Решение № 523 от 22.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 543/2009 г.

Решение № 523 от 22.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 543/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Б. Й. П. - чрез з., против присъда № 80/04.03.2009 г. по въззивно нохд № 3394/2008 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 7-ми въззивен състав, в която се поддържат доводи за нарушение на материалния закон и явна несправедливост с осъждането по повдигнатото обвинение. Прави се искане за отмяна и оправдаване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че касационните основания са посочени формално и без да са конкретизирани. Подкрепя съображенията в мотивите на осъдителната нова присъда и прави искане да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл. 347 НПК и намира: Софийският районен съд, наказателна колегия, 23 състав с присъдата от 07.03.2007 г. по нохд № 6405/2005 г. признал подсъдимия П за виновен в това, че за времето от 25.06. до 02.08.2004 г. в гр. С. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у св. М заблуждение, че ще му посредничи при закупуване на жилище и с това му причинил имотна вреда в размер на 1 100 лева. На основание чл. 209, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 1 г. лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. С решението от 26.11.2007 г. по въззивно нохд № 2968/2007 г. Софийският градски съд, наказателно отделение, втори въззивен състав отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. С присъдата по нохд № 15591/2007 г. Софийският районен съд, наказателно отделение, 98 състав признал подсъдимия П за невинен и го оправдал по обвинението по чл. 209, ал. 1 НК, която с обжалваната присъда по нохд № 3394/2008 г. Софийският градски съд отменил и признал подсъдимия за виновен по обвинението по чл. 209, ал. 1 НК и при предпоставките на чл. 54 НК го осъдил на 1 г. лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Въззивното производство е образувано по повод протест на прокурор от Софийската районна прокуратура с доводи за необоснованост и нарушение на закона. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалвания съдебен акт. Изложил установените фактически положения, които не подлежат на касационен контрол. Приел за доказано, че подсъдимият бил познат на семейството на свидетеля М му предложил помощ за закупуване на общинско жилище чрез негови познати в община ". купел" /като се представил за служител на същата, въпреки че имал само наемни отношения за общински паркинг/, че поискал да попълни съответните формуляри и да представи фотокопия на документите за самоличност, че определил размер на необходимата за решаването на проблема сума от 1 100 лева, които получил на 25.06.2004 г. Осъществена е връзка по инициатива на свидетеля с подсъдимия през м. август 2004 г. Тогава последният заявил, че "се работи по въпроса", но повече не можело да се установи контакт, защото телефонът му бил изключен. След изпратена нотариална покана на 24.08.2004 г. за връщане на сумата и сигнализиране на МВР на 04.10.2004 г. било образувано дознание, проведени процесуално следствени действия и на два пъти-през м. януари и м. февруари, подсъдимият възстановил сумата. Тези фактически изводи съдът е направил въз основа на вярната и правилна оценка на събрания по предвидения процесуален ред възможен и достатъчен доказателствен материал, на който е направил задълбочен анализ. Мотивите отговарят на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК. Изложил и подробни правни съображения в подкрепа на решението си да приеме за законосъобразно приложението на чл. 209, ал. 1 НК, тъй като са установени както обективните, така и субективните признаци на престъплението. За наличието на умисъл се е обосновал с установеното за обективираното поведение на подсъдимия към момента на извършване на деянието. Последващото възстановяване на сумата-след като вече е образувано наказателно производство, правилно е отчетено като индивидуализиращо обстоятелство, но не и като основание за оневиняване. Възражението за нарушение на закона не се подкрепя от фактическа страна. Подсъдимият е въвел в заблуждение св. М, че има обективна възможност да помогне за получаване на жилище като крайно нуждаещ се от общината и сам е предложил да направи това. След като е получил сумата и попълнени, необходими според него, документи не е изпълнил обещанието си в определения от него срок. Установена е и целта - да набави за себе си имотна облага като е поддържал това заблуждение, използвайки неосведомеността за местоработата му и реалните възможности. С действията си мотивирал пострадалия да извърши вредоносно за него разпореждане с лично имущество, с което му е причинена имотна вреда, с факта на която престъплението измама е довършено. Законосъобразен е изводът, че подсъдимият е действал при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК и че субективната страна на деянието също е доказана по несъмнен начин - измамата е умишлено престъпление, извършено с користна цел. Няма да има измама, ако подсъдимият макар и да е заблудил за определени обстоятелства /напр. за местоработата, което да има значение за съгласието на свидетеля/ е имал сериозното намерение да се ангажира да изпълни предложената помощ за осигуряване на жилище от общинския фонд и е имал реална възможност да направи това. От поведението му обаче законосъобразно въззивният съд е извел извода, че не е имал нито намерение, нито възможност да изпълни обещанието си. Като е отказал да приеме за верни изложените в мотивите на първоинстанционния съдебен акт изводи, че деянието не е доказано от обективна и субективна страна, за което е изложил подробни съображения и е признал подсъдимия за виновен, въззивният съд е приложил правилно закона и е осъдил подсъдимия за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Предвид изложеното новата присъда е постановена при липсата на основания от поддържаните в жалбата за отмяна, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение