Решение № 10986 от 13.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5896/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба ЕТ Т. Куртев 12 със седалище и адрес на управление гр. Тервел, [улица], подадена чрез адв. М. Стоянова, срещу решение 165 от 07.04.2023г., постановено по адм. дело 534/2022 по описа на Административен съд Добрич, в частта му с която съдът е потвърдил наложената финансова корекция в размер на 6 548.31 лева. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение в частта, с която съдът е изменил наложената финансова корекция и е определил същата в размер на 6 548.31лв. и постановяване на ново такова по съществото на спора, с което да бъде отменен изцяло атакувания акт, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. Представя писмени бележки. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, в депозиран писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. При подробно изложени съображения прави искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Представена е молба, в която е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на ЕТ Т. Куртев 12 представлявано от Т. Куртев срещу решение за налагане на финансова корекция 55/3/3110241/3/01/04/01 с изх. 07-0400/1473#204 от 13.09.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което на едноличния търговец е определена окончателна финансова корекция в размер на 8 249.66 лева. Едноличния търговец е кандидатствал за подпомагане по мярка 311 Разнообразие към неземеделски дейности от ПРСР 2007-2013г. по реда на Наредба 23/18.12.2009г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка Прилагане на стратегии за местно развитие и по мярка Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за МИГ, прилагащи стратегии за местно развитие от ПРСР 2007-2013г. и по реда на Наредба 30/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка Разнообразие към неземеделски дейности от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Въз основа на одобрен проект за изграждане на къщи за гости Куртеви едноличния търговец, МИГ Тервел-Крушари са подписали с ДФЗ договор за отпускане на финансова помощ. Установено е от доказателствата по делото, в това число и от приетата по делото експертиза, че по подадена заявка за плащане едноличния търговец е получил БФП. В последствие с уведомително писмо от 14.06.2022г. бенефициера е уведомен, че ДФЗ открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с окончателен доклад на ОЛАФ. В писмото е указано, че във връзка с този доклад, ДФЗ е извършила допълнителни проверки в регистъра на НАП и публикуваните в Търговския регистър годишни финансови отчети, като въз основа на същите е установено неспазване на договорни и нормативи задължения, представляващи одобрени индикатори съгласно одобрения бизнес плат. Срещу уведомителното писмо е подадено възражение от страна на едноличния търговец. Впоследствие е издаден оспорения административен акт, в който се сочи установено неизпълнение на заложени приходи по одобрения бизнес план и за неизпълнение на заложените параметри по отношение на устойчива заетост. По отношение на критерия приходи от подпомагана дейност, е установено, че за три пълни финансови години- 2016, 2017г. и 2018 г. е установено изпълнение на бизнес плана средно аритметично за горепосочените три пълни финансови години в размер на 16.58%. Административния орган е посочил, че по отношение на първите две финансови години в бизнес плана не са заложени приходи от нощувки, поради което процент неизпълнение на може да бъде търсен, но за 2018г. е бил установен приход в размер на 8 954,21 лв, което представлявало изпълнение от 16.58% спрямо заложените в производствената програма от 54 000 лева. Прието от органа, че в случая намира приложение т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013г. и размера на финансовата корекция е 8 249.66 лв. По отношение на критерия Устойчива заетост е посочено, че в бизнес плана едноличния търговец е заложил едно работно място на позиция управленски и две работни места на позиция производствен за 2018г., като отново по отношение на 2016г. и 2017г. не са залагани работни места в бизнес плана, поради което процентно неизпълнение за тези две години по този индикатор не са търсени. По отношение на 2018 г. е установено по информация в информационната система на НАП, че едноличния търговец има едно осигурено лице на позиция управител за целия проверяван период и едно лице на позиция производствен за период от девет месеца, поради което за общо неизпълнение за 2018г. по този показател за постоянна трудова заетост било 58.33% спрямо заложените в бизнес плана. Административния съд е приел, че последното неизпълнение представлява нарушение на т. 4.17 от договора и т. 11 от Приложение 2 към договора и е определена санкция в размер на 5% от предоставената финансова помощ по договора в размер на 4 899.94 съгласно т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата. Въз основа на правилата административния орган е определил за двете нарушения една финансова корекция, определена съобразно по големия размер подлежащ за възстановяван. По делото е била допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която е потвърдила констатациите на административния орган по отношение на неизпълнение на критерия Устойчива заетост , а по отношение на първото неизпълнение е изчислила друг размер н финансовата корекция. Въз основа на приетите за установени факти по делото, първостепенният съд е приел, че жалбата на едноличния търговец е основателна единствено по отношение на определения размер на наложената финансова корекция, който следва да се измени от 8 249.66 лв. на 6 548.31 лв. Приел е, че решението за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на изискванията за съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. След извършен анализ на относимите правни норми и представените доказателства, в това число и приетата съдебна експертиза, административния съд е приел за безспорно, че е налице неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели, както и нарушение на поети с бизнес плана ангажимент за осигуряване на устойчива заетост. Установено е, че не изтекла давността предвидена в чл.3, §1 от Регламент 2988/95 г. Приет е за неоснователен довода, че с Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения на чл.27, ал. 6 от ЗПЗП се въвеждат нови условия и задължения към вече подписаните договори. Съдът е постановил е обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт, с който е изменил административния акт в частта в която е определена окончателната финансова корекция и е отхвърлил жалбата в останалата част. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е довода на касатора, че административния съд не е обсъдил всички направени от същия възражения. В настоящият случай съдът надлежно е обсъдил възраженията на жалбоподателя, в това число твърдението му за допуснато нарушение от страна на административния орган, изразяващо се в това, че не са били взети реализираните приходи от нощувка в къщата за гости през 2016 и 2017г. Тук е мястото да се отбележи, че в случай, че административния орган бе приел, че по отношение на 2016г. и 2017 г. има заложени в бизнес плана приходи от дейността и по отношение на същите е налице неизпълнение, то това във всички случай би довело до утежняване положението на жалбоподателя, което е недопустмо и е в нарушение на един от принципите в административното право - reformatio in pejus (забрана за влошаване на положението на жалбоподателя), още повече, че настоящото производство е образувано именно по негова жалба. Дори и да се приеме, че административния съд не е обсъдил всички възражения на едноличния търговец не значи априори неизпълнение на процесуалните му задължения, защото задължението е само по отношение на съществените доводи на страните, което в случая не е налице. Не са допуснати сочените нарушения при постановяване на решението. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за неправилност на изводите на административния съд за изтекла давност по Регламент 2988/1995г. Административния съд правилно е тълкувана и приложена нормата на чл. 56, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, в която е посочено, че когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Съобразно Решение на СЕС от 8 май 2019 г. по дело С-580/17 - точка 42 от това решение, когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013 г., и възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, тоест след 1 януари 2014 г., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент 1306/2013 като пряко приложим. Член 58, § 1 от Регламент 1306/2013 задължава държавите членки да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, вкл. да възстановят неправомерните плащания. В конкретната хипотеза е приложим и Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95), който определя общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като чрез него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по смисъла на чл. 1 от Регламент 2988/95. Разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 от горепосочения регламент въвежда общо правило за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността е извършена, като категорично е посочено, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Визираният регламент определя, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза е приложимо приетото в Решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело С-436/2015 относно понятието "многогодишна програма", момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в подобни случаи. Съобразно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламент 2988/95, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Първостепенният съд точно е преценил, че в случая е налице неизпълнение на одобрени индикатори за финансовите 2018 г., като давностният срок следва да започне да тече от 01.01.2019 г. Административното производство за извършване на финансова корекция се счита за образувано на дата 14.06.2022 г., когато на ЕТ "Т. Куртев 12" е изпратено уведомително писмо по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, което безспорно е в рамките на давностния срок чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95, като образуването на това производство представлява предприето от компетентния орган действие по чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, прекъсващо давностния срок. С оглед на това към датата на издаване на атакуваното РНФК - 13.09.2022 г., давностният срок по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95, не е изтекъл. Следва да се съобрази и обстоятелството, че Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е част от многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в държавите-членки на ЕС, чрез предоставянето на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби, съдържащи се в Регламент 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Ето защо при прилагането на чл. 3, § 1 Регламент 2988/95, доколкото не е била прекратена многогодишната програма, в рамките и по повод на която е сключен договора за отпускане на финансова помощ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, предвиденият давностен срок в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности не е изтекъл, поради което в случая не е погасено и правото на ДФЗ за извършване на проверки и за образуване на производство за администриране на нередности, както и за определяне на финансови корекции. Тук е мястото да се посочи, че мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки, респективно период за издаване на решения за налагане на финансови корекции. При това, единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора му с ДФЗ в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за оттегляне на вече изплатената финансова помощ, чрез налагането на финансова корекция или установяването на публично държавно вземане, но не и нарушения, допуснати от ползвателя след изтичането му. Въз основа на гореизложеното следва да се посочи, че установеното нарушение е в мониторинговия период. Неоснователно е и възражението на касатора, че не следвало да се прилагат Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013г. /Правилата/. Правилата са издадени на основание чл.27, ал.9 от ЗПЗП и определят критериите, от който административния орган се ръководи при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Те касаят единствено размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, но не и основанието за нейното налагане. Правилата са били и оспорени по съдебен ред, като с решение 3618 от 10.03.2020г. на ВАС по адм. д. 14154/2019г., I отд., оставено в сила с решение 15545 от 15.12.2020г. по адм. дело 8071/2020г. на 5-членен състав на ВАС, жалбите са отхвърлени. Затова няма основание за тяхното неприлагане, каквито са доводите на касатора. По посочените мотиви и установената липса на касационни отменителни основания, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за възлагане на разноски е неоснователна, а своевременно направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно. При това касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, в определен от състава размер в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,