който, с определение № 50 от 21.III.2008 г. по в.ч.н.д. № 35/2008 г., го е потвърдил. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно независимо от основателността на оплакването за незаконосъобразност на двата съдебни акта, което пък оплакване е основателно по съображения, различни от изложените в искането. За да оставят без уважение молбата на Н. П. да бъде съдебно реабилитиран за осъждането си по н.о.х.д. № 98/2004 г., първоинстанционният съдебен състав и мнозинството от членовете на въззивния съдебен състав са приели, че условно осъденият има право да иска съдебна реабилитация по чл. 87, ал. 1 НК след като изминат 3 години от изтичането на изпитателния срок, за който е било отложено от изтърпяване наложеното му наказание лишаване от свобода. За това си решение са счели, че след като "в разпоредбата на чл. 87, ал. 1 НК не е посочен конкретен срок, след изтичането на който осъденият... условно... може да поиска съдебна реабилитация" (мотиви към въззивното определение на л. 12 от възз.д.), този срок следва да се определи съобразно чл. 88а, ал. 3 НК. Противно на горното становище е застъпил съдията-докладчик по въззивното дело. Считайки, че чл. 87, ал. 1 НК урежда съдебната реабилитация само за лица, изтърпели ефективно наказание лишаване от свобода е приел, че условно осъдените могат да поискат да бъдат реабилитирани от съответния съд съобразно с чл. 86, ал. 1, т. 1 НК. Незаконосъобразни са и двете изложени становища. Чл. 87, ал. 1 НК не страда от непълноти, които да налагат прилагане по аналогия било на чл. 86, ал. 1, било на чл. 88а НК. Именно защото не прави разграничение между лицата, изтърпели наказанието си ефективно и тези, чието наказание лишаване от свобода е било отложено от изтърпяване, той поставя пред искащите съдебна реабилитация условието, в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание да не са извършили друго престъпление, да са имали добро поведение и да са възстановили, при извършено умишлено престъпление, причинените вреди. При ефективно осъдените има срок на наложеното наказание, а при условно осъдените - и срок, за който е отложено изтърпяването на наложеното наказание. За съдебната реабилитация е от значение срокът на наложеното наказание, след изтичането на който и след изтичането на още 3 години след това, условно осъденото лице добива правото да иска да бъде реабилитирано, което пък право, при съвпадането на 3-годишния срок по чл. 87, ал.1 със срока по чл. 66, ал. 2 НК, при никакви хипотези не би могло да се реализира преди изтичането на изпитателния срок. В конкретния случай на Н. П. е било наложено наказание от 1 г. лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за срок от 3 години, с влязлото в сила на 27.IХ.2004 г. и одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 98/2004 г. Срокът на наложеното наказание е изтекъл на 27.IХ.2005 г., след него е започнал да тече 3-годишният срок по чл. 87, ал. 1 НК и след 27.IХ.2008 г. П. е получил правото да поиска съдебна реабилитация. П., обаче, е упражнил правото си преди то да е било възникнало - молбата за съдебна реабилитация е заведена в канцеларията на Харманлийския районен съд на 20.ХI.2007 г. - като сборният 4-годишен реабилитационен срок не е бил изтекъл нито към 17.ХII.2007 г., когато е постановено първоинстанционното определение, нито към 21.III.2008 г., когато определението е влязло в сила с потвърждаването му от въззивния съд. Наличието на това именно обстоятелство, независимо от незаконосъобразните съображения за взетото от двете съдебни инстанции решение, прави последното правилно като краен резултат с отхвърляне молбата на Н. П. за съдебна реабилитация и не дава основание за уважаване на направеното искане за възобновяване. Съгласно чл. 436, ал. 4 НПКП. може повторно да поиска съдебна реабилитация 1 г. след постановяването на неотмененото от въззивната инстанция първоинстанционно определение.