Решение № 4448 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13414/2014 г.

Решение № 4448 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13414/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по молба на Христинка Йорданова Карапанчева от град Ловеч, чрез пълномощника й адв. Григоров за отмяна на влязлото в сила решение № 39/17.03.2011 г., постановено по адм. дело № 240/2010 г. на Административен съд - град Ловеч, оставено в сила с решение № 14606/10.11.2011 г., постановено по адм. дело № 5536/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение. В молбата се правят оплаквания за наличие на основанията по чл. 231, т. 1 и 3 от АПК, като се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за решаването на делото, както и че актът е основан на документ, който по надлежен ред е отменен. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от компетентния съд. Ответникът - директорът на РУСО - град Ловеч, е депозирал писмено становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав приема следното: Искането за отмяна на посочените решения, основано на чл. 239, т. 1 и 3 АПК, е направено в сроковете по чл. 240 АПК от страна по посочените по-горе административни дела, за която съдебните решения по тези дела са неблагоприятни (чл. 238, ал. 1 АПК), поради което искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането за отмяна е ОСНОВАТЕЛНО. С цитираното влязло в сила решение на АС Ловеч е отхвърлена жалбата на Карапанчева срещу решение № 51/27.09.2010 г. на директора на РУСО Ловеч, с което са потвърдени разпореждания № О-10-999-07-00011641/06.08.2010 г.; № О-10-999-07-00011642/06.08.2010 г. и № О-10-999-07-00011643/06.08.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ. От данните по делото е видно, че за времето от 22.12.2009 г. до 18.01.2010 г. молителката Христинка Карапанчева е била в отпуск по болест. На 18.01.2010 г. Лекарска консултативна комисия (ЛКК) при ЛЗИП "Неврон-04" ООД, гр. Ловеч е издала нов болничен лист № 2969851, оформен като продължение на предходния и касаещ периода 18.01.2010 г. - 01.02.2010 г., който болничен лист е бил анулиран на същата дата от издалата го ЛКК със знанието на осигуреното лице, поради неспазване на определения режим домашен-амбулаторен. На 08.02.2010 г. на Карапанчева е бил издаден нов (последващ) болничен лист № 3183034, оформен като първичен, след който са били издадени още болнични листи, оформени като продължение на този. Времето от 18.01.2010 г. до 01.02.2010 г. по анулирания болничен лист обаче е било определено като самоотлъчка, за която не се дължи трудово възнаграждение и не се внасят осигурителни вноски, и длъжностното лице по чл. 40 КСО при ТП на НОИ - гр. Ловеч е приело, че за този период от време Христинка Карапанчева не е била осигурено лице поради прекъсване на осигуряването и е отказало да изплати исканите от нея обезщетения за временна неработоспособност по всички последващи болнични листове. Сезиран с жалба от Христинка Карапанчева срещу този отказ, Ловешкият административен съд също е приел, че към 02.02.2010 г. тя не е имала качеството на осигурено лице с право на парично обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 от КСО, поради което с решение № 39/17.03.2011 г., постановено по адм. дело № 240/2010 г. на Административен съд град Ловеч, е отхвърлил жалбата като неоснователна. С решение № 14606/10.11.2011 г., по адм. дело № 5536/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение е споделил изразеното от Ловешкия административен съд становище и е оставил в сила постановеното от този съд решение. В мотивите на съда е посочено, че в чл. 352 от Кодекса на труда изчерпателно са изброени случаите, в които се признава за трудов стаж времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил. Не се зачитат за трудов стаж периодите, през които работникът или служителят не се е явявал на работа без разрешен отпуск. Времето, през което работникът или служителят не се е явявал на работа, без да му е бил разрешен отпуск, е и извън уредените хипотези от чл. 9, ал. 2 от КСО за признаване на осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски. В случая установеното по делото обективира законова невъзможност за изплащане на парично обезщетение за периода от 20.06.2010 г. - 18.08.2010 г., тъй като Карапанчева не е разполагала с валиден болничен лист за периода преди настъпване на временната неработоспособност, и този период е оформен от работодателя й като неявяване на работа, като за него не са начислявани и внасяни осигурителни вноски и поради това осигурителните права на лицето са прекъснати. По жалба на Христинка Карапанчева Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при МБАЛ - гр. Ловеч с експертно решение (ЕР) № 2677 от 08.11.2012 г. е отменила решението, с което ЛКК е анулирала болничен лист № 2969851 от 18.01.2010 г. С експертно решение № 242 от 24.04.2013 г. Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) е потвърдила ЕР на ТЕЛК, като е приела, че Карапанчева е била в състояние на временна нетрудоспособност и болничен лист № 2969851 от 18.01.2010 г. до 01.02.2010 г. на ЛЗИП "Неврон-04" ООД, гр. Ловеч е правомерно издаден. С решение № 6151 от 11.2013 г. по адм. дело № 5826/2013 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на ТП на НОИ - гр. Ловеч срещу ЕР на НЕЛК, а сезиран с касационна жалба, подадена от директора на ТП на НОИ гр. Ловеч, Върховният административен съд, шесто отделение, с решение № 3205 от 06.03.2014 г. по адм. дело № 15983/2013 г. е оставил в сила решението на Административен съд София - град. При тези данни настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че са налице основанията по чл. 239, т. 1 и 3 АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни решения, които са неблагоприятни за молителката Христинка Карапанчева. Финализиращото производството по чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето съдебно решение № 3205 по адм. дело № 15983/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е с дата 06.03.2014 г., а върху искането за отмяна е поставен вх. № от 23.04.2014 г. на Ловешкия административен съд, т. е. искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 АПК и е допустимо. Потвърждаването на б. л. 2969851 от 18.01.2010 г. като законосъобразен акт на медицинската експертиза е ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като в хода на съдебното производство пред Ловешкия административен съд по решение № 39/17.03.2011 г., постановено по адм. дело № 240/2010 г. на Административен съд - град Ловеч, оставено в сила с решение № 14606/10.11.2011 г., по адм. дело № 5536/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, Христинка Карапанчева непрекъснато е твърдяла, че е била в състояние на временна неработоспособност и удостоверяващият това й състояние болничен лист неправилно е бил анулиран от ЛКК, но молителката не е била в състояние да представи релевантни доказателства в подкрепа на този си довод. От друга страна, с постановената от ТЕЛК отмяна на анулирането на болничния лист е отменен актът на ЛКК, на който акт са били основани решение № 39/17.03.2011 г., постановено по адм. дело № 240/2010 г. на Административен съд град Ловеч, оставено в сила с решение № 14606/10.11.2011 г., по адм. дело № 5536/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, поради което е налице отменителното основание по чл. 239, т. 3 АПК. Поради това искането за отмяна е изцяло основателно и следва да бъде уважено. Воден от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав,